Определение № 368 от 04.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4374/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Б. В. срещу решение на Софийски апелативен съд, ГК, ІІс., №.1621/2.07.19 по г.д. №.447/19, в частта, с която, след частична отмяна на решение №.87/26.11.18 по г.д.№.35/18 на ОС Монтана, предявеният от касатора иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 4000лв. до 25100лв. като неоснователен. Ответната страна Прокуратурата на РБ не взема становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, тъй като по повдигнато срещу ищцата от орган на Прокуратурата на Република България обвинение в извършването на престъпление по чл.311 ал.1 НК /за това, че като съизвършител в качеството на длъжностно лице-регистриран лесовъд, в кръга на службата си, съставила официален документ – протокол за освидетелстване на сечище, в който удостоверила неверни обстоятелства, че в посочен имот действително са отсечени посочените кубици дървесина, без в този имот да има извършвана сеч, с цел тези документи да бъдат използвани за тези обстоятелства/, впоследствие тя е била призната за невиновна. Установил е и, че незаконното обвинение й е причинило неимуществени вреди, изразяващи се в търпени негативни психически изживявания. По отношение на размера на дължимото обезщетение съдът е отразил, че съобразява продължителността на наказателното производство, водено срещу ищцата–1г. и 5м./като не включва времето, в което то е било срещу неизвестен извършител и тя е била разпитвана като свидетел/ - която не е неразумно дълга, възрастта й /49г. към момента на повдигане на обвинението/, обстоятелството, че е с добра работа, изграден авторитет като професионалист и човек в малко населено място като Б., тежестта на повдигнатото обвинение /което не е за тежко умишлено престъпление/. Във връзка с интензитета на търпените болки и страдания е посочено, че разпитаните свидетели безпротиворечиво установяват, че ищцата е била ведър и активен човек, добър професионалист, авторитетен, търсен, добър преподавател, а след повдигане на незаконното обвинение се затворила, умърлушила, станала друг човек; изпитвала притеснения за общественото си положение, неудобство от колеги и учениците, стояла в кабинета си и нивото на работата й спаднало; загубила сън, плачела, страхувала се от затвора, занемарила домакинските си задължения. При тези обстоятелства е прието, че вследствие на обвинението Р.В. е загубила своя професионален авторитет, енергичност, добро име и се е променила. Същевременно в [населено място] се е разпространила информацията за воденото срещу нея наказателно производство /макар и не в детайли/ и търпените вреди в тази връзка са също от незаконното обвинение. От друга страна съдът е намерил, че по делото не е установено ищцата да е загубила своята работа, подкрепата на семейството и приятелите си, да е била заклеймена като престъпник и да е бил уронен авторитета й като родител. За недоказано е намерено и твърдяното засягане на здравословното й състояние от воденото наказателно производство. При тези обстоятелства е прието, че установените като претърпени вреди от повдигнатото обвинение са в рамките на обичайните при сходни ситуации, не се установява основание за присъждане на обезщетение в по-висок от обичайния размер и дължимото обезщетение следва да се определи на 4000лв. Съгласно чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава общо на чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК и чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /опр.№.709/24.10.18 по г.д.№.2026/18, опр.№.504/22.06.18 по г.д.№.299/18, ІІІ ГО, реш.№.214/18 по г.д.№.3921/17, ІV ГО, реш.№.240/4.01.17 по г.д.№.1117/16, ІІІ ГО/ по следните въпроси: 1.“Какви са критериите, които определят понятието справедлив размер на обезщетението по чл.2 ЗОДОВ за определяне на обезщетението за неимуществени вреди и следва ли да се извърши задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното приложение на чл.52 ЗЗД и как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД?“; 2. „Следва ли въззивният съд да обсъди всички изложени от страни доводи и да изложи собствени мотиви?“. Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне във връзка с въпроса за приложението на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД. Съгласно цитираната практика понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие; справедливият размер на паричния еквивалент на неимущественото увреждане се извлича от обективно съществуващите и установени по делото обстоятелства; тези обстоятелства във всички хипотези на чл.2 ЗОДОВ са вида на нематериалните увреждания, тяхната продължителност и интензитет, личността на увредения, начина му на живот и обичайната среда, интереси и ценностна система, трудовата биография, отражението върху личния, обществения и професионалния живот; стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането на здравето е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването; съобразяват се и обществено-икономическите условия в страната; справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява съдебната практика в сходни хипотези /реш.№.214/18 по г.д.№.3921/17, ІV ГО, реш. №.240/4.01.17 по г.д.№.1117/16, ІІІ ГО/. Обосновани са твърденията, че, в противоречие с практиката, съдът не е взел предвид определени критерии и правно релевантни обстоятелства, в това число свързани с положението на ищцата преди повдигането на обвинението и след това, респективно отражението върху социалното й общуване, обема на извършените с участието й процесуални действия - което е довело до нарушаване на принципа на справедливост. С оглед на изложеното по касационната жалба на Р.В. следва да бъде допуснато касационно обжалване. На същата трябва да се дадат указания за внасяне по сметка на ВКС на 5лв. ДТ и представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,