Определение № 50007 от 30.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1709/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадена частна жалба с вх.№ 588/21.02.2022год. от М. П. М.-Д., чрез адв.П. срещу решение №13 от 28.01.2022 г. по гр. д. №454/2021 г. на Окръжен съд-Габрово, с което са оставени без уважение молбата на жалбоподателката с правно основание чл.250 ГПК за допълване на решение №197 от 20.12.2021год., постановено по същото дело, в частта, по предявен иск по чл.344, ал.1,т.3, вр. с чл.225, ал.2 от КТ, както и молбата за изменение на същото решение в частта за разноските. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания акт, като смята, че въззивният съд не се е произнесъл по цялото искането за присъждане на обезщетение за оставяне без работа, като не е изложил мотиви в тази връзка и е приел, че това оплакване се явява по същество на спора и предмет на касационна жалба. Смята и че не е съобразено при определяне на разноските това, че са предявени общо четири кумулативно съединени иска и е следвало да се присъдят изцяло разноските за адвокатско възнаграждение в пълен размер, а не пропорционално. Постъпил е отговор на частната жалба от противната страна ответник по исковата молба Окръжна Прокуратурата-Габрово, в който изразява становище за неоснователност на частната жалба. При проверка на допустимостта на частното производство, Върховният касационен съд, състав на III г. о., констатира следното: С решение по чл.290, ал.2 ГПК по гр.дело №1710/2022год. на ВКС, III г.о. по касационна жалба на ответника Окръжен съд Габрово е отменено въззивно решение №197 от 20.12.2021год., на Окръжен съд Габрово, постановено по гр.дело №454/2021г., в частта, с която са уважени исковете на ищцата М. П. М.-Д. по чл.344, ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ и е постановено друго, с което исковете са отхвърлени, както и е оставено в сила решението в отхвърлителната част по иска по чл.344, ал.1,т.3 КТ до пълния претендиран размер на обезщетението за времето за оставане без работа и е оставена без разглеждане касационната жалба срещу въззивното решение, в частта с която е уважен изцяло предявения иск с правно основание чл.224, ал.1 КТ. Именно това въззивно решение ищцата е искала да се допълни в частта по иска по чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225 КТ/ в която част ищцата е подала и касационна жалба/, както и да се измени в частта за разноските. С решението на ВКС по чл.290, ал.2 ГПК съобразно окончателния изход на спора е разпределена съгласно чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК отговорността на страните за разноските за всички инстанции. Поради това частната жалба към настоящия момент се явява лишена от предмет и следва като недопустима да се остави без разглеждане. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение