Определение № 269 от 14.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2169/2015 г.

взе предвид: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], София срещу решение № 478/11 март 2015 год. на Софийския апелативен съд по т.дело № 3824/2014 год. на ТО, 9 състав, с което е потвърдено решение № 1307 от 31 юли 2014 год. по т.дело на СГС, VІ ТО, 7 състав, с което касаторът е осъден да заплати на [фирма], София на основание чл.94 вр.чл.94а ЗАПСП сумата 7 500 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за неразрешено използване на фотографско произведение в брой от 11 ноември 2013 год. на вестник „Телеграф” и сумата 7 500 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за неразрешено използване на фотографско произведение в бр. от 20.11.2013 год. на същия вестник ведно със законната лихва върху посочените суми от 10.12.2013 год. до окончателното им плащане и 600 лева разноски. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. Претендира се отмяната му и отхвърляне на обективно съединените искове. Ответникът по касация [фирма] не е взел становище по жалбата в срока за отговор. При преценка на допустимостта на касационната жалба настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение, съобрази следното: Същата е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу въззивно решение на Софийския апелативен съд по т.дело № 3824/2014 год. и нередовностите и ́ по чл.284, ал.3, т.1 и т.4 ГПК са отстранени по указание на САС, но се явява процесуално недопустима поради необжалваемост на атакувания съдебен акт според критерия на чл.280, ал.2, т.1 ГПК – цена на иска. Делото е образувано като търговско въз основа на обективно съединени искове с предмет правоотношения от търговски характер – правата, за чието нарушаване се претендира обезщетение, произтичат от търговска сделка с интелектуална собственост по чл.1, ал.1, т.12 ТЗ – прехвърляне на наследствени авторски права. Обективно съединените искове за вреди са оценяеми и за обжалваемостта на решението е меродавна цената 7 500 лева на всеки отделен иск, а не сборната цена на съединените искове. Решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 10 000 лева не подлежат на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2, пр.2 ГПК в редакцията и ́ от 21.12.2010 год. /бр.100 на ДВ от 21.12.2010 год./. По изложените съображения касационната жалба на ответното дружество [фирма] следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение