Определение № 384 от 14.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1521/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх.Nо 12832/19.08.2010 година на Т. С. Х. от[населено място] чрез адв.М. С.-АК С. З. срещу Решение Nо 190 от 19.07.2010 година постановено по гр.д Nо 251/2010 година на ОС-Стара Загора, в частта, с която е потвърдено Решение Nо 113/07.01.2010 година по гр.д. Nо 811/2006 година на РС-Стара Загора по сметките. С посоченото решение, в обжалваната част окръжният съд по реда на чл. 196 и сл. ГПК / отм./ е потвърдил решението на първата инстанция по сметките, заявени във втората фаза на делбата, на основание чл. 31 ал.2 ЗС от Н. К. срещу Т. Х., като последната е осъдена да заплати сума от 2401 лв., ведно със законната лихва, обезщетение за ползваната ½ идеална част от съсобствен недвижим имот. С касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и в нарушение на съществени процесуални правила, отменителни основания по см. на 281 т.3 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК се мотивира с довод, че по въпроса може ли е да се уважи иск по чл. 31 ал.2 ЗС във втората фаза на делбата и се присъди обезщетение в хипотеза, когато съсобствениците живеят на друго населено място и въпреки изпратената нотариална покана, не установява, че реално е поискано ползването на имота, съобразно правата в съсобствеността, поради липса на съдебна практика в такива хипотези. В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация Н. К. чрез адв.Г.Й.-АК С. З., с който се поддържат само доводи в смисъл, че касационната жалба е неоснователна. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 и ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв. / до изм. ДВ. бр.100/2010 г./ според размера на заявения осъдителен иск по чл. 31 ал.2 ЗС. Настоящият състав намира, че е касационното обжалване следва да бъде допуснато в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, поради факта, че поставеният материално-правен въпрос е обусловил изхода на спора по сметките, касае се до рядко срещана хипотеза от гл.т. на факти по отношение на който следва да се приложи разпоредбата на чл. 31 ал.2 ЗС. Съгласно изискванията на закона, при допускане на касационното обжалване, касаторът дължи да заплати дължимата пропорционална ДТ, съобразно чл. 18 ал.2.2 на Тарифата за държавните такси.../ПМС Nо 38/ 2008 г./ във вр. с чл. 71 ГПК, определена в конкретния случай в размер на 50 лв.. /петдесет лв./, вносима от касатора по сметка на ВКС. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия