Определение № 558 от 16.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 650/2020 г.
ВКСIII гражданско отделение16.06.2020 г.докладчик Емил Томов
Диспозитив
Допуска касационно обжалване на решение №441 от 15.11.2019г по в.гр.дело № 629/2019г. на Хасковски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение №62/29.05.2019г на РС Крумовград по иска за обезщетение на имуществени вреди в размер на 13800 лева. Делото да се докладва за насрочване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от ОП - Хасково, срещу решение №441 от 15.11.2019г по в. гр.дело № 629/2019г. на Хасковски окръжен съд ,с което изцяло е потвърдено решение № 62 /29.05.2019г на Районен съд-Крумовград по присъдено обезщетение за неимуществени и имуществени вреди на основание чл.2, ал.1 т.3 ЗОДОВ. Имуществените вреди са обезщетени до установения размер на платена от ищеца Т. Б. Е. сума от 13 800лв. като възнаграждение на адвокат за защитата му по НОХД №313/2014г, приключило с оправдателна присъда по повдигнатото обвинение в извършване на престъпление от общ характер. В тази част е постъпила касационната жалба на Прокуратурата на Р. България Въззивният съд не е приел възражението на ответника за това,че обезщетението за имуществени вреди в присъдения размер следва да се намали поради прекомерност на платените от подзащитния адвокатски хонорари, на основание чл.5 ЗОДОВ, като е изтъкнал,че възражението не се съдържа в отговора на исковата молба, не е заявено пред първа инстанция и е било направено с подаването на въззивната жалба.Добавено е, че в тежест на страната, въвела възражението е и неговото доказване, а о делото не са представени доказателства за предпоставките на чл.5, ал.1 и ал.2 ЗОДОВ до приключване на производството в първа инстанция.Поради това въззивният съд е изтъкнал, че по същество не са налице изрично посочените в ТР №1/2018г по т.д № 1 / 2017г ОСГК изрични факти и обстоятелства,предпоставящи възможността да бъде намален размера на имуществените вреди в производство по ЗОДОВ. В касационната жалба се поддържа,че съответно възражение против размера на заплатените адвокатски възнаграждения,както и искане за намаляването им, е направено от представител на Прокуратурата своевременно с отговора на исковата молба.Затова приетото от съда е неправилно и незаконосъобразно. В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на Прокуратурата се посочва, че в противоречие с ТР №1/2017г на ОСГК Хасковски ОС се е произнесъл по въпрос, който се свежда до това може ли по иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал.1 ЗОДОВ,представляващи заплатен адвокатски хонорар по наказателно производство,същият да се намали поради прекомерност. Отговор е постъпил от адв.Кр.М. и адв. Г. М., пълномощници на ищеца.Оспорват се доводите за противоречие с практика на ВКС,тъй като Хасковски ОС е изтъкнал липсата на залегналите в ТР № 1 / 2017г ОСГК условия. Прокуратурата се позовава на същата тълкувателна практика, но без да са налице всички комулативни предпоставки по нея., т.е да е налице възражение че са приложими правилата на чл.5, ал.1 и ал.2 ЗОДОВ и че пострадалият е допринесъл за вредите със своето процесуално поведение. Претендират се разноски. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по жалбата на Прокуратурата на РБ. Изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК съдържа конкретен въпрос, свързан с решаващите съображения на съда и обусловил изхода на делото в обжалваната част,по иска за обезщетение на имуществените вреди. Съгласно приетото в ТР № 1/2018г. по т.д № 1 / 2017г. на ОСГК, изразходваните средства за адвокатско възнаграждение в наказателното производство, приключило с оправдателна присъда или прекратено на основанията, посочени в чл.2, ал.1 ЗОДОВ, са имуществена вреда за лицето,подложено на неоснователна наказателна репресия, тъй като то има право на адвокатска защита във всеки стадий на това производство. На следващо място в ТР № 1/2018г по т.д № 1 / 2017г ОСГК е разяснено, че когато ответникът възрази за изплатеното в наказателното производство адвокатско възнаграждение,като прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на наказателното дело,в правомощията на съда по иска за обезщетение за вреди е да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението,интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд,които адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата. В противоречие с така указаното е приетото от въззивния съд, че отговорът на исковата молба по делото и съдържащите се в него възражения не са произвели за съда задължение да направи тази преценка, като обсъди доказателствата по наказателното дело ,приложено в цялост Наред с други възражения, в отговора на исковата молба има довод за липса на причинна връзка между наказателното производство и определени договори за правна помощ (по ах.дело №89/2016г )Изтъкнато е следното от представителя на Прокуратурата(на стр.последна, ред 11-ти и сл. от отговора на исковата молба ): „Правя възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар по всички останали договори за правна помощ.По смисъла на чл.13 ,ал.1 т.3 от наредба №1/за минималните размери на адвокатския хонорар/е 800 лв. Заплатените възнаграждения от 1 500лв,2000лв.,3500лв. значително надвишават определения минимум, а по делото е повдигнато обвинение единствено по чл. 129 НК, което не се е отличавало с фактическа и правна сложност. Изтъкнатото от Прокуратурата в отговора прадставлява възражение в указания с приемането на ТР № 1 / 2018г по т.д № 1 / 2017г ОСГК смисъл ,поради това ВКС ІІІ г.о възприема довода на касатора за основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по поставения въпрос. В ТР № 1 / 2018г по т.д № 1 / 2017г ОСГК също така е изтъкнато, че при определяне на размера на обезщетението за имуществени вреди,представляващи изплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство по иск с правно основание чл.2,ал.1 ЗОДОВ, по възражение на ответника са приложими и правилата на чл.5 ЗОДОВ. Разяснени са две групи хипотези. Въприемането от въззивния съд на тези тълкувателни указания в ТР № 1/2018г ОСГК като пряка зависимост от посочване на доказателства от процесуалния субституент на държавата за причинно-следствената връзка между поведението на пострадалия и претърпени от него вреди, е неточно. Воден от горното, Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.
Цитирани разпоредби
9- чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ
- чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК
- чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК
- чл. 288 ГПК
- чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ
- чл. 5 ЗОДОВ
- чл. 129 НК
- чл. 13, ал. 1, т. 3
- чл. 5, ал. 1