Определение № 200 от 28.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 900/2010 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Надежда Х. М. от[населено място] - чрез процесуалния й представител адв. М. В., срещу решение № 83 от 01.02.2010 г. по гр. д. № 1349/2009 г. на Софийски апелативен съд, 2 състав. С обжалваното решение, след отмяна на постановеното от Софийски градски съд, І-5 състав, решение от 11.11.2008 г. по гр. д. № 1905/2005 г., са отхвърлени предявените при условията на евентуалност от Надежда Х. М. против ЗК [фирма] като предпочитан ответник и Б. Д. М. като евентуален ответник искове за заплащане на сумите 27 000 лв. и 1 348 лв., претендирани като обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от настъпило на 06.03.2005 г. пътно транспортно произшествие, и са присъдени разноски на ответниците в размер съответно на 327 лв. и 200 лв. В касационната жалба се поддържа, че постановеното от въззивния съд решение е неправилно поради необоснованост и незаконосъобразност на изводите за отсъствие на предвидените в чл.407, ал.1 от ТЗ /отм./ предпоставки за ангажиране отговорността на ответника - застраховател за причинените от увреждащото пътно-транспортно произшествие вреди. Като порок на обжалвания съдебен акт се релевира и липсата на произнасяне по подадената от касаторката насрещна жалба срещу решението на първоинстанционния съд. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК като основания за допускане на касационно обжалване са посочени противоречието на въззивното решение с практиката на ВКС, противоположното разрешаване на спора от първоинстанционния и от въззивния съд и изключителното значение на решението, което ще бъде постановено от ВКС по повод на касационната жалба, за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът по касационната жалба ЗК [фирма] -[населено място] е депозирал писмен отговор по чл.287 от ГПК, в който са изложени съображения за недопускане на решението до касационно обжалване и за неоснователност на жалбата. Ответницата по касационната жалба Б. Д. М. не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване. За да отмени постановеното от Софийски градски съд решение по гр. д. № 1905/2005 г. и да отхвърли предявените от Надежда М. против ЗК [фирма] и Б. М. евентуално съединени искове за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от реализирано на 06.03.2005 г. пътно-транспортно произшествие, решаващият състав на Софийски апелативен съд е приел, че не е доказана причинно-следствената връзка между поведението на ответницата Б. М. по време на произшествието и претърпените от пострадалата ищца вреди. Предвид функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” от деликтната отговорност на застрахования водач е направен извод, че не са налице предпоставките на чл.407, ал.1 от ТЗ /отм./ за ангажиране отговорността на предпочитания ответник ЗК [фирма] по повод претърпените при произшествието вреди, както и тези по чл.45 от ЗЗД за носене на деликтна отговорност от евентуалния ответник за репариране на вредите. Допускането на въззивното решение до касационно обжалване е обвързано с предвидените в чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК предпоставки. За да се допусне обжалването, решението трябва да съдържа произнасяне по обуславящ изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос /чл.280, ал.1, от ГПК/, който е решен в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС /т.1/, решаван е противоречиво от съдилищата /т.2/ или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /т.3/. Съгласно задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос по см. на чл.280, ал.1 от ГПК е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Посочването на значимия правен въпрос е задължение на касатора, който следва да го постави ясно и точно, като в рамките на правомощията си в производството по чл.288 от ГПК Върховния касационен съд може само да уточни или конкретизира въпроса въз основа на обстоятелствената част на изложението и на жалбата, ако е неясно формулиран. В конкретния случай касаторката е изпълнила формално изискването на чл.284, ал.3, т.1 от ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, но в изложението изобщо не се съдържат твърдения за разрешен с обжалваното решение правен въпрос, обусловил изхода на делото. Съдържанието на изложението се изчерпва с позоваване на допълнителните предпоставки, специфични за основанията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК, поради което не позволява уточняване на значимия за конкретното дело правен въпрос от настоящата инстанция. Въпросът не може да бъде изведен и от касационната жалба, тъй като в същата са наведени единствено доводи за неправилно възприемане на фактическата обстановка по делото и за незаконосъобразност на преценката за отсъствие на елементите от фактическия състав на чл.407, ал.1 от ТЗ /отм./ от страна на въззивната инстанция, които са извън очертаното в чл.280, ал.1 от ГПК приложно поле на касационното обжалване. Непосочването на обуславящ правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК е обявено в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК за достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, което освобождава касационната инстанция от задължение да обсъжда поддържаните допълнителни предпоставки по т.1-т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК. Предвид изложените съображения, решението по гр. д. № 1349/2009 г. на Софийски апелативен съд не следва да се допуска до касационно обжалване. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,