Определение № 390 от 06.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1954/2015 г.

Производството е по чл.282 ал.2 ГПК. Подадена е молба от [фирма], чрез пълномощник адв. И. П. ,с представено доказателство за упълномощаването му ,за спиране изпълнението на решение № 1151/02.06.2015 год. на Софийски апелативен съд, ГО, 7 състав състав,постановено по гр.д. № 712 / 2015 год., с което е отменено решение № 18 371 / 19.11.2014 год. по гр.д.№ 7326 / 2013 год. на Софийски окръжен съд и вместо това молителят е осъден да заплати на М. Й. И. сумата от 243 900 лева, на основание чл.240 ал.1 ЗЗД, сумата от 24 390 лева,на основание чл.240 ал.2 ЗЗД и сумата от 116 975 лева, на основание чл.92 ЗЗД, ведно със законната лихва върху всяка от трите суми,считано от 29.05.2013 год. до окончателното й изплащане. Дължимата съгласно чл.282 ал.2 т.1 ГПК парична гаранция, съизмерима със сбора от присъдените главници – 385 265 лв. - е внесена по сметката за обезпечения на ВКС на 25.06.2015 год.. При така установените обстоятелства настоящият състав приема, че искането за спиране е основателно. Налице е невлязло в сила осъдително въззивно решение,подлежащо на касационно обжалване,съгласно чл.280 ал.2 ГПК.Касационната жалба е подадена / вх. № 8852 от 26.06.2015 год. / в преклузивния срок по чл.283 ГПК, с оглед неизтекъл от постановяване на самото въззивно решение едномесечен срок към датата на депозирането й.Същата е редовна от външна страна, съгласно изискванията на чл.284 ГПК.Внесено е съответно по размер,съгласно чл.282 ал. 2 т.1 ГПК, обезпечение. Предвид изложените съображения и на основание чл.282 ал.2 ГПК, Върховен касационен съд,Търговска колегия, първо търговско отделение