Определение № 13 от 09.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. С. Т. от [населено място] срещу определение № 188 от 18.06.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 422/2013 г. на Софийски окръжен съд. С посоченото определение е потвърдено разпореждане № 148 от 12.09.2012 г. по ч. гр. д. № 546/2012 г. на Сливнишки районен съд, с което е отхвърлено заявлението на П. С. Турлачки за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК – запис на заповед за сумата 9 000 лв., срещу Ц. Г. И., Д. Ц. Г. и С. Ц. П. в качеството им на наследници на издателя на записа на заповед С. С. К.. В жалбата се излагат оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на въззивното определение и се прави искане за неговата отмяна. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, обосновани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. С молба от 20.12.2013 г. частният жалбоподател е поискал спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на производството по гр. д. № 12352/2013 г. на Софийски районен съд за приемане по реда на чл.51 ЗН на наследството на С. К. от наследниците му – ответници в заповедното производство. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени допустимостта на частната касационна жалба, намира следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима. Със законодателното изменение на чл.280, ал.2 ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., в сила от 21.12.2010 г., са изключени от касационен контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, и до 10 000 лв. - за търговски дела, а съгласно чл.274, ал.4 ГПК - и определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. С обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК. Претендираното в заповедното производство парично вземане произтича от запис на заповед, дефиниран в чл.1, ал.1, т.8 ТЗ като абсолютна търговска сделка, което предопределя търговския характер на делото. Размерът на вземането, релевантен за определяне цената на иска по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, е 9 000 лв., т. е. под предвидения в чл.280, ал.2 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела - 10 000 лв. Предвид изложеното, въззивното определение не подлежи на касационно обжалване по силата на чл.274, ал.4 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК. Необжалваемостта на определението обуславя недопустимост на частната касационна жалба, която следва да бъде оставена без разглеждане. Поради недопустимостта на частната касационна жалба без разглеждане следва да бъде оставено и искането за спиране на образуваното по нея производство пред ВКС на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.4 ГПК във вр. с чл.280, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,