Определение № 1688 от 02.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 2508/2024 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от Г. С. И. срещу определение №661/14.10.2024 г. по в.ч.т.д.№310/2024 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение №891/05.03.2024 г. по т.д.№365/2023 г. на Софийски градски съд, с което, след отмяна на протоколно определение от 22.11.2023 г. за даване ход на устните състезания по делото, е върната на основание чл.130 изр.1 ГПК подадената от нея искова молба против „Ес ем ню констракшън- юг“ ООД и е прекратено производството по делото. В частната касационна жалба е наведено оплакване за неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт, като се претендира отмяната му. Посочва се, че предявеният от Г. С. И. иск, по който е образувано първоинстанционното дело, е с правно основание чл.29 ал.1 предл.3 ЗТРРЮЛНЦ относно вписване № 20110114102120 по заявление с вх. № 20101206154448- за вписване на несъществуващо обстоятелство- вписване учредяването на дружество с наименование „Ес ем ню констракшън- юг“ ООД с ЕИК[ЕИК]. Твърди се, че с това вписване е вписано юридическо лице- клонинг на вече съществуващо дружество, чийто управител е и частната касаторка. Излагат се съображения, че дружеството, извън извършеното вписване, не съществува в правния мир, тъй като никога не е упражнявало търговска дейност, доколкото съдружниците и управителите в него не са знаели за съществуването му. Оспорва се извода на въззивния съд, че предявеният по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ иск е недопустим поради факта, че наличието на порок при учредяване на търговско дружество може да се констатира само при спазване на предвидения в закона специален ред за това, а именно- чл. 70 ТЗ. Според жалбоподателя претенцията му, предявена по реда на чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, не касае порок при учредяване на дружеството, защото такова не е учредявано. Твърди се, че учреденото дружество „Ес ем ню констракшън- юг“ ООД с ЕИК[ЕИК] е било предходно надлежно вписано със същите документи, а атакуваното по реда на чл.29 ЗТРРЮЛНЦ вписване №20110114102120 представлява вписване на несъществуващо обстоятелство и несъществуващо дружество, по отношение на което чл.70 ал.6 ТЗ вр. чл.604 ГПК не намира приложение. В приложеното към частната касационна жалба изложение по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК частната касаторка е поставила следните въпроси, които според нея са от значение за изхода на делото: 1. Кои са установителните искове в приложното поле на чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ и коя е нормата и правната възможност да бъде прогласено за нищожно едно вписване, когато същото е извършено, без да е заявено?; 2.Валидно ли е вписване пълна идентичност на обстоятелствата- от наименованието на дружеството, през предмета на дейност, капитал, представителна власт и т.н., съобразявайки именно целта на закона?; 3.С кой иск следва да се защити лице, засегнато от вписването, в случаите, когато това вписване е осъществено по заявление, което не е депозирано от него и какво е приложното поле на предявения иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ? Във връзка с така поставените въпроси частната касаторка се позовава на допълнителна предпоставка за допускане в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, навеждайки твърдение, че отговорът им би бил от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Върховен касационен съд в състав на Второ търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от легитимирано да обжалва лице срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване, и отговаря на изискванията на чл.274 ал.3 ГПК във вр. с чл.284 ГПК, поради което я намира за процесуално допустима. Съгласно чл.278 ал.4 ГПК правилата за касационно обжалване на решенията намират субсидиарно приложение и спрямо определенията. Поради това и на основание чл.274 ал.3 ГПК следва да бъде извършена преценка за наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол. При произнасянето си ВКС взе предвид следното: Софийски градски съд е бил сезиран с предявени от Г. С. И. два обективно евентуално съединени иска по чл.29 ал.1 предл. 1 и 2 ЗТРРЮЛНЦ – за установяване нищожност, евентуално – на недопустимост на извършено на 14.01.2011г. вписване с №20110114102120, с което в ТРРЮЛНЦ е вписано дружество с ограничена отговорност „Ес Ем Ню Констракшън – юг“ ООД с ЕИК[ЕИК]. В исковата молба /допълнена и уточнена/ са изложени твърдения,че дружество с посоченото наименование и същите седалище и адрес на управление, предмет на дейност, съдружници, управители /един от които е ищцата/ и начин на управление, но с друг ЕИК[ЕИК] е било учредено на учредително събрание от 08.04.2010г. и вече е било вписано на 11.05.2010г. с №20100511160742, а с вписване №20180221120830 ищцата е била заличена като негов управител; че повторно извършеното вписване е нищожно, тъй като с него са вписани неподлежащи на вписване обстоятелства, доколкото те вече са били вписани по отношение на надлежно учреденото дружество под друг номер, евентуално – че вписването е недопустимо, тъй като регистърният орган се е произнесъл без да е бил сезиран, предвид това,че заявление с вх.№20101206154448, по което е извършено повторното вписване, не е било подавано. С допълнителната искова молба ищцата е изменила първоначално предявената искова молба, като се е позовала на разпоредбата на чл.29 ал.1 предл.3 ЗТРРЮЛНЦ, твърдейки,че с вписването под №20110114102120 е вписано несъществуващо обстоятелство –учредяването на дружество с ограничена отговорност „Ес Ем Ню Констракшън – юг“ ООД с ЕИК[ЕИК], без реално да е било учредено такова. Правния си интерес от воденето на иска ищцата е обосновала с твърдението,че на практика е вписан клонинг на вече вписаното и съществуващо търговско дружество, за съществуването на който съдружниците и управителите в него никога не са знаели /а ищцата случайно е разбрала/, съответно по отношение на него не са подавани ГФО, нито декларирани данни, не е налице регистрация в НАП, а обяснението от длъжностното лице по регистрацията в отговор на подадени от нея сигнал и жалба, че, за да бъде заличено дружеството, следва да бъде извършена ликвидация, на практика означава съществуването му да бъде признато, което би имало за последица налагане на административни санкции на управителя, какъвто е тя. За да прекрати производството по така предявените искове и да върне исковата молба, съставът на Софийски градски съд е приел,че сезиран с иск по чл.29 ал.1 предл.3 ЗТРРЮРНЦ – да се признае за установено,че с вписване 20110114102120 по заявление вх.№20101206154448 е вписано несъществуващо обстоятелство – учредяването на дружество с ограничена отговорност „Ес Ем Ню Констракшън – юг“ ООД с ЕИК[ЕИК], от воденето на какъвто иск ищцата няма правен интерес, тъй като не е страна по правоотношението, във връзка с което е извършеното удостоверяване чрез вписването; липсва спорно материално правоотношение, засегнато от осперваното вписване, поради което нито самото вписване, нито установяването на неговата нищожност или недопустимост се отразяват пряко върху правната й сфера. Посочил е,че доколкото исковата претенция касае вписване в ТРРЮЛНЦ на обстоятелства, свързани с учредяването и първоначалната регистрация на нововъзникнал правен субект, твърдението,че с него е вписан „клонинг“ на вече учредено дружество, излизат извън предмета на преценка във връзка с фактическия състав на чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, а изложените от ищцата съображения не обосновават правен, а житейски интерес от търсената защита. Констатирал е като несъответстващо на твърденията на ищцата обстоятелството,че вписването на търговското дружество „Ес Ем Ню Констракшън – юг“ ООД с ЕИК[ЕИК] е извършено във връзка с подадено заявление от упълномощен адвокат, който е подал и заявлението за вписване на търговското дружество „Ес Ем Ню Констракшън – юг“ ООД с ЕИК[ЕИК], както и,че по-късно извършеното вписване е въз основа на съдебно решение, с което е отменен отказ на АВп за вписване на дружеството в ТРРЮЛНЦ. Сезиран с частна жалба от Г. С. И. срещу така постановеното определение на Софийски градски съд, въззивният съд е споделил извода му за недопустимост на предявеният от Г. С. И. срещу „Ес ем ню констракшън- юг“ ООД иск по чл.29 ал.1 пр.3 ЗТРРЮЛНЦ за признаване на установено, че със заявление с вх. № 20101206154448 е било вписано несъществуващо обстоятелство - вписване учредяването на дружество с наименование „Ес ем ню констракшън- юг“ ООД с ЕИК[ЕИК]. Изложил е аргументи, че наличието на порок при учредяването на едно търговско дружество /когато е завършен фактическият състав по неговото учредяване с факта на вписването му в ТРРЮЛНЦ/, може да се констатира по съдебен ред само при спазване на предвидения в закона специален ред за това, а именно- чл. 70 ТЗ; че при уреден в закона специален иск на разположение на заинтересуваната страна, защитата срещу учредяването на правния субект може и следва да бъде осъществена само по този специален ред, тъй като наличието му изключва възможността вписването на учредяването на търговското дружество да бъде атакувано като порочно по общия ред за атакуване на порочни вписвания, уреден в чл.29 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, който извод се налага от разпоредбата на чл.70 ал.6 ТЗ, в която е предвидено изрично, че защитата срещу недействителността на учредяването на търговско дружество не може да се осъществява по реда, регламентиран в чл.604 ГПК, т.е. чрез искове за установяване недопустимост или нищожност на вписването, както и несъществуване на вписано обстоятелство, каквито са исковете по чл.29 ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. В обобщение на това въззивният съд е приел, че твърдение за порок при учредяването на търговското дружество с вписването му, с каквото е обоснован предявеният от ищцата иск, може да се релевира пред съда само чрез предявяване на конститутивния иск по чл.70 ал.1 ТЗ, но не и чрез предявяване на който и да е от установителните искове за пороци при вписването. Позовал се е на постановена в този смисъл практика на ВКС по чл.290 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, които съгласно чл.274 ал.3 ГПК намират приложение и по частните касационни жалби, материалноправният или процесуалноправният въпрос, сочен от частния касатор като общо основание за достъп до касационна проверка за правилност на обжалвания пред касационната инстанция съдебен акт, трябва да е от значение за изхода на конкретното дело и за формиране на решаващата воля на съда, което означава да е бил надлежно въведен в предмета на делото и да е мотивирал съда за постановяване на крайния резултат по делото. Непосочването на правен въпрос в този смисъл позволява на касационната инстанция да откаже допускането на касационното обжалване без да се произнася с преценка за приложимост към изводите на съда на която и да е от сочените от касатора допълнителни предпоставки по чл.280 ал.1 т.т.1, 2 или 3 ГПК. Нито един от трите формулирани от частната касаторка в изложението й въпроси не отговаря на общото изискване по чл.280 ал.1 ГПК. И трите въпроса са поставени в контекста на първоначалните твърдения на ищцата за нищожност, евентуално за недопустимост на извършеното вписване с номер 20110114102120 /с което в ТРРЮЛНЦ е вписано търговското дружество с наименование „Ес ем ню констракшън- юг“ ООД с ЕИК[ЕИК]/, които е подменила с допълнителната искова молба, изменяйки иска в такъв за установяване несъществуването на вписано обстоятелство – учредяване на посоченото дружество. С такъв иск е приела, че е сезирана първата инстанция и се е произнесла по неговата недопустимост. Допустимостта на такъв предявен иск е била преценена и от въззивния състав, който се е произнесъл с атакуваното определение по частната жалба на ищцата срещу първоинстанционния акт. Решаващите изводи, с които съставът на апелативния съд е потвърдил прекратителното определение на Софийски градски съд се свеждат основно до това,че при завършен фактически състав на учредяването на едно търговско дружество с вписването му в търговския регистър пороци, свързани с учредяването /респ. вписването/ му не могат да бъдат релевирани с иска по чл.29 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ /по аргумент от разпоредбата на чл.70 ал.6 ТЗ/, а учредяването му може да бъде оспорвано само по специалния ред, предвиден в чл.70 ал.1 ТЗ. Относим към този именно решаващ извод на въззивната инстанция частната касаторка не е поставила. Поради липса на обща предпоставка за извършване на селекцията настоящият състав не дължи произнасяне по наличието на допълнителната такава, сочена с въпросите в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, чиято приложимост, освен това, частната касаторка и не е обосновала с оглед разясненията, дадени в т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. С оглед изложеното, съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение намира, че дследва да бъде постановено определение за отказ за допускане на определението на Софийски апелативен съд до касационно обжалване. Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение