Определение № 3088 от 18.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1513/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Г. Б., подадена чрез адв. И. Р., против решение №1641 от 15.12.2022г., постановено по въззивно гр.дело №216/2022г. на Варненския окръжен съд. С обжалваното решение, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 420/29.01.2020г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение №3568/28.07.2020г., постановени по гр.дело № 17117/2018г. на Варненския районен съд Р. Б. е осъдена, на основание чл.55, ал.1, предл.2 ЗЗД да плати на С. Я. Н. сумата 20 000 лева, получена на неосъществено основание, по повод водени преговори за сключване на договор за продажба на недвижим имот. Поддържаните в касационната жалба основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281, т.3 ГПК са нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Ответникът по касационната жалба-С. Я. Н., чрез упълномощения адвокат, в писмен отговор излага становище за отсъствие на предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Оспорва жалбата, като неоснователна. Претендира разноски. Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от процесуално легитимирано лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателката иска да бъде допуснато до касационно обжалване въззивното решение, на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Формулира следните правни въпроси, които според нея са обусловили решаващите изводи на съда: 1. Какво е разпределението на доказателствената тежест по иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД; 2. В коя от трите хипотези следва да се квалифицира иск с правно основание чл. 55 ЗЗД при наличие на подписан между страните предварителен договор; З.При наличие на подписан предварителен договор и платено капаро по него, приложим ли е институтът на неоснователното обогатяване. Касаторът поддържа, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в: решение от 08.05.2009г. по гр.д. № 5858/2007г., решение от 01.06.2006г. по гр.д.№ 12/2006г., решение от 05.07.2006г. по гр.д. № 65/2006г., решение 03.11.2008г. по гр.д.№335/2008г. и решение 15.11.2010г. по гр.д. №316/2010г.; решение № 327/25.02.2015г. по гр.д. №1205/2014г., решение №60312/12.08.2022г. по гр.д.№512/2021г. на IV ГО и с решение, постановено по търг.д.№ 297/2012г. на II ТО на ВКС. Поддържа противоречие с решение № 246/27.05.2011г. по гр.д.№1265/2010г. на IV ГО, решение № 12/ 23.05.2018г. по гр.д. № 834/2017г. на III ГО и с решение № 148/30.06.2014г. по гр.д.№5698/2013г. на IV ГО. Според касаторката е налице предпоставката за допускане до касация и по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК поради очевидна неправилност на решението. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, намира следното: Обжалваното в настоящото производство въззивно решение е постановено в производство по чл. 308 ГПК след постановяване на решение № 60307/06.01.2022г. по гр.д. № 3681/2021г. на IV ГО на ВКС. В отменителното решение на ВКС е прието, че писмено доказателство по спорния между страните въпрос, за наличието на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, не е представено по делото своевременно от банковата институция, въпреки отправеното искане в тази насока. Предварителният договор от 30.03.2018г. е изпратен до деловодството на Районен съд - Варна, от „Уникредит Булбанк“ АД на 29.03.2021г., след приключване на първоначалното разглеждане на делото от въззивния съд. Предвид това, съставът на ВКС е приел, че решението, чиято отмяна се иска по реда на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК е постановено при непълнота на доказателствата, поради което е отменил същото и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Предмет на разглеждане са обективно съединени при условията на евентуалност искове, квалифицирани от първоинстанционния и въззивния съд, както следва-главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да плати на ищцата сумата 20 000 лева, представляваща получен от ответницата без правно основание задатък (капаро) по повод водени преговори за сключване на договор за продажба на недвижим имот и евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата 20 000 лева, представляваща получен от ответницата с оглед неосъществено основание задатък (капаро) по повод водени преговори за сключване на договор за продажба на недвижим имот. Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете. Сезиран с въззивна жалба от ищцата, въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 01.10.2018г. С. Н. е превела по банковата сметка на Р. Б. сумата 8 400 лева и сумата 11 600 лева, а като основание за направените плащания е посочено и в двете представени по делото платежни нареждания от „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД от 01.10.2018г. „капаро за покупка на имот“. Във връзка със спорния във въззивното производство въпрос дали между страните е налице сключен предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот, въззивният съд е съобразил отменителното решение № 60307/ 06.01.2022г.по гр.д. № 3681/2021г. на IV ГО на ВКС и е приел предварителният договор, изпратен от „Уникредит Булбанк“ АД на 29.03.2021г. до Районен съд-Варна, като необходимо и относимо по съществoто на спора писмено доказателство. От съдържанието на този предварителен договор съдът е установил, че същият е сключен на 30.03.2018г. между Т. Г. Б. и Р. Г. Б. от една страна, като продавачи и Н. А. Н. и С. Я. Н. от друга страна, като купувачи, с предмет къща в [населено място], общ. А., обл. В., построена върху УПИ *** в квартал 13. Уговорената продажна цена на имота е 100 000 лева; купувачът се е задължил да внесе капаро в размер 25 000 лева; сумата 54 000 лева, представляваща размера на отпуснат от „УниКредит Булбанк“ АД банков кредит следва да бъде заплатена на продавача по банков път, а остатъкът в размер 21 000 лева следва да бъде заплатен от купувача при подписване на сделката пред нотариус. Страните са определили като краен срок за сключване на окончателен договор датата 30.06.2018г., с възможност за промяна само по взаимно писмено споразумение между страните. Предвид изводите на двете независими вещи лица, изготвили съдебно-графологически експертизи въззивният съд е приел, че предварителният договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.03.2018г. е автентичен частен документ, подписан и изходящ от ищцата като „купувач“. Според съда сериозна индиция за това, че документът е подписан от ищцата е и обстоятелството, че същата се е позовала на него, ползвала се е от него, представяйки го пред кредитната институция -„УниКредит Булбанк“ АД, кандидатствайки за отпускане на поискания банков кредит (договорът е представен по делото именно от „УниКредит Булбанк“ АД, като част от преписката по искане на ищцата С. Н. за отпускане на жилищен/ипотечен кредит от 03.09.2018г.). Предвид това съдът е приел, че процесната сума 20 000 лева е получена от ответницата на годно правно основание - сключен между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.03.2018г. Прието е за безспорно по делото обстоятелството, че действието на предварителния договор е било продължено по устна договорка между страните (независимо от предвидената в договора писмена форма на подобно споразумение) до датата на получаване от ответниците на изявлението на ищцата, с което същата е заявила липса на интерес от сключване на окончателен договор и е поискала връщане на процесната сума, а именно - датата 18.10.2018г. Безспорно установено е също, че до сключването на окончателен договор и прехвърляне на собствеността не се е стигнало. Съдът е приел, че платената на 01.10.2018г. сума 20 000 лева има характера на авансово плащане, доколкото представлява част от продажната цена на имота и част от дължимата предварително по договора сума 25 000 лева. Платената сума, съотнесена към размера на останалите дължими плащания - 54 000 лева и 21 000 лева, сборът от които три плащания е в размер на посочената в договора продажна цена на имота-100 000 лева, според съда обосновава този извод. Според съда несключването на окончателния договор за покупко- продажба, като очакваното правно основание, с оглед на което е извършено имущественото разместване, води до извод, че сумата 20 000 лева - част от продажната цена на имота е получена от ответницата на неосъществено основание, съответно същата подлежи на връщане, а предявеният евентуален иск е основателен. Предвид това съдът е осъдил ответницата да плати на ищцата сумата 20 000 лева, получена от нея на неосъществено основание. С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, не са налице основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол като „очевидно неправилно“. От съдържанието на мотивите не се установява въззивният съд да е допуснал нарушение на императивни норми или основополагащи правни принципи, да е приложил несъществуваща или отменена правна норма, както и правна норма в смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол по третия формулиран от жалбоподателката и уточнен от съда правен въпрос: Приложим ли е институтът на неоснователното обогатяване, при наличие на подписан предварителен договор и платено капаро по него, за да се провери твърдението на касаторката, че същият е разрешен в противоречие с правните разрешения, дадени в цитираните в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК решения на ВКС. Поради това по този въпрос касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а останалите доводи на страните съдът ще обсъди при разглеждане на касационната жалба по същество. За касационното обжалване жалбоподателката Р. Б. дължи държавна такса в размер 400 лева, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТ, които се събират от съдилищата по ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на IV ГО