Определение № 1652 от 03.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4122/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. С. Я., чрез адв. Р. А., срещу Решение № 3681/20.06.2024 г. по в. гр. д. № 7120/2023 г. на Софийски градски съд, с което, след като е потвърдено решение от 11.04.2023 г. по гр. д. № 10399/2022 г. на Софийски районен съд, като краен резултат са отхвърлени предявените касатора срещу В. Г. Л. и Г. В. Л. искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 за прогласяване на нищожност на извършената упълномощителна сделка и договор за дарение, обективиран в нотариален акт № ... т. 2, рег. № ... д. № 311/8.11.2016 г. на нотариус А. Н., рег. № 558 НК, със страни Д. К. и Н. Л., в частта, в която е дарена 1/6 ид. част от подробно описания в акта имот, на основание липса на съгласие от страна на дарителя, както и евентуалните искове по чл. 26, ал. 1, предл. 3 за прогласяване на нищожност на упълномощителната сделка и договора за дарение, обективиран в същия нотариален акт, в частта, в която е дарена 1/6 ид. ч. от процесния имот, на основание противоречие с добрите нрави. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Ответниците по касационната жалба В. Г. Л. и Г. В. Л., чрез адв. Тришкав, са подали отговор, в който изразяват становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно– за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, приема следното - касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от фактическа страна, че с договор от 26.12.1972 г. за продажба на държавен недвижим имот, сключен по Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд, М. К. М. и Д. В. К. придобили апартамент № .., находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] със застроена площ от 75, 31 кв. метра. На 05.03.2001 г. Д. К. съставила саморъчно завещание, с което завещала 2/3 ид. ч. от собствената си 1/2 ид. ч. от този апартамент на дъщеря си Н. М. К. – Л., а 1/3 ид. ч. от тази 1/2 ид. ч. – на своята внучка Д. С. Р.. Завещанието било обявено на 16.03.2021 година. С нотариален акт № ... т. ..., рег. № ..., дело № 311/08.11.2016 г. на нотариус А. Н. с рег. № 558 на НК, Д. В. К., действаща чрез пълномощника си Г. М. К., дарила на дъщеря си Н. М. К. – Л. своята 1/2 ид. ч. от гореописания апартамент, като дарителката си запазила пожизнено правото на ползване върху него. Видно от описанието в нотариалния акт на представените пред нотариуса документи, пълномощникът се легитимирал с нотариално заверено пълномощно с рег. № 27971/03.11.2016 г. на нотариус А. Н.. От пълномощно от 03.11.2016 г. с нотариална заверка на подписа на упълномощителя и на съдържанието - рег. № 27971/03.11.2016 г. и рег. № 27972/03.11.2016 г. на нотариус А. Н. – въззивният съд установил, че Д. В. К. упълномощила Г. М. К. да извърши от нейно име прехвърлителна сделка – дарение в полза на дъщеря й Н. М. К.-Л. на собствения й недвижим имот, а именно апартамент № ..., находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] със застроена площ 75, 31 кв.м., ведно с мазе № ... и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Въз основа на удостоверение за наследници от 23.07.2020 г. съдът приел, че Д. В. К. починала на 16.11.2016 г., оставяйки за наследници по закон дъщерите си Г. М. К. и Н. М. К. – Л.. От справка от НБД „Население” решаващият съдебен състав констатирал, че Н. М. К. – Лилянова починала на 07.07.2021 г., а нейни наследници по закон били ответниците по делото В. Г. Л. и Г. В. Л.. Въззивният съд е посочил, че по въпроса за вида недействителност на сделката, сключена от представител, респ. за правната квалификация на претенцията при релевиран порок на упълномощителната сделка, са приложими разясненията, дадени в ТР № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Допълнил е, че съгласно т. 2 от посоченото ТР договор, сключен от лице, действало като представител без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. При липса на потвърждаване на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът, или неговите универсални правоприемници. Предвидената в чл. 42, ал. 2 от ЗЗД възможност за потвърждаване на сключения договор от пълномощник без представителна власт от страна на мнимо представлявания, водеща до заздравяване на договора така, че с обратна сила се заличават последиците от недействителността му и същият поражда действие от момента на неговото сключване, логически изключва приложението на абсолютната нищожност по чл. 26 от ЗЗД в хипотезата на липса на съгласие по смисъла на ал. 2, пр. 2 от същата разпоредба. Липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД е тежък порок на правната сделка, който е налице, ако волеизявлението е направено при т.нар. „съзнавана липса на съгласие” (напр. изтръгнато с насилие, направено без намерение за обвързване), при което този тежък порок е непоправим и непреодолим - за да породи действие, договорът трябва да бъде сключен отново. Договорът, сключен в хипотезата на чл. 42 от ЗЗД - от лице, действало като представител без да има представителна власт - не страда от такъв порок и при него липсата на представителна власт не е равнозначна на липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД и може да бъде преодоляна чрез изрично предвидената в чл. 42, ал. 2 от ЗЗД възможност за потвърждаване на договора. Поради това волеизявлението, направено от чуждо име без представителна власт, не само не е непоправимо, а и поначало не е неправомерно – аргумент за това са и разпоредбите на чл. 60-62 от ЗЗД. Ето защо искът, основан на твърдение за недействителност на сделката, сключена от пълномощник при липса на представителна власт, може да бъде заявен само на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. Доколкото тази разпоредба е установена единствено в интерес на мнимо представлявания, единствено той разполага с правото както да потвърди договора, сключен от негово име без представителна власт, така и да се позове на недействителността по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД – извънсъдебно или чрез предявяване на установителен иск, или чрез заявяване на такова правоизключващо възражение срещу предявен против него облигационен или вещен иск по повод изпълнението или други последици, произтичащи от сключения от негово име без представителна власт договор. Правото на мнимо представлявания по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД е наследимо и може да бъде упражнено от наследниците му – съразмерно на дела им в наследството. Пренасяйки разясненията, дадени в т. 2 на ТР № 5/2014 г., към настоящия случай, въззивният съд е обосновал извод, че претенцията на ищцата за обявяване нищожността на процесния договор за дарение, основана на твърдение за недействителност на сделката, сключена от пълномощник, поради нищожност на упълномощителната сделка, е неоснователна. Мотивирал се е именно с указанията в т. 2 на ТР № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, че сключването на договор от лице без представителна власт не обуславя абсолютна недействителност (нищожност) на разпоредителната сделка, а само висяща недействителност на същата. При висящата недействителност договорът не поражда целените с него правни последици, но договорът се заздравява, ако лицето, от чието име е сключен, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. При липсата на потвърждаване - в случая при невъзможността за това поради смъртта на лицето, от чието име е сключен - на недействителността могат да се позоват само универсалните правоприемници на това лице. Доколкото ищцата има качеството на заветник, тъй като саморъчното завещание от 2001 г. има за предмет идеална част от конкретно определен имуществен предмет, е мотивиран извод, че ищцата не е от кръга на лицата, които могат да потвърдят сделката. За пълнота съдът е изложил съображения, че дори и да се приеме, че в настоящата хипотеза ищцата разполага с правото да претендира обявяване на нищожност на процесното дарение на основанието по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, то от ангажираните от нея доказателствата извод за липса на съгласие у дарителката Д. К. за сключване на процесния договор за дарение е изключен. Истинността на пълномощното е приета за установена безспорно от приетите експертни заключения. Доказателства обективираното в пълномощното волеизявление да е било направено в резултат на насилие или друго въздействие, което да е равнозначно на липса на волеизявление, не са ангажирани. Възражението, че пълномощното не било вписано в регистър „Единство” на нотариусите, е прието за неотносимо към претендираното основание за нищожност поради липса на съгласие. Предявеният евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за обявяване нищожността на договора за дарение поради противоречие с добрите нрави въззивният съд също намерил за неоснователен. Мотивирал се е, че накърняване на добрите нрави е налице, когато сключеният договор е несъвместим с установените в обществото норми на поведение и общоприетия морал, а безвъзмездното разпореждане от родител към низходящ, каквото е процесното дарение, само по себе си не противоречи на морала, доколкото събраните по делото доказателства не се съдържали данни, които да сочат към неморална цел на договора. Доводите на ищцата, че процесното пълномощно било съставено малко преди смъртта на упълномощителката, за да се възпрепятства получаването на завещаното й имущество, въззивният съд приел за неотносими към преценката дали извършеното упълномощаване и сключването на договора за дарение накърняват добрите нрави. Допълнил е, че завещанието е отменим акт – до смъртта си завещателят може по всяко време да го отмени, тъй като съгласно чл. 41 от ЗН отчуждаването изцяло или отчасти на едно завещано имущество отменя завета относно това, което е отчуждено. При тези мотиви първоинстанционното решение е потвърдено. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Касационният жалбоподател поддържа в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че въззивният съд се е произнесъл по следния значим за изхода на делото въпрос: „Приложима ли е в случая т. 2 от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК?“. Позовава на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че той е решен в противоречие с практиката ВКС, намерила израз в Решение № 13/02.02.2009 г. по гр. д. № 6202/2007 г. на ВКС, IV ГО, и Решение № 1066/09.12.2008 г. по гр. д. № 4636/2007 г. на ВКС, II ГО. Поддържа, че обжалваното решение противоречи на практиката на Върховния административен съд и на Арбитражния съд към БТПП. Претендира достъп до касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като счита, че произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въпросът е с обуславящ крайните изводи на въззивната инстанция характер, но по него касационно обжалване не може да се допусне, тъй като даденото от съдебния състав разрешение е в пълно съответствие с практиката на ВКС, която не се нуждае от промяна или осъвременяване. Последователно ВКС приема, че дори един договор да е бил сключен без наличието на представителна власт, ако страната потвърди договора, счита се, че същият е сключен от името на тази страна. В този смисъл и ТР № 5/2014 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, т. 2, според която договор, сключен от лице, действало като представител, но без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Ако потвърждаване липсва, на тази недействителност може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът, или неговите универсални правоприемници. Ето защо следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос, от значение за изхода на делото, е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. (отм.); с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК, каквито посочените от касатора решения на ВКС не са. Не представляват „практика“ по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК решенията, постановени от Върховния административен съд и Арбитражния съд към БТПП, обратно на поддържаната от касатора теза. При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по касация В. Г. Л. следва да се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в доказания размер от 700 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение,