Определение № 3029 от 16.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1222/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. О. Д. срещу решение №.263299/11.11.22 по г.д.№.13632/19 на Софийски градски съд /СГС/, Ів.бр.с., с което, след отмяна на решение №.159968/5.07.19 по г.д. №.76475/18 на СРС, ІІІ ГО, 17с., предявеният срещу касатора иск с правно основание чл.59 ал.9 СК е уважен и определените с реш.№.40/8.05.18 по г.д. №.117/18 на РС Радомир мерки относно родителските права, местоживеенето, личните контакти и издръжката по отношение на малолетното дете А. /род. на ..../ са изменени както следва: упражняването на родителските права е предоставено на майката Р. М. Ц., при която детето да живее, определен е режим на контакти с бащата В. О. Д. - който има право да вижда и взема детето всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца /от 18ч. в петък или след приключване на занятията до 18ч. в неделя/, един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката, всяка четна година за Коледните и Великденските празници /от 9.00ч. на първия ден до 18.00.ч. на последния/, всяка нечетна година през Новогодишните празници /от 9.00 на първия ден до 18.00ч. на последния/, всяка нечетна година за есенната и междусрочната ваканции /от 9.00ч. на първия ден до 18.00ч. на последния/, всяка четна година през пролетната ваканция /от 9.00 на първия ден до 19.00ч. на последния/, всяка четна година на рождения ден на детето /от 10.00ч. или след приключване на учебните занятия, ако денят е учебен, до 20.00ч./ и всяка година на рождения ден на бащата /от 10.00ч. или след приключване на учебните занятия на детето, ако денят е учебен, до 20.00ч./ - и издръжка /по 250лв. месечно от влизане в сила на решението в частта за местоживеенето на детето до настъпване на причина, изменяща размера или прекратяваща я, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска/. Ответната страна Р. М. Ц. не взема становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице визираните в чл.59 ал.9 СК предпоставки за промяна на мерките спрямо малолетното дете А., установените със съдебно решение /№.40/8.05.18 по г.д.№.117/18 на РС Радомир/ - съгласно което родителските права и задължения се упражняват от двамата родители, които ги поделят по равно и детето живее по равно с всеки от тях. Изяснил е, на база събраните доказателства, в това число изслушването на родителите, социалните доклади и заключението на съдебно-психологичната експертиза, че към настоящия момент при А. не са налице дефицити по отношение справяне с дейностите от ежедневието, учението, комуникацията; въпреки създавалите се конфликтни ситуации между родителите във връзка с различните режими на родителски права, които са се сменяли, и двамата родители успяват за запазят изградената силна емоционална връзка с детето си; такава връзка е създадена и между него и настоящите им партньори; детето към момента на изследването е в добро емоционално състояние, спокойно, с адекватни реакции, общително, държи се внимателно към родителите си и техните партньори; налице е привързаност и лоялност към двамата родители, като не са идентифицирани признаци на изразена лоялност или отхвърляне на някой от тях; майката е тип коопериращ родител, с добър родителски капацитет; бащата е тип контролиращ родител, със среден родителски капацитет; в историята на семейната система има данни за неотработени кризи и история на домашно насилие във взаимоотношенията на родителите, което е довело и до тяхната раздяла; вещото лице не установява признаци на родителско отчуждение и не са налице действия на никой от родителите за отчуждаване от другия родител; същевременно и двамата родители заявяват своята готовност да носят отговорността и задължението да участват във вземането на решения, свързани с отглеждането на детето си, здравословното състояние, извънкласни дейности и училище; бащата е по-малко възприемчив за нуждите на детето, тъй като емоционалната му интелигентност е на по-ниско ниво, във връзка с упражнено домашно насилие; и двамата родители са осигурили подходящи условия за отглеждане на детето /майката живее в мезонет, състоящ се от хол с кухня, две детски стаи, баня с тоалетна на първия етаж и стая с баня и тоалетна на втория, в състояние е да осигури базисните потребности на детето от подходящи битови условия и материална издръжка, съответстваща на възрастта, образование и лечение при необходимост; има подкрепа на разширеното си семейство; бащата живее в собствена триетажна къща, в която за А. е обособена самостоятелна стая, обзаведена с всичко необходимо/; пред социалния работник то е споделило, че понякога при бащата го гледат непознати за него хора; същевременно детето посещава училище, а родителите му живеят в различни градове. Съдът е намерил, че предвид установените факти местоживеенето на А. следва да бъде при майката, която да упражнява родителските права. Изложил е мотиви, че детето към момента е на повече от 8г. и половина, с променени потребности и в съществено различен етап от своето развитие. Майката притежава необходимия родителски капацитет да полага грижи за развитието и възпитанието му, с подходящи жилищни условия и финансови възможности, може да разчита и на подкрепа на свои близки; същевременно детето е момиче на възраст, в която майката се явява по-пригодна да му окаже подкрепа и съдействие в този период на съзряване, то все повече ще се нуждае от женския, майчинския модел на поведение в по-голяма степен, отколкото от бащиния такъв. Съдът е отбелязал, че майката има добър родителски капацитет, установен със заключението на експертизата, и двамата родители полагат понастоящем грижи за детето, което не се оспорва от страните и в който смисъл са събрани гласни доказателства. Отношението на родителите към детето и отношението и емоционалната привързаност на детето към тях са установени при изслушването на страните и от заключението на експертизата и социалните доклади. Бащата е със задоволителен родителски капацитет и по-малко възприемчив към нуждите на детето; и двамата имат добра емоционална връзка с него и желание да го отглеждат и упражняват родителските права; и двамата, като отглеждащи родители, не са негативизирали образа на другия родител и не са допуснали отчуждаване на детето от някой от тях. При тези обстоятелства е формиран извод, че родителските права следва да се възложат на майката, а на бащата се определи разширен режим на контакти, който би съответствал на интересите на детето. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпросите относно правомощията на въззивната инстанция при разглеждането и решаването на делото /ТР 1/13, т.1-т.3, реш.№.263/24.06.15 по т.д.№.3734/13, І ТО, реш.№.55/3.04.14 по т.д.№.1245/13, І ТО, реш. №.111/3.11.14 по т.д.№.1544/14, ІІ ТО/, съдържанието на мотивите към съдебното решение /ТР 1/01 по г.д.№.1/01, т.19, реш.№.212/1.02.12 по т.д. №.1106/10, ІІ ТО, реш.№.324/22.04.10 по г.д.№.1413/09, ІV ГО, реш. №.157/8.11.11 по т.д.№.823/10, ІІ ТО, реш.№.10/4.07.11 по г.д.№.533/10, ІІІ ГО, реш.№.1270/11, ІІ ТО, възможността въззивният съд да пристъпи към постановяване на решението си преди делото да е изяснено напълно от фактическа страна и съставлява ли това процесуално нарушение на разпоредбите на чл.10 и ч.235 ал.2 ГПК / ТР 1/01 по т.д.№.1/00, ОСГК, реш. №.190/7.02.18 по г.д.№.180/17, ІV ГО, реш.№.10/1.02.12 по г.д.№.130/11, І ГОреш.№.68/24.04.13 по т.д.№.78/12, ІІ ТО и др., т.3 ТР 1/13, ОСГТК, реш. №.100/2.03.11 по г.д.№.1820/09, І ГО, реш.№.348/28.12.11 по г.д.№.1119/10, І ГО, реш.№.475/5.12.12 по г.д.№.472/12, І ГО, реш.№.140/28.12.15 по т.д. №.3682/1, ІІ ТО, ППВС 5/79/. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице. Съгласно цитираната във връзка с първия въпрос практика, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма; въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция. Въззивната инстанция не се е отклонила от така установената практика. На база събраните доказателства тя е изложила собствени мотиви по основателността на иска, произнасяйки се по съществото на спора. т.е. налице са решаващи мотиви в резултат на самостоятелна преценка на събрания доказателствен материал. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество-след евентуалното й допускане до касация предвид критериите на чл.280 ГПК, а не в настоящата фаза на селекция по тези критерии. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Във връзка с втория въпрос е налице позоваване на практика, според която въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл.235 ал.2 ГПК и чл.236 ал.2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл.263 ал.1 ГПК; мотивите към въззивното решение не следва да се изчерпват само с констатации по повод правилността на обжалвания с въззивната жалба съдебен акт, а трябва да съдържат и изложение относно приетата за установена фактическа обстановка по делото, преценката на доказателствата, доводите и възраженията на страните и приложението на закона. Въззивната инстанция се е произнесла по релевантните факти, обстоятелства и доводи съобразно постановките, дадени в задължителната практика на ВКС относно дела за възлагане на родителски дела - ППВС 1/13.22.74г. и множество решения по чл.290 ГПК, и е изложила съответни мотиви. Обсъдила е възпитателските качества на родителите, грижите и отношението им към детето, готовността и желанието им да го отглеждат, в това число жилищни и финансови възможности, привързаността на детето към родителите, помощта от трети лица, пола и възрастта на детето. Изводите са направени на база събраните доказателства /неизброяването на дадено доказателство не означава, че то не е съобразено при установяване на съответния факт, към който е относимо/, в това число актуалните такива- отразяващи настоящото състояние на А. и на родителите, респективно отношенията между тях. Съдът, както и вещото лице, изготвило пред въззивната инстанция съдебно-психологическата експертиза, са съобразили предходните социални доклади и психологически изследвания, но в крайна сметка изводите са формирани и на база специализираната съдебна експертиза, изготвена от компетентно вещо лице, назначено да даде отговор на поставените въпроси пред съда и изслушано по делото по реда на ГПК – след разпита му от въззивния съд и от страните. Заключението му е дадено както при отчитане на доказателствата по делото, така и след непосредствена среща, интервю, наблюдение и използване на специални методици за оценка на психо-емоционалното състояние на детето, привързаността му към всеки от родителите, техния капацитет, наличието или липсата на родителско отчуждение и подходящ режим на контакти; съдържа подробно и аргументирано изложение. Съдът не е отрекъл както близките отношения с и привързаност на детето към бащата /която се потвърждава и от различните констатации в психологически изследвания и в експертизата – че го прегръща, обича, чувства се добре в компанията му и в тази на съжителката му/, така и близките такива и привързаността му към майката и новото й семейство. Доколкото е налице позоваване на заведеното срещу нея производство и съответно постановеното решение по в.н.ч.х.д.№.303/18 на ОС Перник, видно от същото конфликтът между страните е възникнал във връзка с отказ на бащата да предаде детето на майката, като последвалата размяна на удари дискредитира еднакво и двамата - Р.М. е призната за виновна в причиняване на лека телесна повреда на В.Д., но е освободена от наказателна отговорност предвид реторсия - именно защото последният веднага й е отвърнал със също такава телесна повреда. Показанията на св.Т., на които се позовава В.Д. във връзка с моралния облик на майката, не могат да бъдат ценени-доколкото с влязло в сила решение №.20023454/22.03.22 по г.д.№.24826/21 на СРС е прието, че свидетелските му показания по настоящото първоинстанционно производство /относно наличие на трайна интимна връзка на свидетеля с Р. С./ са неверни, дадени с цел да злепоставят ищцата и й създадат негативен емоционален облик – за което предявеният в тази връзка неин иск по чл.45 ЗЗД е уважен и свидетелят е осъден да й плати 5000лв. обезщетение за неимуществени вреди. Същевременно, при отчитане и на факта, че всеки от родителите на А. има и по едно дете от други връзки /бащата – от предходна – син, понастоящем на 21г. (вече излязъл от детската и тийнейджърската възраст), майката – от настоящия си съпруг, син, понастоящем на 2г./ и по делото са налице данни за привързаността й и към двамата й братя, живеейки с майката, за А. ще е налице възможност да изгради и с по-малкия си брат /още дете, на по-близка до нейната възраст/ близка връзка, каквато вече има създадена и с по-големия си брат. Промяната в местоживеенето не би попречила и на продължаване при желание от детето на извънкласните дейности, с които досега се е занимавало, тъй като е общоизвестно, че в [населено място] също са налице както езикови школи /в това число училища „Европа“/, така и възможности за упражняване на конна езда и за набавяне на здравословна храна, а и при допуснатия разширен режим на контакти с бащата част от тези занимания евентуално биха могли да продължат да се осъществяват и в Радомир. Предвид изложеното не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Съгласно цитираната относно последния въпрос задължителна практика, въззивният съд като инстанция по съществото на спора и в очертаните от въззивната жалба предели, е длъжен да изложи своите съображения за основателността на предявения иск с оглед наведените от жалбоподателя оплаквания, доводи и възражения; той е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. Въззивната инстанция не се е отклонила от така установената практика. В случая не се касае за хипотеза, в която делото е останало неизяснено от фактическа страна. Пред въззивната инстанция е била изслушана съдебно-психологическа експертиза, която е дала точен и подробен отговор на поставените й задачи. Доколкото съдът е отказал допускане на повторна или тройна експертиза, това е направено с мотиви, че заключението е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение в неговата правилност. От друга страна на практика се касае за оплакване за неправилност, по която съдът се произнася едва ако решението бъде допуснато до касационно обжалване – с акта по същество, а не в настоящата фаза на допускане на такова по критериите на чл.280 ГПК. С оглед на изложеното не е налице твърдяното отклонение от задължителната практика на ВКС и хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, респективно не са налице данни за накърняване на най-добрия интерес на детето, за който съдът следи и служебно. При евентуална промяна на обстоятелствата мерките за упражняване на родителските права могат да бъдат променени по инициатива на всеки от родителите, с оглед настъпилите нови обстоятелства. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,