Определение № 2677 от 27.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3601/2024 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. С. Д. срещу решение № 2563 от 26.04.2024 г. по в. гр. д. № 13334/2022 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 09.08.2022 г. по гр. д. № 48613/2019 г. на Софийския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Б. С. Д., Х. Е. Д. и Н. Е. Д. срещу В. Г. Д., Ц. Н. Ц. и Х. И. Ц. обективно и субективно кумулативно съединени искове за признаване за установено, че ищците са собственици на 1/2 ид. ч. на основание учредено право на строеж и по наследство от Е. Н. Д., от имот - таванско помещение на сграда с идентификатор [№], в [населено място], [улица], общ. Столична, обл. София, а при условията на евентуалност - на основание давностно владение за периода от 03.10.2003 г. до предявяване на исковата молба на 22.08.2019 г. По делото е установено, че собственикът на земята Н. Ц. Д. е учредил през 1984 г. по реда на чл. 56 ЗТСУ (отм.) право на строеж в полза на Е. Д. и Ц. Ц. за процесния тавански етаж поравно на двамата - по 1/2, като е разпределил ползването така: източната част да се ползва от Е. Д., а западната - от Ц. Ц.. Е. Д. е починал и е останал за свои наследници ищците Б. С. Д. - съпруга, и Х. Д. и Н. Д.- деца. Твърди се, че с акт за установяване на административно нарушение от 02.08.1999 г. част от таванския етаж била обявена за незаконен строеж. С акт за узаконяване № 12 от 22.08.2002 г. етажът бил узаконен като самостоятелен от Н. Д. и същата година Н. Д. и съпругата му В. Д. се разпоредили с него в полза на сина им Ц. Ц. с нотариален акт за покупко-продажба № 001, рег. № 2286, дело № 166/20.11.2002 г., като си запазили правото на ползване. С решение от 13.12.2005 г. по гр. д. № 1209/2005 г. на ВКС, ІV-то „а“ г. о., Ц. Ц. бил осъден да върне на Х. Д. и Б. Д. владението върху имота. Въз основа на решението бил издаден изпълнителен лист и по образувано изпълнително дело на 12.07.2006 г. бил извършен въвод във владение. Излагат се доводи, че таванът не е нов обект и макар и построен в отклонение от архитектурния план, не става собственост на собственика на земята по приращение. По евентуалния иск се твърди, че още от построяване на сградата през 1987 г. ищците владеят източната част на таванския етаж, като с ответниците преминават през общо помещение. Отнетото им по скрит начин през 2002 г. владение било възстановено с влязло в сила решение и по силата на изпълнителен лист на 12.07.2006 г. бил извършен въвод във владение. Въззивният съд е посочил, че спорът за вещноправния статут на таванския етаж вече е бил предмет на няколко производства, водени между страните, в това число е налице произнасяне на Върховния касационен съд, поради което с оглед и принципа на стабилност на влезлите в сила съдебни актове и правната сигурност, не е извършил проверка по този въпрос. Посочил е, че не следва да обсъжда и доводите във въззивната жалба по валидността на акта за узаконяване № 12/2002 г. и следващите от това доводи и възражения на страните, тъй като по този въпрос също е налице окончателно произнасяне с решение № 60110/11.10.2021 г. по гр. д. № 156/2021 г. по описа на ВКС, I-во г. о., с което е прието, че след като спорът за принадлежността на правото на собственост върху таванския жилищен етаж вече е разрешен със сила на пресъдено нещо, последващото оспорване на акта на узаконяване, имащо за цел отричане на правата на ползвателя, които са възникнали с прехвърлянето на собствеността в полза на лицето, срещу което вече е бил предявен иск по чл. 108 ЗС и този иск е бил отхвърлен, противоречи на принципа на стабилност на отношенията по повод собствеността, както и на принципа за добросъвестно упражняване на правата в гражданския процес. Въззивният съд е приел, че правото на строеж е упражнено извън договорения обем, като построеното в отклонение от първоначалния архитектурен проект представлява изцяло нов обект, което е станало собственост на собственика на земята Н. Д. и неговата съпруга В. Д., поради което положителният установителен иск е неоснователен. За неоснователен съдът е приел и евентуалния иск за собственост, основан на давностно владение. По делото се установи, че настоящият състав с председател съдията Маргарита Соколова и членове съдиите Светлана Калинова и Гълъбина Генчева е участвал при разглеждането и решаването на гр. д. № 156/2021 г. по описа на ВКС, І-во г. о., по което е постановил решение № 60110/11.10.2021 г. С него, след отмяна на въззивното решение, е признато за установено по отношение на Б. С. Д., Х. Е. Д. и Н. Е. Д., че В. Г. Д. притежава вещно право на ползване на основание договор за покупко-продажба от 20.11.2002 г. върху реална част от недвижим имот, представляваща източната част на третия надпартерен тавански жилищен етаж, находяща се в четириетажна жилищна сграда с адрес [населено място], [улица], изградена в УПИ [№], кв. 2 (ПИ с идентификатор [№]), като целият етаж е с идентификатор [№] и с площ от 118.70 кв. м., и Б. С. Д., Х. Е. Д. и Н. Е. Д. са осъдени да предадат на В. Г. Д. владението на посочената реална част; уважени са и искове за парични вземания. Установи се, че макар да се касае за дела с различен предмет, част от спорните по тях факти по легитимацията на страните са едни и същи. По тях съдебният състав, постановил решението по чл. 290 ГПК, е взел становище. Налице е основание за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. Искане за отвод на същото основание на съдията Маргарита Соколова е направено от жалбоподателката Б. С. Д. с молба вх. № 8425 от 08.05.2025 г. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о.,