Определение № 141 от 16.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 1628/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. С. К., чрез процесуален представител, против Решение № 54 от 12.03.2024 г. по в. гр. д. № 517/2023 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено Решение № 492 от 07.09.2023 г. по гр. д. № 217/2022 г. на Окръжен съд – Велико Търново. С посоченото решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от настоящия касатор против „Еос Матрикс“ ЕООД иск с правно основание чл.439, ал.2 ГПК за признаване за установено, че не дължи на дружеството сумата от 42 756,53 лв., представляваща остатъчна главница по договор за предоставяне на банков кредит за ремонт и строителство от 07.03.2007г., сключен с „Обединена българска банка“ АД - предмет на издадени в полза на банката (първоначален взискател и цедент по договор за прехвърляне на вземания от 31.01.2018 г.) изпълнителен лист и заповед за изпълнение от 08.11.2012г. по ч.гр.д. № 2253/2012г. на Районен съд – Горна Оряховица, за чието принудително събиране е било образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ М. Г., по-късно образувано по описа на ЧСИ Д. К., с район на действие Окръжен съд – Велико Търново, поради погасяване по давност на вземането. В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, с оглед на което се претендира неговата отмяна и като последица от това – уважаване на предявения иск, както и присъждане на направените разноски. Касаторът изразява несъгласие с приетото от съда, че следва да се зачетат като прекъсващи давността извършените изпълнителни действия след 30. 07. 2016г., към който момент е перемирано изпълнителното производство. Допускането на касационното обжалване е обосновано с наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е формулиран въпросът: „Прекъсва ли започналата да тече в полза на длъжника погасителна давност искане на взискателя за прилагане на определен изпълнителен способ до съдебния изпълнител, подадено по прекратено по реда на чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнително производство ?“. По този правен въпрос допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е обоснована с твърдението за противоречие между правните изводи на въззивната инстанция и практика на ВКС, обективирана в решения по: гр. д. № 1812/2015г. на IV г.о.; гр. д. № 1385/2012 г. на IV г.о. и гр.д. № 1953/2015 г. на IV г.о. Сочи се също така, че отговорът на поставения въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, в срока по чл.287, ал.1 ГПК не представя отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди постановеното от първата инстанция решение, Апелативен съд – Велико Търново е установил, че задължението на длъжника произтича от изпълнителен лист от 08.11.2012г., издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 2253/2012г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, въз основа на който изпълнителен лист било образувано изпълнително дело, по което ищецът е длъжник, а ответникът - взискател, придобил вземанията с договор за цесия от първоначалния такъв - „Обединена българска банка“ АД. Посочено е, че процесните вземания се погасяват с предвидената в чл.117, ал.2 ЗЗД петгодишна погасителна давност, тъй като произтичат от влязла в сила заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и последиците й следва да бъдат приравнени на тези на влязло в сила съдебно решение. Споделен е изводът на първоинстанционния съд, че по образуваното през 2012г. изпълнително дело давността не е била изтекла, тъй като съгласно т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва с всяко действие за принудително изпълнение, като новата давност тече от момента на прекъсването, а не от изтичане на двугодишния срок на перемирането. Позовавайки се на ТР № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС съставът на апелативния съд е изложил, че погасителна давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани преди приемането на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, каквото в случая е образуваното на 08.11.2012 г. изпълнително дело. За установено в случая е прието, че от образуването на изпълнителното дело до 30.07.2016г. (или до 26.05.2015г.), давността е била прекъсната поради висящността на изпълнителното дело; Давността е петгодишна и не е била изтекла от 30.07.2016г. (или дори от сочената от жалбоподателя дата 26.06.2015г.) до 2019г., като освен това е била прекъсната с молба още на 01.12.2016 г. с искане за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника и реализирането на изпълнителния способ - налагането на запор на 27.01.2017г., което съгласно т.1 от ТР № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС, прекъсва давността. Изложено е, че съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение и когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ след като перемпцията е настъпила, както в случая; Съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ - той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист, като единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че следва да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото е вече прекратено по право; Новото искане на свой ред води до прекъсване на давността, независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело, тъй като във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. В тази връзка решаващият съд е установил, че с молба от 05.02.2018 г. отново е бил поискан запор върху банкови сметки, който е бил наложен на 21.02.2018г., а с молба от 30.07.2018г. ответникът - приобретател на остатъчното вземане на основание договора за цесия от 31.01.2018г. поискал да бъде конституиран като нов взискател в замяна на предишния, което искане съдебният изпълнител удовлетворил с постановление от 28.08.2018 г.; След това с молба от 21.11.2019 г. новият взискател поискал налагане на запор върху банкови сметки на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД и с друга молба от 30.08.2021 г. поискал запор върху банкови сметки на длъжника в „Първа инвестиционна банка“АД, който бил наложен преди това на 29. 07. 2021г. Всички изброени действия и приложени способи, според съда, прекъсват давността по смисъла на т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и същата не е била изтекла, до какъвто извод достигнал и първоинстанционният съд. Поради съвпадане с правните изводи на първата инстанция Апелативен съд – Велико Търново е потвърдил обжалваното пред него първоинстанционно решение. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Поставеният в изложението към касационната жалба правен въпрос удовлетворява общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като даденото по същия разрешение от въззивния съд е обусловило решаващия извод за прекъсване на погасителната давност с предприетото на 01.12.2016г. действие по налагане на запор, извършено след 30.07.2016г., към който момент изпълнителното дело е било перемирано на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Не се установява обаче допълнителната предпоствка за искания достъп до касационно обжалване. С разясненията в мотивите към т.3 от междувременно постановеното ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк.д. № 2/2023г. и в тези към ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС се прие, че за изпълнителни дела, образувани до 26.06.2015г. за принудително събиране на вземания, погасителна давност не е текла и започва да тече от 26.06.2015 г., но само когато към тази дата изпълнителното дело е висящо. Когато изпълнителното дело е прекратено преди това, преустановява се ефектът на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, приет с нормативното тълкуване с ППлВС № 3/1980 г. В такъв случай новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече от момента на прекратяването, като съгласно даденото с т.3 на ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк.д. № 2/2023г. разрешение, погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Приетото от въззивния съд, че не е налице изтекъл 5-годишен давностен срок, считано от настъпилата на 30.07.2016г. перемпция, тъй като предприте изпълнителни действия, начиная от 01.12.2016г. до 2021г. са прекъснали давността, съответства на постановеното с посочения акт на нормативно тълкуване. Следователно, не се установява допълнителният селективен критерий както по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, така и по чл.280, ал1,т.3 ГПК за искания достъп до касация, тъй като на поставения въпрос е даден отговор с т.3 от ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк.д. № 2/2023г. на ВКС, ОСГТК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК