Определение № 1327 от 12.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 564/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на кредитора „Юробанк България“ АД срещу решение № 650 от 19.12.2025 г. по т. д. н. 768/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1302 от 17.09.2025 г. по т. д. н. 964/2025 г. по описа на СГС в частта, с която е определена за начална дата на неплатежоспособността на „Балкан полимерс“ ЕООД датата 08.11.2024 г.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и с оглед неговата необоснованост. Изтъква, че за начална дата на неплатежоспособността следва да бъде определена датата на спиране на плащанията от длъжника по договор за предоставяне на кредитна линия № 100 – 2786/31.10.2019 г., а именно датата, на която вземането по този договор е станало изискуемо поради обявяване на предсрочната му изискуемост – 31.10.2024 г. Сочи, че видно от самото уведомление за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита изявлението на банката е безусловно и предсрочната изискуемост е настъпила с получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, в която насока се позовава на практиката по ТР № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС. Подчертава, че даденият с уведомлението срок за доброволно изпълнение единствено сочи на поет от банката ангажимент в същия срок да не предприема действия на принудително изпълнение, но не променя падежа на обявеното за предсрочно изискуемо вземане, като банката и изрично е посочила, че претендира лихва за периода на забавата. По тези доводи моли въззивното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което за начална дата на неплатежоспособността да бъде определена датата 31.10.2024 г.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК формулира следните въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:

1. От кой момент поражда действие волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на вземания по договор за кредит?

2. Падежът, изискуемостта и забавата за изпълнение на задължение еднозначни понятия ли са и във всички случаи ли моментът на настъпването им съвпада?

3. Предоставянето на срок за доброволно изпълнение от страна на кредитор на вече обявено за предсрочно изискуемо задължение променя ли падежа и/или изискуемостта на това задължение, или само момента, в който длъжникът изпада в забава за изпълнението му?

4. С кой момент е обвързана началната дата на неплатежоспособността – с датата на падежа на задължение към кредитор, или с датата на изпадане в забава за изпълнение на задължение към кредитор?

Моли касационно обжалване да бъде допуснато по сочените въпроси при допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, евентуално по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Поддържа, че обжалваното решение е очевидно неправилно, с което обосновава искането си решението да бъде допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2, предложение трето ГПК.

С депозиран в срок писмен отговор ответникът, „Балкан полимерс“ ЕООД – в несъстоятелност, оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Излага доводи за правилност на обжалвания акт. Поддържа, че обстоятелството, че с настъпване на падежа вземането става изискуемо, не означава, че е станало невъзможно за изпълнение. Изтъква, че тази невъзможност, както правилно първоинстанционният и въззивният съд са приели, е настъпила с изтичането на дадения срок за доброволно изпълнение. Сочи, че към поддържаната от кредитора по-ранна дата не са събрани доказателства, които да установяват обективна невъзможност за изпълнение, доколкото финансово – икономическият анализ е извършен с приетото заключение по СИЕ към 31.12.2024 г. Оспорва като противни на съдебната практика доводите на касатора, че неплатежоспособността следва да бъде обвързана с неизпълнението на конкретно задължение, без да се държи сметка дали е налице обективна невъзможност за това. По тези доводи моли въззивното решение да не бъде допуснато до касационно обжалване, а ако бъде допуснато до касационно обжалване да бъде оставено в сила.

Кредиторите, „Банка ДСК“ ЕАД и „Обединена българска банка“ АД, чиито молби са приети за съвместно разглеждане на основание чл. 629, ал. 4 ГПК, не вземат становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд с обжалваното решение е приел, че в константната практика на ВКС е възприето, че началната дата на неплатежоспособността съвпада с най-ранния момент, когато длъжникът е спрял да погасява своите задължения по причина на настъпилата обективна невъзможност за това с оглед цялостното му икономическо състояние, или началната дата е най-ранната, установена по делото дата, към която са налице всички елементи от фактическия състав на неплатежоспособността/свръхзадължеността. Допълнил е, че съдебната практиката е възприела и подхода при определяне на най-ранната дата да се държи сметка за момента, когато е спряно плащането на изискуемите парични задължения не към един конкретен кредитор, а към всички кредитори. Обобщил е, че началната дата на неплатежоспособността се определя според най-ранния падеж на изискуемо непогасено парично задължение, при условие че към този момент са налице и останалите предпоставки на чл. 608, ал. 1 ТЗ с оглед общото икономическо състояние на длъжника.

Въззивният съд е посочил, че в случая единствен спорен по делото се явява въпросът относно падежа на задължението на „Балкан полимерс“ ЕООД по договора за кредит № 100-2786/31.10.2019 г. с оглед обявяването на предсрочната му изискуемост. Изтъкнал е, че не се спори, че кредиторът „Юробанк България“ АД е отправил уведомление до „Балкан полимерс“ ЕООД, съдържащо изявление за обявяване предсрочната изискуемост на задълженията му по договор за кредит № 100-2786/31.10.2019 г., което е получено от длъжника на 31.10.2024 г., както и че в уведомлението за предсрочна изискуемост банката е дала на длъжника седмодневен срок за доброволно плащане на задълженията му по договора за кредит, считано от получаването му, който срок е изтекъл на 07.11.2024 г. Подчертал е, че обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж. Изтъкнал е, че предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й, в който смисъл се е позовал на задължителното тълкуване, дадено с т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС. Намерил е, че моментът на получаване на волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост се явява новия падеж на задълженията на длъжника и настъпването му има за последица изискуемост на задължението и право за кредитора да предприеме действия по изпълнението му. Счел е, че в случая писменият документ, обективиращ волеизявлението за предсрочна изискуемост на процесния кредит, е получен от длъжника на 31.10.2024 г., но с него е предоставен на длъжника едноседмичен срок за доброволно изпълнение, поради което волеизявлението за упражненото от банката право за обявяване на предсрочна изискуемост е произвело целеното от кредитора правно действие, но считано от изтичане на дадения в уведомлението допълнителен срок за доброволно изпълнение. Посочил е, че след като задължението не е платено на новия падеж, то считано от 08.11.2024 г. длъжникът е изпаднал в забава. Приел е, че предвид безспорната липса на извършено плащане, това е и най - ранният момент, от който се счита, че длъжникът е спрял да погасява задълженията си.

Допълнил е, че няма спор по делото, а и това се установява от изготвеното заключение по съдебно-счетоводна експертиза, че към 31.12.2024 г. имущественото състояние на „Балкан полимерс“ ЕООД не е било достатъчно за покриване на задълженията му към кредиторите, като към последната дата определеният от вещото коефициент за обща ликвидност, който отразява съотношението на всички краткотрайни активи към краткосрочните задължения на длъжника е под единица /0.9354/, което означава, че длъжникът не разполага с достатъчно краткосрочни активи за покриване на краткосрочните си пасиви /задължения/ в краткосрочен план. Отчел е, че в следващия период показателят за обща ликвидност продължава да е под единица, от което е заключил, че не се касае за временни затруднения, а за трайно състояние на ниска ликвидност.

По тези мотиви е приел за правилно първоинстанционното решение в обжалваната част, с която е определена за начална дата на неплатежоспособността на „Балкан полимерс“ ЕООД датата 08.11.2024 г.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от Върховния касационен съд въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.

Поставеният от касатора първи въпрос касае изводите на съда относно обявената от „Юробанк България“ АД предсрочна изискуемост на задълженията на „Балкан полимерс“ ЕООД по договор за кредит № 100-2786/31.10.2019 г. и в този смисъл е обусловил волята на съда.

Както правилно сочи касаторът, относимо към въпроса е даденото задължително тълкуване с т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г. по описа на ОСГТК, съгласно което „по силата на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции банката може да са поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 ГПК, когато „кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем” поради неплащане на една или повече вноски. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.“

Въззивният съд не се е отклонил от дадените разрешения. Позовал се е на задължителната съдебна практика и изложил, че обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми. Посочил е, че предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Тълкувал е волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита и заключил, че в случая писменият документ, обективиращ волеизявлението за предсрочна изискуемост на процесния кредит, е получен от длъжника на 31.10.2024 г., но с оглед предоставения на длъжника едноседмичен срок за изпълнение, упражненото от банката право за обявяване на предсрочна изискуемост е произвело целеното от кредитора правно действие считано от изтичане на дадения в уведомлението допълнителен срок, или на 08.11.2024 г.

Несъгласието на касатора с извършеното от въззивния съд тълкуване на волята му по изявлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем касае обосноваността на съдебния акт и изисква обсъждане на събрани по делото доказателства, дейност която касационната инстанция не може да осъществи на етапа на селектиране на касационните жалби.

Останалите поставени от касатора въпроси не покриват общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК да са обусловили изводите на въззивния съд и да са от значение за правилното решаване на спора. Въззивният съд не е излагал съображения за разликата между понятията падеж, изискуемост и забава, нито ги е противопоставял при дължимата преценка за началната дата на неплатежоспособност, а след обсъждане волята на кредитора по отправеното писмено изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е приел, че волята на кредитора е изявлението му да породи правни последици след изтичане на дадения срок за доброволно изпълнение, на която дата и е счел, че е осъществен фактическият състав на чл. 608, ал. 1 ТЗ.

Не може да бъде прието за осъществено и заявеното от частния касатор основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на акта. В последователната практика на касационната инстанция се приема, че очевидно неправилно е съдебно решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице например, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Цитираните предпоставки не са налице, като касаторът е аргументирал искането си с доводи, повтарящи оплакванията му за неправилност на обжалваното решение.

По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

При този изход на спора право на разноски има ответникът по касация. Не прави искане за присъждане на разноски и не доказва извършването на такива, поради което разноски няма да бъдат присъдени с настоящото определение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение