Определение № 400 от 19.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 800/2011 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на У. бетон О.-К. против решение № 294/13.06.2011 г. по в.гр.д. № 406/2011 г. на Пловдивски АС, с което се потвърждава решение № 14/4.02.2011 г. по т.д. № 232/2010 г. на Кърджалийски ОС в частта, с която касаторът е осъден да заплати на В. О.-К. сумата 27 581.30 лв. обезщетение за забавено плащане, ведно със разноските. В изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, което е инкорпорирано в касационната жалба, са поставени два въпроса: При липса на уговорка между страните по договор за търговска продажба за падеж на задължението за плащане на цената, от кой момент купувача изпада в забава-от датата на издаване на фактурата или получаване на стоката?, Осчетоводената, но неподписана от купувача ф-ра, е ли доказателство за получаване на стоката на датата на издаването й? Твърди се, че и двата въпроса “за мораторно обезщетение” са решени в противоречие с практиката на ВКС и с практиката на съдилищата-чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Ако е налице основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК, то се изключва основание по т.2. Съгласно мотивите на Р № 4/16.06.2009 г. по конст.д. № 4/2009 г. на Конституционния съд, решаването на всеки правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, а не само съществен, е основание за достъп до касационно обжалване при наличие на някои от критериите за неговото допускане. Така както са формулирани въпросите, само техният отговор не е единствено обуславящ изхода на конкретното дело. В първият въпрос са включени два алтернативни отговора, но съдът е възприел още по-изгоден вариант за касатора, т.е. още по-късна дата - тази на осчетоводяване на фактурите при него. Дори в представеното Р 137/17.09.55 по ч.гр.д. 126/55 на ОСГК е прието, че купувачът на дадена стока изпада в забава, ако не плати покупната цена на стоката в деня, когато стоката е предадена. Всъщност и чл.327,ал.1 ТЗ свързва времето на плащане с предаване и получаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Отговорът на вторият въпрос в случая е обусловен не само от осчетоводяването на неподписаните фактури, но и от допълнително приетото за установено, че ответникът е отразил в дневниците за покупки процесните фактури, заплатил е тяхната стойност, макар и със закъснение, и не ги е оспорвал. По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.