Определение № 50207 от 19.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 962/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Г. И. срещу въззивно решение на Шуменски окръжен съд № 260057 от 06.11.2020 г. по гр.д.№ 236/ 2020 г., с което, след като е отменено изцяло решение на Новопазарски районен съд по гр.д.№ 1431/ 2019 г., е отхвърлен предявеният от жалбоподателката против „Кредит инкасо инвестмънтс БГ” ЕАД, гр.София, иск, квалифициран по чл.439 ГПК за установяване, че ищцата не дължи на ответника принудително изпълнение на сумата от 5 619,04 лв – главница, 2 142,59 лв – договорна лихва, 724,24 лв – мораторна лихва за периода 29.04.2011 г. – 26.09.2012 г., както и законна лихва върху вземането от 08.10.2012 г. до окончателното плащане и разноски в размер на 269,72 лв, за които е издаден изпълнителен лист от 02.01.2013 г. въз основа на заповед за изпълнение № 452/ 09.10.2012 г., издадена по ч.гр.д. № 804/ 2012 г. на Новопазарски районен съд, поради изтекла погасителна давност за вземанията. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателката повдига правни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г. ОСГТК, ВКС, следва да бъдат уточнени в следния смисъл: за приложението на нормата на чл.115 ал.1 б.”ж” ЗЗД по време на висящността на изпълнителните дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/ 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС и по време на висящността на дела, образувани след тази дата; и насроченият в покана за доброволно изпълнение опис на движими и недвижими вещи прекъсва ли давността, ако поканата не е връчена на длъжника и не е извършено действие, изграждащо изпълнителния способ. Счита, че в обжалваното решение първият въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/, а за втория поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответната страна „Кредит инкасо инвестмънтс БГ” ЕАД, гр.София, оспорва жалбата като недопустима, тъй като във въззивното решение е посочено, че то не подлежи на касационно обжалване. Евентуално поддържа, че няма основания жалбата да бъде допусната до разглеждане, тъй като първият поставен въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие с актуалната практика на ВКС, а за втория не е обосновано защо има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съдът намира жалбата за допустима, по съображения, изложени в постановено по настоящето дело определение № 153/ 27.05.2022 г., които не е нужно да се преповтарят. Искането за допускане на касационно обжалване обаче е неоснователно. За да отхвърли иска, въззивният съд приел за установено, че на 27.05.2013 г. по молба на “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД било образувано изпълнително дело № 450/ 2013 г. на ЧСИ с рег.№ *** въз основа на изпълнителен лист от 02.01.2013 г., издаден срещу ищцата по ч.гр.д.№ 804/ 2012 г. на Новопазарски районен съд за сумите 5 619,04 лв – главница, 2 142,59 лв – договорна лихва, 724,24 лв – мораторна лихва за период 29.04.2011 г. – 26.09.2012 г., 269,72 лв разноски, както и законна лихва върху главницата от 08.10.2012 г. до окончателното плащане. Взискателят по това дело възложил на ЧСИ извършването на всички действия по чл.18 ЗЧСИ. На 02.04.2013 г. по делото били насрочени опис на движими вещи и недвижими имоти на 29.04.2013 г., а впоследствие и на 01.09.2014 г. Поканата за доброволно изпълнение до длъжника била връчена на 16.02.2015 г. на постоянния му адрес. На 22.07.2015 г. „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД поискало да бъде конституирано като взискател по делото на основание придобиване на вземанията чрез цесия и също оправомощило съдебният изпълнител по реда на чл.18 ЗЧСИ да извършва всички необходими действия за нормалния ход на изпълнителното производство. На 14.01.2017 г. взискателят поискал преобразуване на делото пред ЧСИ рег.№ *** и то продължило под № 20170401647. По това дело на 29.08.2017 г. били наложени запори върху банкови сметки на длъжника. На 15.09.2017 г. ищцата депозирала молба с искане за прекратяване на делото на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, която била оставена без уважение от съдебния изпълнител с разпореждане от 20.09.2017 г. На посочено основание обаче ЧСИ прекратил делото с постановление от 22.03.2019 г. и вдигнал наложените запори. По молба на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД от 27.06.2019 г. на същата дата при ЧСИ рег. № 876 било образувано ново изпълнително дело под № 20198760400600. При тези фактически установявания от правна страна съдът извел, че процесните вземания не са погасени по давност. Посочил, че те са установени със заповед за изпълнение и срокът за погасяването им по давност е всякога пет години. В случая този срок е започнал да тече от 22.12.2012 г., като на основание чл.116 б."в" ЗЗД той се прекъсвал с предприемането на действия за принудително изпълнение. Приел, че извършената с т.10 от Тълкувателно решение № 2/ 2013 г. на ОСГТК отмяна на ППВС № 3/1980 г. поражда действие от датата на обявяването на тълкувателното решение /26.06.2015 г./, поради което до посочената дата течението на давностния срок е било спряно. До 26.09.2019 г., когато по делото били наложени запори на трудовото възнаграждение и банкови сметки на ищцата и бил насрочен опис на движими вещи, не бил изтекъл петгодишния давностен срок. Евентуално съдът изложил съображения, че дори даденото с т.10 от Тълкувателно решение № 2/ 2013 г. ОСГТК разрешение да се прилага и за изпълнително дело № 450/ 2013 г., давността не е изтекла, тъй като на 01.08.2014 г. и 01.09.2014 г. ЧСИ насрочил опис на движими вещи и недвижими имоти на длъжника, които изпълнителни действия също прекъсвали давността. С оглед тези мотиви на въззивния съд, първият поставен в настоящето производство правен въпрос е обуславящ. Въззивният съд е счел за приложима нормата на чл.115 ал.1 б.”ж” ЗЗД по време на висящността на изпълнителните дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/ 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът обаче е разрешен в съответствие, а не в противоречие с практиката на ВКС, тъй като даденото разрешение съответства на тълкуването, обективирано в Тълкувателно решение № 3/ 28.03.2023 г. по т.д. № 3/ 2020 г., ОСГТК, ВКС. С него се прие по задължителен за всички органи на съдебната власт начин, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г. по т.д. № 2/ 2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г. Същото е прието в обжалваното решение, поради което по обуславящия правен въпрос не е налице допълнителното основание по т.1 на ал.1 на чл.280 ГПК. Вторият поставен от жалбоподателката въпрос е необуславящ. Той няма отношение към решаващите изводи на въззивния съд, че давността не е изтекла, тъй като след 26.06.2015 г. и преди 26.06.2020 г. по делото са наложени запори върху вземания и банкови сметки на ищцата, които действия са прекъснали давността и е започнала да тече нова давност. По необуславящ правен въпрос касационно обжалване не може да бъде допуснато. По изложените съображения Върховният касационен съд