Определение № 1717 от 02.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 933/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. К. М., подадена чрез процесуален представител адв. Г. Н. и по частна жалба на М. Б. М., подадена чрез процесуален представител адв. Г. Н. против определение № 5648 от 04.12.2025г. постановено по гр.д. № 4564/2025г. по описа на Върховен касационен съд, IV ГО, с което на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК са върнати частни жалби подадени от всеки от частните жалбоподатели срещу въззивно определение № 1117 от 10.09.2025г. постановено по в.гр.д. № 136/2025г. на Софийски окръжен съд и е прекратено образуваното по тях ч.гр.д. № 4564/2025г. по описа на ВКС, IV ГО. И двете частни жалби са основани на оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение. Отправено е искане за отмяна на обжалвания акт и за приемане на частните жалби за допустими и продължаване на разглеждането им по същество. Всеки от частните жалбоподатели поддържа, че цената на иска в случая не е под законовия праг от 5000 лева, а е 7962.60 лева за всеки от тях, от които спрямо Т. М. 6554.91 лева – главница представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2019г. – 04.2022г. и 1347.19 лева – мораторна лихва, а спрямо М. М. – 4234.29 лева. В отговор на всяка от частните жалби ответникът по тях „Топлофикация София“ ЕАД оспорва жалбите и поддържа, че обжалваното определение е правилно и моли да се потвърди. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 от ГПК, приема следното: Частните жалби са процесуално допустими – подадени са в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от процесуално легитимирани страни – частни жалбоподатели по делото, с правен интерес от обжалване и отговарят на съдържателните изисквания на чл. 275, ал. 2 от ГПК. С обжалваното определение състав на Четвърто отделение на ВКС е оставил без разглеждане частните жалби на Т. К. М. и на М. Б. М. срещу въззивно определение № 1117 от 10.09.2025г. постановено по в.гр.д. № 136/2025г. на Софийски окръжен съд. С това определение на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК са оставени без уважение подадени от Т. и М. М. молби за изменение на решение № 360/04.07.2025г. по гр.д. № 136/2025г. по описа на Софийски градски съд в частта за разноските. За да остави без разглеждане частните жалби, съставът на Върховния касационен съд е приел същите за недопустими на основание чл. 274, ал. 4 вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, тъй като са подадени срещу въззивно определение, постановено по дело, решението по което не подлежи на касационно обжалване. Съобразил, че исковете, по които е образувано делото, са оценяеми, облигационни, като всеки от тях е в размер под 5000 лв. – за осъждане на М. Б. М. да заплати сума в размер на 4234.29 лв. – незаплатена топлинна енергия, и за осъждане на Т. К. М. да заплати сума в размер на 1/2 от обща сума в размер на 7962.60 лв. На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК приел, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване – цената на всеки от исковете е под 5000 лв., а за да е допустимо касационното обжалване на въззивното решение цената на исковете трябва да е над 5000 лв. съгласно посочената по-горе разпоредба. Посочил, че въззивното решение не е и сред изключенията, предвидени в чл. 280, ал. 3, т. 1 и сл. от ГПК, за да подлежи на касационно обжалване, от което извел, че и съдебният акт относно съдебноделоводните разноски по чл. 248 от ГПК подлежи само на въззивно обжалване и съдебният акт на въззивния съд е окончателен. Наред с това отбелязал, че М. Б. М. не е страна във въззивното производство. По отношение на него първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалваемо. По тези съображения върнал частните жалби като недопустими. Определението е частично неправилно. Предмет на разглеждане пред въззивния Софийски окръжен съд е била въззивна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД против решение № 281/04.11.2024г. по гр.д. № 257/2024г. на РС Елин Пелин, в частта, с която са отхвърлени предявени от дружеството искове за признаване за установено по отношение на Т. К. М., че дължи на ищеца сумата 6554.91 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от месец 05.2019г. до месец 04.2022г., ведно със законната лихва от 20.07.2023г. до изплащане на вземането, 1347.19 лева мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2020г. до 11.07.2023г., 49.87 лева – главница за дялово разпределение за периода от 01.06.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 20.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането, 10.61 лева лихва за периода от 15.08.2020г. до 11.07.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1346/2023г. по описа на РС – Елин Пелин. С решение № 360/04.07.2025г. по в.гр.д. № 136/2025г. на Софийски окръжен съд е потвърдено първоинстанционното решение, в частта, с която този иск е отхвърлен. Доводът на частния жалбоподател Т. М., че цената на предявения срещу нея иск в случая не е под законовия праг от 5000 лева, а е 6554.91 лева е основателен и въззивното решение не е изключено от касационен контрол в хипотеза на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК. Следователно и въззивното определение по чл. 248, ал. 1 от ГПК не попада в обхвата на неподлежащите на касационно обжалване определения по дело по чл. 274, ал. 4 от ГПК. В тази част обжалваното определение следва да се отмени. В частта по частната жалба на М. М., обжалваното определение е правилно. По отношение на този ответник първоинстанционното решение не е било обжалвано пред въззивния съд и е влязло в сила. Ето защо подадената от него частна жалба срещу въззивно определение по чл. 248 от ГПК е недопустима. Дори и да бе страна във въззивното производство, неговата частна жалба отново би била недопустима на основание чл. 274, ал. 4 вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК доколкото въззивното решение би било изключено от касационен контрол като постановено по иск с цена до 5000 лева. Правилно с обжалваното определение тази частна жалба е върната и в тази част обжалваното определение следва да се потвърди. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение