Определение № 151 от 12.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 2975/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Решение № 1176 от 06.07.2012 г. по т.д. № 658/ 2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение от 01.11.2011 г. по гр.д. №1478/ 2009 г. на Софийски градски съд, с което [фирма] - [населено място] е осъдено да плати на И. Д. Д. - от [населено място] 23 561 евро, на основание чл. 55 ал. 3 пр. 3 ЗЗД, със законната лихва от 20.02.2009 г. и 4712.20 евро, на основание чл. 92 ал. 1 ЗЗД, с оплакване за неправилност и необоснованост. Жалбоподателят сочи, че с решението се създава порочна съдебна практика, основана на грубо игнориране действието на императивни правни норми: уважава се искова претенция за сума над 5000 лв. без писмен документ за задължението в оригинал, признава се за валидно сключен и произвел правно действие договор с оригинален подпис само на едната страна. Ответникът по касационната жалба И. Д. Д. - от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, тъй като жалбоподателят не е изложил касационни основания и съдебна практика, на която се позовават претенциите, оспорва и по същество жалбата, като неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което са уважени осъдителни искове, първият от които не е с цена до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Правният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства. Жалбоподателят не извежда правен въпрос, релевантен за делото, а излага твърдения за допуснати от въззивния съд нарушения при постановяване на решението - основания за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК. Жалбоподателят не аргументира защо счита, че е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Въпреки това следва да се посочи, че това основание не е налице - изискването на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което в случая не е налице. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение