Определение № 631 от 28.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 481/2012 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, предл. 2 вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 и чл. 286, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадена от Е. К. С. от [населено място],[жк] - Б - 3, чрез процесуален представител адвокат Е. С. П. частна жалба срещу определение на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение от 28.03.2012 г., постановено по гр. д. № 304/2012 г. по описа на същия съд, в частта, с която депозираната от жалбоподателката против въззивно решение от 09.12.2011 г. по гр. д. № 248/2011 г. на Сливенски окръжен съд касационна жалба вх. № 106 от 09.01.2012 г. е оставена без разглеждане като процесуално недопустима. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, поради което счита, че следва да бъде отменено. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе, констатира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. По същество, частната жалба е основателна по следните съображения: За да постанови обжалвания съдебен акт, състав на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение е приел за установено с оглед данните по делото, че цената на предявеният в случая иск за собственост е под 5 000 лева, с оглед на което и съобразно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК обжалваното въззивно решение не подлежи на касационен контрол. По първоинстанционното дело са представени две удостоверения за данъчна оценка на процесния имот. Едната е в размер на сумата 10 509.90 лв. /л. 26/, а другата - в размер на сумата 6 985.20 лв. /л. 89/. Меродавна за определяне цената на иска е данъчната оценка съгласно удостоверение от 22.03.2010 г., издадено от н-к отдел „ОМДТ” към Общинска администрация-С., тъй като е актуална към датата на подаване на исковата молба /01.03.2010 г./. Съставът на Върховния касационен съд в обжалваното определение се е позовал неправилно на данъчната оценка по удостоверение от 11.04.2007 г., издадено от [община], тъй като тази данъчна оценка не е била актуална към датата на подаване на исковата молба. В подкрепа на това разбиране е и обстоятелството, че дължимата държавна такса както за първата, така и за въззивната инстанция е определяна от съда на базата на данъчната оценка от 22.03.2010 г. Цената на предявената по делото искова претенция е в размер на сумата 5 255 лева /½ от 10 509.90 лева/, с оглед на което въззивното решение от 09.12.2011 г. по гр. д. № 248/2011 г. на Сливенски окръжен съд подлежи на касационно обжалване. Обжалваното определение следва да се отмени в цялост при съобразяване на чл. 216, ал. 2 ГПК и делото следва да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия по депозираните от Е. К. С. и С. Й. С. касационни жалби. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,