Определение № 3534 от 11.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 2334/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с ал.2, изр.1 ГПК във връзка с чл. 286 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на пълномощника на Областна администрация на област София срещу разпореждане №21916 от 04.09.2025 г. по в. гр. дело №1798/25 г. на Софийски градски съд, ГО. IV В с-в, с което е върната касационната жалба вх. №101286/29.08.2025 г. на същия жалбоподател срещу въззивно решение от 24.07.2025 г., постановено по същото дело по описа на същия съдебен състав. Навежда се оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане, доколкото съдът без да са налице основания за това е приел, че делото, по което е постановено обжалваното с КЖ въззивно решение е търговско и е върнал касационната жалба, поради това, че цената на всеки един иск е под 20 000 лева, какъвто е законовият праг за допускане на касационен контрол -чл.280 ал.3, т.1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с ал.2, изр.1 ГПК във връзка с чл. 286 ал.2 ГПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да постанови обжалваното разпореждане за връщане на касационната жалба, съдът е приел, че същата е подадена срещу влязъл в сила съдебен акт. Обосновал се е с това, че делото, по което е постановено обжалваното с върнатата КЖ въззивно решение, е търговско и цената на иска е под 20 000 лева/9 633 лева/, какъвто е законовият праг за допускане на касационен контрол -чл.280 ал.3, т.1 ГПК. Настоящият състав на ВКС, ТК счита, че съдът постановил обжалваното разпореждане правилно е приел, че характерът на делото, по което е постановено обжалваното с върнатата КЖ въззивно решение е търговско. Спорът е между „Топлофикация София“ ЕАД, като ищец ,предявил обективно съединени искове срещу Областна администрация- Област София по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 9633,09 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството до топлоснабден имот, находящ се в [населено място] топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. и сумата в размер на 8,86 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.06.2021 г., за които суми ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законна лихва за период от 06.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 2260,48 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва върху задължението за стойност на доставена топлинна енергия за период от 31.08.2021 г. до 27.02.2024 г., сумата в размер 1 на 2,70 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва върху задължение за предоставяне на услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2021 г. до 27.02.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.04.2024 г. по ч. гр. д. № 13194/2024 г. по описа на СРС, 166-и състав. На основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие към клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. „Топлофикация София“ ЕАД е търговец по смисъла на чл.1 ал.2,т.1 от ТЗ, създадено с предмет на дейност доставката на топлинната енергия, било то чрез сключването на писмен договор при общи условия, или по силата на закона (чл. 150 ЗЕ, чл. 106а ЗЕЕЕ (отм.) при публично известни общи условия. Исковете са за цената на доставена и незаплатена от ползвателя топлинна енергия. Следователно се касае за чисто търговски правоотношения, независимо от това, че сумата се претендира на основание чл.59 ЗЗД. Не са налице по отношение на страните по спора изключващите горните изводи разпоредби на пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП и/или тези предвидени в чл.2 т.т.1-3 ТЗ. С оглед изложеното обжалваното разпореждане се явява законосъобразно и следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение