Определение № 404 от 23.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 384/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от№ 75 21.05.2021г. по гр.д.№356/2021г. на ОС Бургас, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.71 ЗЗДискр Жалбоподателят – И. Н. Р., чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и с актове на КС на РБ и СЕС. Моли да се допусне касационно обжалване. Ответникът Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“, чрез процесуални си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Въззивният съд, като е потвърдил потвъдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от И. Р. искове срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, с правно основание чл.71, ал.1, т.1 от Закона за защита от дискриминацията /ЗЗДискр./, за установяване нарушение от страна на ответника на права на ищеца, уреждащи равенство в третирането с твърденияа, че ищецът, като изтърпяващ наказание, е лишен от разходка в в коридора на затвора и от възможността да провежда разходка на открито след санитарен ден и тоалет след престой на открито. Въззивният съд е приел, че ищецът търпи наказание „доживотен затвор без замяна“ в ЗПС на затвор – Бургас, където е в Първа група. Прието е, че помещенията, в които ищецът и останалите лишени от свобода са настанени в І ЗПС, са отремонтирани и във всяко от помещенията има санитарен възел – мивка със студена вода и тоалетно гърне. Установено е от представените писмени доказателства, че на лишените от свобода, в съответствие с чл.151, ал.1, т.3 ЗИНЗС, е осигурена възможност за къпане два пъти седмично в баня и тоалетна в общите части. Прието е, че лишените от свобода, вкл. изтърпяващите наказание „доживотен затвор без право на замяна", настанени в І ЗПС, имат време за престой на открито, съгласно приложения по делото график. По делото не е спорно, че представения График за почистване на спалните помещения в І група веднъж седмично е предвидено време – 2 часа, за почистване спалните помещения, като за всяко от спалните помещения, това време е различно от санитарния полуден на останалите спални помещения. Установено е, че времето на ищеца за „санитарен полуден“ веднъж седмично, съвпада с времето за „престой на открито“, но също така че и на други лишени от свобода, настанени в І ЗПС, времето за „санитарен полуден“ веднъж седмично, съвпада с времето за „престой на открито“. Въззивния съд е изложил съображения за това, че за да бъде установявано дискриминационно отношение е необходимо да бъде направено сравнение с начина, по който се третира, е било третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, както и че от съществено значение е да се доказва дискриминация при сравними сходни обстоятелства, при които са поставени лицата. Посочено е, че в случая това са лица, поставени при условията на лишаване от свобода при изтърпяване на наказанията доживотен затвор и доживотен затвор без право на замяна. Въззивният съд посочва, че за да е налице нарушение по ЗЗДискр. следва да се установи не само наличие на по-неблагоприятно третиране на лице или група от лица, а по-неблагоприятно третиране въз основа на критерий, изрично формулиран в закона, друг закон или международен договор, по който държавата е страна. Съдът се е позовал на разпоредбата на §7 от ДР на ЗЗДискр., според която "неблагоприятно третиране" е всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл.4, ал.1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл.4, ал.1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица. Съдът, анализирайки доказателствата по делото, е приел, че искът за установяване на дискриминация по отношение на ищеца, изразяваща се в различно, по-неблагоприятно третиране в сравнение с други лица, търпящи наказание „лишаване от свобода“, по отношение на съвпадането на времето за почистване на спалното му помещение с времето за „престой навън“, е неоснователен и недоказан. Приел е също така, че предвид събраните по делото доказателства, не е доказано ищецът да се намира в по-неблагоприятно положение от други лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода без право на замяна по отношение на ползване на допълнително време за разходки по коридора. Доколкото е установено че други затворници се намират в коридора извън нормативно определеното време за престой навън, то това не е за да се разхождат, а за да изпълнява функции по почистване на коридорите и събиране на отпадъците от помещенията на лишените от свобода. Съдът е счел, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че по отношение на ищеца е налице "неблагоприятно третиране" по смисъла на §1, т.7 от ДР на ЗЗДискр., тъй като не е налице акт - действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: длъжен ли е въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и релевираните от въззивника възражения по чл. 260, т.3 ГПК, следва ли съдът да съобрази решението си с практика по ЕКПЗПЧ свързана с равенството в третирането на лишените от свобода. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК, както и че решението е очевидно неправилно, тъй като съдът не е събрал относими към спора доказателства. Позовава се на практика на ВКС по приложението на чл. 235 ГПК. Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по поставените от жалбоподателя въпроси и на соченото основание. По въпроса длъжен ли е въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и релевираните от въззивника възражения по чл. 260, т.3 ГПК в практиката се приема, че процесуалните правила установяват изискване в мотивите на решението да се изложат съображения относно това какъв е предметът на спора, както и да се обсъдят представените и приети доказателства по делото и постанови кои от установените с тях факти са от значение за него и какви са правните изводи, които съдът прави въз основа на тях, както и да се вземат предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право”. Постановяването на съдебен акт в отклонение от правилата за това е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което препятства осъществяването на контролната функция на касационното производство и съставлява основание за отмяната му, но в случая въззивният съд не ги е нарушил, а е обсъдил всички доказателства и е изложил мотиви обуславящи неоснователността на иска по чл.71 ЗЗДискр. Въззивният съд е съобразил практиката на ВКС и по въпроса следва ли съдът да съобрази решението си с практика по ЕКЗПЧ свързана с равенството в третирането на лишените от свобода, който по същество се свежда до точното тълкуване на понятията “пряка и непряка дискриминация” и “равенство в третирането” на лишените от свобода с доживотна присъда без право на замяна спрямо останалите лишени от свобода. В същата се приема, че от значение при установяването на дискриминация е обективно съществуващия недопустим противоправен резултат при упражняване на дейността, проявен в която и да е от очертаните в Закона за защита от дискриминация форми на нежелано или по-неблагоприятно третиране, тъй като законът цели установяване и санкциониране на всяко поставяне н неравностойно положени според признаците, изброени в разпоредбата на чл.4, ал.1 или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Приема се, че това по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по чл.4, ал.1 ЗЗДискр. следва да се преценява в сравнение с начина по който се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. В случая съдът в съответствие с тази практика е приел, че това което е относимо за едно лице е относимо и за всички лица от определена група с оглед личностните им качества при наличието на наказание “доживотен затвор без замяна”. Не е налице и соченото основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като решението не е постановено в противоречие с актове на КС на РБ и СЕС. Въззивното решение не е и очевидно неправилно. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, с който законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл, а когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт и кагота съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма или при грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая обжалваното въззивно решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. На основание чл.78, ал.8 жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалба сумата 100 лева за процесуално представителство пред ВКС. По изложените съображения, съдът