Определение № 1173 от 10.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4580/2025 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Б. В. П. от [населено място], чрез процесуалните представители адвокатите Д. и Р. против въззивно решение № 171 от 23.07.2025г. по в.гр.д. № 229/2025г. на Окръжен съд Ловеч, с което е отменено решение № 75 от 19.04.2024г. по гр.д.№ 517/2023г. на Районен съд Троян /ведно с решението за допусна очевидна фактическа грешка № 28 от 12.02.2025г./ в частта, с която иска за неимуществени вреди е отхвърлен за горницата над 58 329.34лв. до 60 000лв. поради прихващане с насрещно вземане за сумата от 1 670.66лв. и вместо това е постановено друго, с което тази сума е присъдена, като е потвърдено решението в останалата му част, с която е осъдено„Велде България“АД да заплати на Б. В. П. сумата 58 329.34лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпила на 22.08.2020г. трудова злополука, ведно със законната лихва от 22.08.2020г., потвърдено е решението в останалата част и са присъдени разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: При постановяване на акта си, въззивният съд е приел за установено следното: Ищцата е работила в ответното дружество на длъжността „машинен оператор“в участък „Производство на амабалаж“, като нейните задължения са бил основно свързани с окачествяване и сортиране на изработена продукция. На 22.08.2020г., малко преди приключване на смяната й, около 19.40ч.,тя е решила да помогне на свои колеги в различен от нейния участък при почистването на машина, като дясната й ръка била захваната от два вала. Машината била спряна, валовете отворени и пострадалата откарана с линейка в Спешна помощ. Злополуката е приета за трудова с разпореждане № 51041024 от 26.11.2020г. Ищцата е получила открита конквасация /смачкване/ на дясна длан, съчетана с термична травма и ампутация на четвърти и пети пръст. Била е лекувана във ФСМП Троен, след което е приета по спешност в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“, а по-късно и в УМБАЛ „София мед“. Направени й са поредица от операции с цел отстраняване на некротични тъкани, ликвидиране на инфекцията, пластично покритие с кожа и създаване на условия за функционално възстановяване на движенията на китката и захвата. Лекувана е и в болница „Токуда“, Клиника по кожни и венерически болести. Въпреки предприетите действия е настъпила некроза на меките тъкани в областта на палеца, показалеца, трети и четвърти пръсти на дясната ръка на нивото на средна трета на основните фаланги и некроза на меките тъкани на предната и задната повърхност на дланта, което е наложило оперативно лечение с премахване на некротичните тъкани и ампутация на пръстите. Медикобиологичната характеристика на травматичните увреждания е свързана с трайно нарушение на функцията на десен горен крайник до края на живота, а по критериите за определяне на трайно намалена работоспособност общата такава е 70% /за загуба на пръстите 60% и за доминантна ръка – 10%/. Въз основа на приетото заключение, въззивният съд е приел, че лечението на ищцата не е завършено, защото то е с етапен характер, като на всеки етап се решават конкретни задачи и се поставят конкретни цели, с оглед общото и локално състояние на пострадалата. Лечението на травмите е с голяма продължителност, която отчита редица новопоявили се промени в меките тъкани и функционалното състояние на ръката. Неговата цел е запазване в максимална степен целостта на костния скелет на ръката, покриването му с кръвоснабдени меки тъкани и кожа и оптимално функционално съхранение на ставите, сухожилията и мускулите, за да се оформи естетичен ампутационен чукан и да се създадат условия за поставяне на естетична и по възможност миоелектрична протеза, която частично да замести функцията на пръстите и ръката. Всички оперативни намеси са извършвани под обща упойка. Болките на ищцата са били много силни и неприятни, с висока интензивност която се дължи на следните групи фактори: 1. спецификата на мястото, което свързано с множеството функции, които ръката изпълнява /сетивна, познавателна, двигателна с много финна моторика и др./, 2. на причиненото голямо оголване на кожното покритие на китката, 3.причиненото възпаление, което е било източник на болки с пулсиращ характер, зачервявания и отток, 4. множеството претърпени хирургични интервенции. Травмата е била животозастрашаваща / с голяма кръвозагуба и некроза на тъканта в засегната област/. Причинила е и големи страдания, свързани както с психологическото възприемане на факта за загубата на ръката, така и с невъзможността за самостоятелно обслужване и предприемане на каквито и да са домакински работи. Състояние на отчаяние, тревожност, срам и неудобство от обезобразената китка, страх, тревожност, несигурност, объркване, безпомощност са съпътствали ищцата в продължение на дълъг период от време. Прекомерният стрес, съпътстващ загубата на част от ръката е предизвикала нарушения на социалното й функциониране и адаптация според приетата по делото психиатрична експертиза. Понастоящем негативните емоционални преживявания в значителна степен са намалили своята интензивност без да са достигнали пълна дезактуализация. Въззивният съд е оценил така причинените страдания на младата жена, която към момента на злополуката е била на 25 години на 120 000лв., като е приел съпричиняване от 50%. Прието е, че ищцата е спомогнала за собственото си страдание, като при липса на елементарно старание и внимание е предприела поведение /като е посегнала към въртящи се валове на мишината/ в разрез с основни технологични правила и изисквания за безопасност, при това в зона, която не съвпада с определеното й място за работа, изпълнявайки дейност, която не е в кръга на нейните задължения. От друга страна, въззивният съд е отчел и че работодателят не е обезпечил в достатъчна степен сигурността на персонала и не е направил необходимото за да минимизира рисковете, след като е допусната поява на новоназначен работник, с недостатъчни умения, в зоната на работа на машината. Приспадната е и сумата от 1 300лв., платени от работодателя за лечението на ищцата. При тези факти, в изложението към касационната си жалба, касаторката Б. В. П., чрез процесуалните представители адвокатите Д. и Р. се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и чл.280, ал.2, изр.последно ГПК, поставяйки следните въпроси: 1. Нарушен ли е принципът за справедливост по чл.52 ЗЗД когато съдът присъди обезщетение за неимуществени вреди в явно занижен размер, без да отчете всички релевантни обстоятелства: характер и тежест на уврежданията, възраст на пострадалата, трайност на последиците, социална изолация, психическо състояние, инфлация и икономическа конюктура?, 2. Длъжен ли е съдът да отчете инфлация и промяната в икономическата среда като част от критерия за справедливост?, 3. Нарушава ли се принципът на пълна репарация когато съдът присъди по-нисък размер без индивидуализирана оценка на страданията и без да отчете всички доказателства?, 4. Представлява ли нарушение н чл.236, ал.2 ГПК непълният анализ на събраните доказателства, когато съдът не е обсъдил ключови доказателства като експертиза и свидетелски показания?, 5. Налице ли е „груба небрежност“, по смисъла на чл.201, ал.2 КТ, от страна на пострадал работник при липса на данни за самоволно действие от негова страна, когато той не е с ръководн и контролни функции и е поставен в опасна работна среда, създадена от работодателя?, 6. Допустимо ли е намаляване на обезщетението по чл.200 КТ поради „принос“ на пострадал работник, без да е категорично доказано наличие на съзнавана небрежност /самонадеяност/ в неговото поведение? и 7. Противоречи ли въззивния акт на установената практика по приложението на чл.201 КТ? Позовава се на принципите, изведени в ППВС № 17/1961г., ТР № 45/1990г. и ТР № 7/2014г., както и на множество решения на ВКС, които посочва. Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор. Настоящият съдебен състав намира, че поставените от касатора въпроси, могат да бъдат обединени в две групи. Първата е относно начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди причинени в резултат на злополука, а втората относно приложението на чл.201, ал.2 КТ. В случая следва да допусне касационно обжалване по двете групи въпроси, доколкото са от значение за изхода на спора и е възможно да са разрешени от въззивния съд в противоречие с установената съдебна практика. Съгласно ППВС № 4/1968г. и всички решения, възприемащи основните му постановки /напр.решения по гр.д.№ 4949/2024г.на ІV г.о., гр.д.№ 1686/2024г.на ІІІ г.о./ относно начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съдът дължи преценката на всички конкретно установени по делото обективно съществуващи обстоятелства. Приема се, че при телесните увреждания от значение са - характерът на увреждането, начинът на извършването му, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Съдът е длъжен да обсъди всяко обстоятелство от значение за случая, включително и отражението на злополуката върху физическото и психическото състояние на пострадалото лице, върху начина му на живот, трудовата му дейност, социалните му контакти и въз основа на общата оценка да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди. Съдебната практика относно приложението на чл.201, ал.2 КТ приема, че „превенцията на риска от трудова злополука при работа с машини е отговорност и двете страни по трудовото правоотношение, но ролята на работодателя е водеща“ /вж.решение по гр.д.№ 251/2017г.на ІІІ г.о./ В същото решение е посочено, че „небрежността, изразила се в липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност от пострадалия, също има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението“. Преценката за положената грижа е в зависимост от конкретно установените обстоятелства както относно начина на настъпване на злополуката, така и от поведението на работника и действията, довели до настъпване на вредата. / решения по гр.д. № 3692/2020г., гр.д..№ 5074/2013 г ., по гр.д.№ 1092/2020г. всички на ІV г. о./ Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение