Определение № 3537 от 07.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1853/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.

С определение № 303 от 12.03.2025 г. по в. ч. гр. д. № 1346/2024 г. на Благоевградския окръжен съд е потвърдено определение № 1035 от 27.11.2024 г. по гр. д. № 1036/2024 г. на Петричкия районен съд, с което е върната на основание чл.130, изр.1 ГПК насрещната искова молба, с която ответницата А. Б. П. е предявила срещу ищците И. К. П., Л. К. Й., Д. Н. А. и Д. Н. Б. насрещни отрицателни установителни искове за собственост върху 2/3 ид. части от процесния поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място].

Въззивният съд е приел, че съдът е сезиран с първоначален и насрещен отрицателен установителен иск за собственост на 2/3 ид. части от ПИ с идентификатор [№] по КККР на [населено място]. Прието е, че насрещният отрицателен установителен иск е процесуално недопустим. Според практиката на ВКС отхвърлянето на отрицателен установителен иск е равнозначно на уважаването на положителен установителен иск за същото право, предявен от ответника по отрицателния установителен иск. Отхвърлянето на отрицателния установителен иск формира сила на пресъдено нещо, че именно ответникът по този иск е носител на правото. В тази хипотеза липсва правен интерес ответникът да предяви насрещен отрицателен установителен иск за същото право.

Съдът е приел за неоснователен довода, че правният интерес от насрещния отрицателен установителен иск възниква от факта, че ищцата се е снабдила с нотариален акт за собственост по давност на спорните 2/3 и части от имота. Като се е позовал на ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд е приел, че като ответник по първоначалния отрицателен установителен иск тя ще може да докаже фактите, на които основава своето право.

За неоснователен е намерен и доводът, че правният интерес от насрещния отрицателен установителен иск произтича от възможността за отмяна на констативния нотариален акт, издаден на другата страна по делото. Тази възможност е налице само при допустим иск за собственост, който е уважен. В случая насрещният отрицателен установителен иск е недопустим и поради това не е допустимо направеното искане по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на констативния нотариален акт на насрещната страна.

Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от ищцата по насрещния отрицателен установителен иск А. Б. П..

В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1, евентуално по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по следните въпроси:

1. Допустимо ли е в съдебно производство, образувано по предявен отрицателен установителен иск с предмет да бъде признато, че ответникът не е собственик на определен недвижим имот, ответникът да предяви насрещен отрицателен установителен иск със същия предмет срещу ищеца;

2. Налице ли е правен интерес за ответника по предявен отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот, който разполага с нотариален акт за същия имот, да предяви отрицателен установителен иск срещу ищците със същия предмет, с цел да се търси отмяна на нотариалния акт за собственост на ищците за същия поземлен имот, като ответникът се обосновава, че при отхвърляне на главния отрицателен установителен иск нотариалният акт на ищците ще остане вписан, респ. ще продължи да поражда правно действие и да оспорва правото на собственост на ответника.

3. При предявен отрицателен установителен иск с предмет да бъде признато, че ответникът не е собственик на определен недвижим имот, когато и двете страни по делото притежават вписани нотариални актове за собственост на същия имот, допустимо ли е предявяване на насрещен отрицателен установителен иск със същия предмет. В този случай има ли право ищецът по насрещния иск да търси отмяна на нотариалния акт за собственост на ответника по насрещния иск на основание чл.537, ал.2 ГПК;

4. В случай, че насрещният отрицателен установителен иск бъде отстранен като недопустим, а главният отрицателен установителен иск с предмет да бъде признато, че ответникът не е собственик на определен недвижим имот, предявен от ищците, също бъде отстранен, какъв е правният ефект върху нотариалния акт на ищците върху процесния имот. По какъв ред и на какво основание този нотариален акт може да бъде признат за недействителен и/или заличен /отписан/ от Службата по вписванията така, че всички власти, институции, администрации и ведомства да приемат, че единствено ответникът по главния иск е собственик на процесния имот, въпреки че в Служба по вписванията са вписани два опониращи се документа за собственост на различни лица.

5. В случай, че и двете страни по предявен отрицателен установителен иск с предмет да бъде признато, че ответникът не е собственик на определен недвижим имот, притежават вписани нотариални актове, удостоверяващи правото им на собственост върху един и същи имот и искът бъде отхвърлен, запазва ли вписаният нотариален акт на ищците правното си действие. В този случай нотариалният акт на ищците противопоставим ли е на нотариалния акт на ответника, респ. оспорва ли неговото право на собственост върху поземления имот.

Ответниците И. К. П., Л. К. Й., Д. Н. А. и Д. Н. Б. оспорват частната касационна жалба. Считат, че въззивното определение е правилно.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното.

Частната касационна жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване пред ВКС определение на въззивен съд, с което се потвърждава преграждащо определение на първата инстанция.

Поставените въпроси, обобщени от състава на ВКС съобразно приетото в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, се свеждат до питането налице ли е правен интерес и допустим ли е насрещен отрицателен установителен иск за собственост на същия имот, който е предмет и на първоначалния отрицателен установителен иск, когато и двете страни по спора се легитимират с констативни нотариални актове за същия имот. Въпросът отговаря на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е свързан с решаващ извод на въззивния съд за недопустимост на насрещния отрицателен установителен иск. Практиката на ВКС, на която въззивният съд се е позовал, както и практиката, сочена в частната касационна жалба, не дават отговор на този въпрос, затова касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

По поставения въпрос съставът на ВКС приема следното:

Съгласно ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. При отрицателния установителен иск за собственост предметът на делото е правото на собственост на ответника върху спорния имот и затова той следва да докаже своето право, като изчерпи всички възможни придобивни основания. В практиката на ВКС се приема, че отхвърлянето на отрицателен установителен иск за собственост е равнозначно на уважаване на положителен установителен иск на ответника срещу ищеца, при което се формира сила на пресъдено нещо, че ответникът е носител на правото на собственост - решение № 1046 от 13.07.2004 г. на ВКС по гр. д. 372/2003 г., IV г. о., решение № 530 от 5.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1560/2009 г., I г. о., решение № 109 от 25.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7420/2014 г., I г. о.

Когато и двете страни по предявен отрицателен установителен иск за собственост притежават констативни нотариални актове за спорния имот е налице евентуален интерес от насрещен отрицателен установителен иск – той ще бъде допустим, в случай че първоначалният отрицателен установителен иск бъде отхвърлен. Тогава ще се формира сила на пресъдено нещо, че ответникът е собственик на спорния имот, но това няма да бъде основание за съда да отмени на основание чл.537, ал.2 ГПК констативния нотариален акт на ищеца. Такъв правен резултат ще се постигне само ако ответникът по първоначалния отрицателен установителен иск е предявил насрещен отрицателен установителен иск. Когато първоначалният иск бъде отхвърлен, а насрещният – уважен, съдът ще може да отмени констативния нотариален акт на първоначалния ищец /ответник по насрещния иск/ на основание чл.537, ал.2 ГПК и тази последица ще стане известна на всички лица чрез вписване на решението по насрещния отрицателен установителен иск по партидата на ответника /ищеца по първоначалния иск/. Именно възможността да се постигне отмяна на нотариалния акт на първоначалния ищец прави допустим насрещния отрицателен установителен иск, тъй като уважаването на първоначалния иск не може да доведе до такава последица.

Въззивното определение е неправилно, тъй като препятства възможността за отмяна на констативния нотариален акт на първоначалните ищци, въпреки че предявеният от тях първоначален отрицателен установителен иск е бил отхвърлен и се е формирала сила на пресъдено нещо, че ответникът по този първоначален иск е собственик на имота. Без отмяна на нотариалния акт на първоначалния ищец защитата на първоначалния ответник не може да бъде пълна, въпреки че със сила на пресъдено нещо той ще бъде признат за собственик на имота. Отмяната на нотариалния акт на първоначалния ищец може да бъде постигната само ако бъде разгледан насрещният отрицателен установителен иск. Този иск може да бъде съединен с първоначалния при условията на евентуалното съединяване и съдът ще бъде длъжен да го разгледа само ако първоначалният отрицателен установителен иск бъде отхвърлен. В обратната хипотеза, ако първоначалният отрицателен иск бъде уважен, със сила на пресъдено нещо ще бъде отречено правото на собственост на ответника и той действително няма да има правен интерес от насрещен отрицателен установителен иск.

Като е отрекъл възможността за евентуално съединяване на насрещния отрицателен установителен иск с първоначалния отрицателен установителен иск въззивният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на насрещния отрицателен установителен иск при условията на евентуално съединяване, т.е. ако бъде отхвърлен първоначалният отрицателен установителен иск.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,