Определение № 188 от 29.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 228/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

„Оданс Травел“ ЕООД, [населено място] чрез адв. М. К. обжалва решение № 22 от 10.01.2022 г. по в.гр.д. № 947/2021 г. на Окръжен съд - Бургас, с което е потвърдено решение № 260707 от 20.11.2020 г. по гр.д. № 2811/2020 г. на Районен съд - Бургас, с което настоящият жалбоподател е осъден да заплати на М. Г. К. и И. Б. К. сумата от 11 341 лв. – връщане на платеното по развален договор за туристически пакет № 17119/24.01.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 23.03.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и следващите се разноски.

В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени изцяло обжалваното въззивно решение. Претендира разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се позовава на правното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, а именно, че според касатора обжалваното решение е очевидно неправилно.

Сочи и следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване:

1.Дали съгласно чл. 89, ал. 5 от Закона за туризма, съответно чл. 12, пар. 2 от Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския парламент и на Съвета от 25.11.2015 г. относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги мястото на дестинация при полети, които са с прекачване, включва само крайната точка на пристигане на пътуващия по договора за туристически пакет?

2. Дали съгласно чл. 89, ал. 5 от Закона за туризма, съответно чл. 12, пар. 2 от Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския парламент и на Съвета от 25.11.2015 г. относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги мястото на дестинация при полети, които са с прекачване, включва и мястото на междинно спиране за прекачване с транспортни връзки?

3.Може ли съдът да вземе предвид други факти, даващи основание за прекратяване по чл. 89, ал. 5 от Закона за туризма на договора за туристически пакет, извън изрично посочените от ищците в изявлението им за прекратяване на договора?

4.Може ли съдът да вземе предвид други факти, даващи основание за прекратяване по чл. 89, ал. 5 от Закона за туризма на договора за туристически пакет, които са настъпили след момента на прекратяването му?

М. Г. К. и И. Б. К. оспорват касационната жалба. Излагат подробни съображения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендират разноски.

Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл. 283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението лице, срещу акт подлежащ на обжалване, с оглед разпоредбата на чл. 113, изр. 2 вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 24.01.2020 г. М. Г. К. и И. Б. К., от една страна, и „Оданс Травел“ ЕООД, туроператор, от друга страна, са сключили договор за туристически пакет № 17119, по силата на който туроператорът се е задължил да организира екскурзия, при която потребителите ще пътуват до Бразилия, Аржентина, Водопадите Игуасу, Уругвай и Парагвай. Прието е, че е индивидуализиран маршрутът и общата пакетна цена е в размер на 11 342 лв. Установено е, че на основание чл. 16.3 от представения договор за туристически пакет, пътуващият има право да прекрати договора, в случай, че отказът на потребителя за пътуване е извършен в срок по-малък от 30 дни преди обявената дата за пътуване при самолетните екскурзии, като в този случай туроператорът може да удържи 100 % от цената на екскурзията.

Установено е, че с оглед фактура от 27.01.2020 г. и платежно нареждане от 24.01.2020 г., от страна на К. е заплатена обща сума в размер на 11 342 лв. в полза на „Оданс Травел“ ООД.

По делото е установено и обстоятелството, че на 26.02.2020 г., на адреса на електронната поща, посочена в договора от К. е изпратено писмо с подробно съдържание за графика на екскурзията, от който е прието за установено, че полетът при заминаването е на 11.03.2020 г. от [населено място] до [населено място], Италия в 20.00 часа и от [населено място], Италия - 21.45 часа до [населено място] в 07.55 часа на 12.03.2020 г. От представения списък е установено, че връщането в Европа след приключване на екскурзията е на 22.03.2020 г. в Рим, Италия - 07.00 часа и заминаване за [населено място] в 15.20 часа. Впоследствие на посочената електронна поща е изпратено още едно писмо с промяна на информацията относно полета, но тя също включва излитане от Рим за Буенос Айрес.

Установено е, че на 09.03.2020 г. е изпратено електронно писмо от страна на сина на потребителите до „Оданс Травел“ ООД, в което изрично е посочено, че предвид нововъзникналата обстановка през последните часове и дни с нарастващ брой заразени и починали от коронавирус в Италия, както и новопоявилите се случаи в България, неговите родители М. К. и И. К. отказват на пътуват на 11.03.2020 г. за Аржентина през Рим, Италия. Изрично в писмото се посочва, че решението им е продиктувано от тяхната възраст - 75 и 69 години, която ги поставя в най-високата рискова група, изричните указания на националния здравен инспектор да не се предприемат екскурзионни пътувания към момента и обявеното от Министерството на външните работи с дата - 09.03.2020 г. повишено ниво на риск за пътуващи към Италия. В изпратеното писмо изрично се претендира да бъде презаписана екскурзията за есента на 2020 г., а в случай, че това е невъзможно, се претендират средствата, които са заплатени за двете екскурзии да бъдат възстановени.

Прието е за установено, че Авиокомпания Алиталия - С. е възстановила на туристическата агенция „Оданс Травел“ ООД стойността на самолетните билети на М. К. и И. К., възлизаща на сума в размер на 1 405, 72 лв. за всеки билет.

Въззивният състав е посочил в обжалваното решение, че на основание чл. 89, ал. 1 от Закон за туризма, пътуващият има право да прекрати договора за туристически пакет по всяко време преди започване на изпълнението на туристическия пакет, без да заплаща никаква такса за прекратяване, в случай на непреодолими и извънредни обстоятелства, настъпили или случващи се в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него, които засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията.

Прието е, че за първи случай на заразени пациенти с вирус COVID-19 в Европа, конкретно в Р Италия, което е станало общоизвестно обстоятелство, съобщено през м. февруари 2020 г., тоест около месец след като ищците са сключили договора за туристическия пакет и са заплатили цената по него. През месец март – 2020 г. е станало известно за разпространение на вируса във всички области на Италия, като вече е съобщено и за регистрирани смъртни случаи. Въззивният съд е посочил, че ноторен факт е и обстоятелството, че с Решение на Народното събрание във връзка с разрастващата се пандемия от СОVID-19 е обявено извънредно положение върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. (Обн., ДВ, бр. 22 от 13.03.2020 г.), а на 17.03.2020 г. със заповед на Министъра на туризма временно се преустановяват всички организирани изходящи туристически пътувания и свързани туристически услуги, по смисъла на Закона за туризма, на български граждани извън страната, а започнатите до влизането в сила на тази заповед туристически посещения се прекратяват по най-бързия обективно възможен начин. Както е посочено, пътуването на ищците до Буенос Айрес, Аржентина е следвало да се осъществи с полет от София до Рим и от Рим до Буенос Айрес (с престой в Рим за около 2 часа) и обратно по същата дестинация, за да се върне групата в [населено място] (с престой в Рим за около 8 часа). С оглед възприетите факти за разпространение на заразата в Италия и предвиденото прекачване и престой на летището в Рим, както и цялостната обстановка, решението на държавните органи за обявяване на извънредно положение и заповед на министъра за преустановяване на всички изходящи туристически пътувания и услуги, въззивната инстанция е приела, че са налице непреодолими и извънредни обстоятелства. Основният извод е, че тези обстоятелства саслучващи се в мястото на дестинацията - в конкретния случай мястото на прекачване на полета, а именно - летище Ф. - Рим и това засяга значително превоза на пътници до дестинацията на пътуването.

Освен това, въззивният съд е отбелязал, че по делото няма данни до знанието на ищците К. да е достигнало обстоятелството, че прекачването на полета им до Буенос Айрес е променено от Рим на Амстердам. Прието е, че не е доказано това обстоятелство и не се може да се установи, тъй като било единствено копие от самолетен билет на името на Т. П., посочена като водач, пътуващ с групата, но от този документ, според въззивния съд, не може да бъде направен извод за промяна полетите за групата и още повече - не може да бъде направен извод, че тази евентуална промяна е сведена до знанието на двамата ищци. Така въззивният съд е приел за неоснователно направеното във въззивната жалба възражение, че е била променена дестинацията на прекачването на полета на двамата ищци.

За неоснователно е прието и възражението на въззивното дружество, че съдът не е приложил разпоредбата на чл. 25 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и преодоляване на последиците, тъй като още с изпращане на поканата за връщане на сумата, платена по договора или за определяне на нови дати за пътуване, ответното дружество не е удовлетворило така отправената покана, а е посочило единствено, че ищците не са изпълнили условията по така сключения договор. От друга страна – въззивният съд е посочил, че в процесния случай, нормата на чл. 25 от горепосочения закон е неприложима, тъй като е налице отказ от страна на ищците да осъществят своето пътуване, а не отмяна на пътуването от страна на туроператора.

Въззивният съд е заключил, че за ищците е възникнало правото да се откажат от договора за туристически пакет от 24.01.2020 г. по реда на разпоредбата на чл. 89, ал. 5 от ЗТ - без да заплащат такси за прекратяване, тъй като към 11.03.2020 г. са били налице непреодолими и извънредни обстоятелства, случващи се в мястото на дестинацията, които засягат значително превоза на пътниците до дестинацията и съответно - изпълнението на туристическия пакет. В този смисъл, съдът е намерил, че за ответното дружество не съществува причина да задържат заплатената цена за туристическия пакет от страна на ищците и същата подлежи на връщане - по делото няма данни сумата да е възстановена, поради което и съдът е приел, че задължението на ответното дружество не е погасено, и същото следва да бъде осъдено да върне така получената сума.

Мотивиран от изложеното и като взел предвид и обстоятелството, че направените от въззивната инстанция фактически и правни изводи съвпадат с тези, които е направил първоинстанционния съд в атакуваното решение, съдът е достигнал до извод, че обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено, като, на основание чл. 272 от ГПК, въззивният съд е препратил към мотивите на Районен съд – Бургас.

Касационният жалбоподател „Оданс травел“ ЕООД чрез адв. М. К. е отправил искане за спиране на производството по делото, на основание чл. 631 от ГПК, вр. чл. 267 от ДФЕС, поради образувани производства по преюдициални запитвания, както следва: дела на СЕС С-299/22, С-776/21, С-529/22, С-584/22, С-776/21. Обосновава наличието на необходимост от тълкуване на Директива 2015/23021, което е от компетентността на СЕС и съответно поставените правни въпроси съвпадали с правните въпроси в преюдициалните запитвания по посочените дела на СЕС.

В производството по чл. 288 от ГПК, съдът може да спре производството по делото, поради наличие на отправено преюдициално запитване или висящо производство пред СЕС по реда на чл. 267 от ДФЕС, когато в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, касаторът е формулирал правни въпроси, идентични, съвпадащи или смислово еднакви с поставените от касатора правни въпроси. Ето защо в случая, по искането за спиране на производството поради наличие на отправено от друг съд преюдициално запитване, следва да се направи такава проверка.

Настоящият съдебен състав установи, че производствата по сочените от касатора дела, C-776/21 г. и С-287/21 г., са прекратени. Производството по дело С-396/21 г. е приключило с решение на СЕС и липсва преюдициално производство.

По отношение на производството по С-511/22 г, следва да се посочи, че то е относно поставените правни въпроси: „Трябва ли член 12, параграф 2, първо изречение от Директива (ЕС) 2015/23021 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги, за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2001/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 90/314/ЕИО на Съвета (наричана по-нататък „Директивата за пакетните туристически пътувания“) да се тълкува в смисъл, че — наред с правото за прекратяване на договора по член 12, параграф 1 от Директивата за пакетните туристически пътувания — той урежда друго такова право, чиито правни последици се прилагат само ако пътуващият се позове на него във волеизявлението си за прекратяване?

Трябва ли член 12, параграф 2 от Директивата за пакетните туристически пътувания да се тълкува в смисъл, че задължението за заплащане на такса за прекратяване не се прилага, когато във волеизявлението си за прекратяване на договора за пакетно туристическо пътуване пътуващият не посочва причина или посочва причина, която не е свързана с непредотвратимо и извънредно обстоятелство?“

Запитващият съд е посочил, че от значение е дали потребителят е посочил основание за прекратяване на договора за пакетно пътуване или не е посочил и дали е посочил обстоятелства, които могат да се квалифицират като непредотвратими и извънредни обстоятелства.

Настоящият съдебен състав намира, че поставените правни въпроси в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК не са идентични с правните въпроси, по които е образувано делото за преюдициално запитване по С-511/22 г., СЕС. В разглеждания случай, по настоящето дело, посоченият правен въпрос относно разликата между посочената от потребителите причина за прекратяване на договора за туристически пакет и основанието, прието от съда, не е разрешен правен въпрос, въпреки тезата на касатора. Налице е позоваване на епидемичната обстановка в Италия, в изявлението за прекратяване на договора, както и на епидемичната обстановка в България и на възрастта на потребителите, като възприет рисков фактор при зараза с вирус S. и заболяване от COVID-19. Въззивният съд е приел, че са налице непреодолими и извънредни обстоятелства, случващи се в мястото на прекачване на полета, (летище Ф.-Рим) и това засяга значително превоза на пътници до дестинацията. Не е поставен правен въпрос за посочена причина, различна от световната пандемия COVID 19. Поради това поставените в посоченото преюдициално запитване по посоченото дело искане са ирелевантни.

По отношение на дело С-529/22 г. също поставените правни въпроси не са относими към поставените от касатора в настоящето производство правни въпроси. Съгласно преюдициалното запитване, поставените правни въпроси са свързани с основанието за прекратяване на договора и дължимата такса от потребителя, както следва: „Трябва ли член 12, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/23021 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги, за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 90/314/ЕИО на Съвета (наричана по-нататък „Директивата за пакетните туристически пътувания“) да се тълкува в смисъл, че — наред с правото за прекратяване на договора по член 12, параграф 1 от Директивата за пакетните туристически пътувания — той урежда друго право за прекратяване на договора, чиито правни последици се прилагат само, ако при волеизявлението си за прекратяване на договора, пътуващият се позовава на непредотвратими и извънредни обстоятелства, настъпили в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него, които засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията? Трябва ли член 12, параграф 2 от Директивата за пакетните туристически пътувания да се тълкува в смисъл, че задължението за заплащане на такса за прекратяване не отпада, когато при прекратяването пътуващият не посочва причина и едва впоследствие обосновава прекратяването, като изтъква непредотвратими и извънредни обстоятелства — основани на прогноза, направена към момента на прекратяването, или съществуващи към момента на пътуването в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него — които засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията?“

По отношение на преюдициалното запитване, по което е образувано дело на СЕС, С-299/22 г., настоящият съдебен състав установи, че част от поставените правни въпроси съответстват на поставените в настоящето производство правни въпроси. Поставените в преюдициалното запитване правни въпроси са:

1. Необходимо ли е да има издадено официално предупреждение от органите на държавата на заминаване и/или на пристигане за въздържане от ненужно пътуване, и/или държавата, където е мястото на дестинацията (а евентуално и държавата на заминаване) да е квалифицирана като принадлежаща към рискова зона, за да може да се счита, че са налице непредотвратими и извънредни обстоятелства, настъпили в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него по смисъла на член 12, параграф 2, първо изречение от Директива (ЕС) 2015/2302 ?

2. Когато се преценява дали към момента на прекратяване на договор за пакетно туристическо пътуване са налице непредотвратими и извънредни обстоятелства, настъпили в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него, и дали те засягат значително изпълнението на туристическия пакет: i) следва ли да се вземат предвид само обективни обстоятелства, с други думи, свързва ли се значителното въздействие върху изпълнението на пакета само с обективна невъзможност и трябва ли това въздействие да се разбира като обхващащо само случаите, в които изпълнението на договора става както физически, така и юридически невъзможно, или все пак то обхваща и случаи, в които изпълнението на договора не е невъзможно, но (в конкретния случай поради основателния страх от заразяване с COVID-19) става сложно и/или икономически неефективно (по отношение на безопасността на пътниците, риска за тяхното здраве и/или живот, възможността за постигане на целите на ваканционното пътуване); ii) релевантни ли са субективни фактори, като например възрастни, пътуващи заедно с деца под 14-годишна възраст, или принадлежащи към по-високорискова група поради възрастта или здравословното състояние на пътуващия, и т.н.? Има ли право пътуващият да прекрати договора за пакетно туристическо пътуване, ако в резултат на пандемията и свързаните с нея обстоятелства по мнение на средностатистическия пътник пътуването до и от мястото на дестинацията става опасно, създава неудобства за пътуващия или поражда у него основателен страх от риск за здравето или от заразяване с опасен вирус?

3. Следва ли да се смята, че фактът, че обстоятелствата, на които се позовава пътуващият, вече са били възникнали или най-малкото вече можело да сe предположи, че ще настъпят/са били вероятни към момента на резервирането на пътуването, влияе по някакъв начин върху правото на прекратяване на договора без заплащане на такса за прекратяване (например когато такова право не е предоставено, в случай че се прилагат по-строги критерии за оценка на валидността на отрицателното въздействие върху изпълнението на пакета и т.н.)? Когато критерият за разумна предвидимост се прилага в контекста на пандемията, следва ли да се вземе предвид фактът, че макар СЗО вече да е публикувала информация относно разпространението на вируса към момента на сключването на договора за пакетно туристическо пътуване, независимо от това ходът и последиците от пандемията са били трудни за прогнозиране, не е имало ясни мерки за управление и контрол на инфекцията или достатъчно данни за самата инфекция, а също така е било видно нарастващото развитие на инфекциите от момента на резервиране на пътуването до неговото прекратяване?

4. Когато се преценява дали в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него са налице непредотвратими и извънредни обстоятелства, настъпили към момента на прекратяването на договора за пакетно туристическо пътуване и дали те оказват съществено въздействие върху изпълнението на туристическия пакет, обхваща ли понятието „мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него“ само държавата на пристигане или, като се вземе предвид естеството на непредотвратимото и извънредно обстоятелство, а именно наличието на заразна вирусна инфекция, също и държавата на заминаване, както и пунктовете, свързани със започването на пътуването и връщането от него (пунктове на трансфер, определени транспортни средства и т.н.)?“

Поставените правни въпроси в изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК, следва да се прецени дали са съответни на поставените в посоченото преюдициално запитване. С оглед поставените първи и втори правни въпроси в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, поставеният в преюдициалното запитване по дело С-299/22 г. въпрос 4 е релевантен. Същият ще е от значение за преценка разрешението във въззивното съдебно решение по този правен въпрос, с решението на СЕС, което ще бъде постановено.

Поставеният правен въпрос за основателността на прекратяването на договора за пакетно туристическо пътуване, кои обстоятелства са от значение, настъпилите към момента на прекратяване или следва да се вземат предвид и тези, настъпили след прекратяване на договора, но преди планираното начално пътуване, е поставен в преюдициалното запитване, по което е образувано дело С-584/22 г. Този правен въпрос е от значение за настоящето производство с оглед поставения четвърти правен въпрос в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК и настоящият съдебен състав намира, че следва да спре производството по настоящето дело поради наличието на това преюдициално запитване.

В случая въззивният съд е приложил нормата на чл. 89, ал. 5 от Закона за туризма. Необходимостта от тълкуване на националната правна норма в съответствие с директива със същия предметен обхват на правна регулация, налага извод, че при приложение на национална правна норма, съдът следва да извърши тълкуване в съответствие с правото на ЕС. Поради необходимостта от прилагане на чл. 12, ал. 2 от посочената по-горе директива, следва, че отправените преюдициални запитвания са от значение и за произнасяне на ВКС, на основание чл. 288 от ГПК.

Наличието на вече отправено преюдициално запитване, на основание чл. 267 от ДФЕС, поражда задължение, при наличие на идентичност в предмета на делото и поставените за разглеждане пред СЕС правни въпроси, настоящият съдебен състав да спре производството на делото, до произнасяне на СЕС с решение, което ще има сила на тълкувано нещо.

По изложените съображения и на основание чл. 631 от ГПК, следва да се спре производството по делото.

Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България