Определение № 964 от 25.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 2491/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Банка ДСК“АД, [населено място] против решение №159 от 13.06.2024г. по т.д. №163/24г. на Окръжен съд – Монтана. Ответникът по касационната жалба- М. С. К. не е заявила становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – юрк.С.С. е посочил основание по чл.280, ал.1 т.1 ГПК, чийто текст е възпроизвел.Касаторът е направил оплакване за неправилност на изводите на съда за редовно връчване на длъжника на известието за обявяване от страна на банката на предсрочна изискуемост на целия дълг. Обобщил е изброена практика на ВКС, която приемала, че това съобщение следва да бъде редовно връчено. Посочил е още и противоречие с решение на СЕС, което според него, предписвало задължение на съда да се увери, че са положени достатъчно грижи за издирване на длъжника. Поставен е въпросът – „ Следва ли да се приеме, че е положена дължимата грижа за уведомяване на длъжника по договор за банков кредит на предсрочна изискуемост на задълженията на същия, при условие, че съдът е констатирал нередовно, съобразно правилата на ГПК удостоверяване на връчването на постоянен или настоящ адрес/ който е различен от постоянния/ и следва ли да се считат настъпили при такива обстоятелства правните последици на изискуемостта“? Страната е отговорила на въпроса отрицателно с кратки доводи. Касаторът е поддържал и основание по чл.280,ал.1, т.3 ГПК, като е възпроизвел текста на нормата. Поставил е въпроса – „ Какви са последиците в хипотеза, при която уведомлението за предсрочна изискуемост е връчено по правилата на чл.47 ГПК на постоянния адрес на длъжника по договор за банков кредит, но е връчена в нарушение на правилата на чл.47 от ГПК на настоящия му адрес?“ Страната е изложила своето разбиране по въпроса.Други доводи не са развити. Касаторът, чрез пълномощника си, не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно чл.280, ал.1 ГПК, правният въпрос е задължителен елемент от преценката за допускане на решението до касационно обжалване. Същият съставлява общо основание,задължително се формулира от касатора и се извежда от решаващите мотиви на въззивния съд, обусловили постановения правен резултат- арг. т.1 ТР ОСГТК № 1 / 01 г. С оглед така възприетата със задължителна тълкувателна практика дефинитивност на общото основание, се налага извод, че поставеният първи въпрос не е релевантен, тъй като съдържателно се основава на факти, неустановени по спора, а също така и няма връзка с решаващите мотиви на състава.Така, страната е поддържала в съдържанието на въпроса, че съдът е констатирал нередовно връчване на съобщението. Съдът, обаче е приел тъкмо обратното – редовност на съобщаването на това, че банката упражнява правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Впрочем това е твърдял и касатора в качеството му на ищец по спора и е претендирала връщане на цялата сума именно, с оглед редовността на съобщаването за настъпилата предсрочна изискуемост. Нещо повече, съдът подробно и прилагайки тълкувателна практика е обосновал защо приема връчването за редовно и от коя дата се счита настъпила обявената от банката предсрочна изискуемост на целия дълг. За пълнота следва да се отбележи, че цитираната от страната практика е ирелевантна към решаващите мотиви на състава, като съдът не се е отклонил от общите й постановки. Извън това страната не излага доводи по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, дори и да се приеме за релевантен този въпрос, тъй като възпроизвеждането на текста на разпоредбата не съставлява довод по очертаната със задължителна практика разясненост на съдържанието на основанието – арг.т.4 ТР ОСГТК №1/09г. Вторият въпрос също не е релевантен, тъй като дали страната е уведомена на постоянен или настоящ адрес е без правно значение, стига това уведомяване да е редовно, нещо което в случая е приел и състава. Извън това, по този въпрос касаторът се е задоволил единствено да изложи свои съображения, което е ирелевантно спрямо допълнителния критерий. С оглед така депозираното изложение, не се обосновава извод за приложно поле на касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение