Определение № 93 от 13.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 1442/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „МПМ Хотелс“ ООД със седалище в [населено място] - чрез процесуален представител адвокат, против решение № 57 от 19.02.2025 г., постановено по в. гр. д. № 575/2024 г. на Апелативен съд - Пловдив. С посоченото решение е потвърдено решение № 341 от 09.08.2024 г. по т. д. № 679/2023 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от „МПМ Хотелс“ ООД срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД иск за признаване за установено, че „МПМ Хотелс“ ООД не дължи на „Електроразпределение Юг“ ЕАД сумата 140 328.16 лв. - равностойност на 71 748.65 евро, начислена по фактура № [ЕГН]/14.09.2023 г. като служебно определена коригирана стойност на количеството електрическа енергия по партида с клиентски номер[ЕИК] поради установено с констативен протокол № 687276/21.08.2023 г. неправомерно присъединяване на обект към електрическата мрежа. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. По съображения в жалбата се иска отмяна на решението и уважаване на предявения иск с присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и на основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „Електроразпределение Юг“ ЕАД със седалище в [населено място] - чрез процесуален представител юрисконсулт. В отговора е изразено становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол поради отсъствие на предпоставки по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество, като е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на заявените от страните доводи по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване. За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от „МПМ Хотелс“ ООД срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, Апелативен съд - Пловдив е извършил самостоятелен анализ и преценка на фактите и доказателствата по делото съобразно правомощията по чл.269 ГПК и е достигнал до извод, съвпадащ с крайния решаващ извод на първата инстанция - че в патримониума на ответника е възникнало право да преизчисли консумираната от ищеца електрическа енергия поради наличие на предвидените в чл.51 ПИКЕЕ предпоставки и че ответникът дължи заплащане на стойността на преизчислената съгласно приложимата методика по чл.51, ал.1, изр.2 ПИКЕЕ електрическа енергия, възлизаща на начислената с фактура № [ЕГН]/14.092023 г. сума в размер на 140 328.16 лв. - равностойност на 71 748.65 евро. Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че през релевантния за спора период страните са били обвързани от действащ договор № 1450/10.07.2014 г. за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа, съгласно който ответникът в качеството на собственик и оператор на електроразпределителната мрежа предоставя на ищеца в качеството му на мрежов клиент право на ползване на мрежата с цел снабдяване на негови обекти с електрическа енергия, ведно с допълнителни услуги (чл.1). С издадената на 14.09.2023 г. фактура № [ЕГН] ответникът е начислил дължима за заплащане от ищеца - титуляр на клиентски номер [ЕГН] за обект Хотелски комплекс „Арсена“ в [населено място], сума с вписано основание на задължението „дължима сума вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количество електрическа енергия за електроме𠹓 за периода 22.02.2023 г. - 21.08.2023 г. Фактурата е издадена въз основа на констативен протокол № 687276/21.08.2023 г., съставен в съответствие с изискванията на чл.49 ПИКЕЕ от служители на ответното дружество в присъствие на свидетел (с оглед неявяване на място на представител на ищеца) при извършена проверка на измервателната система в обект на клиент „МПМ Хотелс“ ООД, представляващ бар 1 и бар 2 в Хотелски комплекс „Арсена“ в [населено място]. В протокола (изпратен и получен от ищеца на 11.10.2023 г. в съответствие с изискването на чл.49, ал.4 ПИКЕЕ) е констатирано, че от ТП „Марица Изток“ към сградата на хотелския комплекс тръгват два броя кабели 4х185 кв. мм, които влизат в електромерни табла, като пред таблата на двата кабела са поставени „Т“ - образни муфи и с кабелите се захранват два броя автоматични прекъсвачи с 160А в табло, монтирано на фасадата на гаражно помещение; След установяване на нарушението двата кабела са прекъснати в присъствието на свидетел - служител на МВР. Според неоспореното (в тази част) заключение на назначената от първоинстанционния съд първоначална съдебнотехническа експертиза, констатациите в протокола сочат на директно присъединяване преди мерене на обекта към електроразпределителната мрежа, което води до частично неизмерване на ползваната електрическа енергия. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка въззивният съд е достигнал до следните правни изводи: Съществуващото между страните договорно правоотношение се регулира от разпоредбите на Закона за енергетиката (ЗЕ) и от подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, приети по силата на законова делегация съгласно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ вр. чл.98а, ал.1, т.6 ЗЕ. След законодателното изменение от ДВ бр.41/2019 г. изрично е възложено уреждането с подзаконови актове на реда и начина за преизчисляване на количеството електрическа енергия, за която има измерени показания в невизуален регистър на СТИ, като са приети от КЕВР действащите Правила за измерване и корекция на електрическа енергия (ПИКЕЕ), обн. ДВ бр.35/2019 г., изм. ДВ бр.57/2021 г. В правилата са уредени подробно условията и редът за установяване на случаи на неизмерена, неправилно измерена или неточно измерена електрическа енергия, за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средство за търговско измерване, редът и начинът за преизчисляване на количеството енергия в посочените случаи, правата и задълженията на страните в тези хипотези. Констатираните от ответника с протокол, съставен в съответствие с изискванията на чл.49 ПИКЕЕ, нарушения от страна на ищеца, изразяващи се в неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа, препятстващо измерването на цялото количество използвана електрическа енергия в проверения обект, осъществява хипотезата на чл.51, ал.1 ПИКЕЕ, на основание на която ответникът е извършил преизчисление на количеството подлежаща на заплащане електрическа енергия за период не по-дълъг от 180 дни от датата на констатиране на присъединяването по предвидения за това начин. Специалните разпоредби на чл.51 ЗЕ и чл.56 ЗЕ са приети в рамките на законовата делегация от чл.83 вр. чл.98а ЗЕ и чрез тях вземането за коригираната стойност на електрическата енергия е възложено на оператора на мрежата - в случая ответникът „Електроразпределение Юг“ ЕАД, вместо на енергийния доставчик. В качеството на оператор на електроразпределителната мрежа ответникът разполага с правомощието да начисли сумата по спорната в процеса фактура и е материалноправно легитимиран да получи същата сума, дължима от ответника в качеството му на ползвател и краен клиент по смисъла на пар.1, т.27 ДР на ЗЕ. Произнасяйки се по оплакванията във въззивната жалба на дружеството - ищец, въззивният съд е изложил съображения и относно правилното определяне на стойността на преизчислената електрическа енергия съобразно приложената от ответника методика за изчисляване на неотчетеното количество електрическа енергия, предвидена в чл.51, ал.1 ПИКЕЕ. Въззивният съд е констатирал, че въпросът за подлежащото на заплащане количество електрическа енергия е изследван от първоначалната съдебнотехническа експертиза, а след оспорване на констатациите в нея (само в тази част) - и от назначената от първоинстанционния съд повторна съдебнотехническа експертиза. При изготвяне на заключенията вещите лица от двете експертизи са използвали различен фактор на мощността - съответно 0.92 и 1, в резултат на което са получени различни стойности за заплащане. След преценка на заключенията и на устните обяснения на вещото лице от повторната експертиза въззивният съд се е произнесъл, че изчисленията следва да се извършат по начина, посочен в повторното заключение - при фактор на мощност 1, тъй като това осигурява определяне на стойността на доначислената електрическа енергия при общото количество електрическа енергия (активна и реактивна), която може да премине при една втора от пропускателната способност на присъединителните съоръжения съгласно приложимото в случая правило на чл.51, ал.1, изр.2 ПИКЕЕ. Предвид съдържащите се в повторното заключение изчисления за периода 22.02.2023 г. - 21.08.2023 г. (който не надвишава максимално допустимия съгласно чл.51, ал.1 ПИКЕЕ период от 180 дни), въззивният съд е направил извод, че начислената с издадената от ответника фактура стойност на количеството електрическа енергия, подлежаща на заплащане при предпоставките на чл.51, ал.1 ПИКЕЕ, е правилно определена. Във връзка с поддържаните във въззивната жалба на ищеца доводи за недължимост на начислената с фактурата сума въззивният съд е посочил, че приложението на чл.51, ал.1 ПИКЕЕ и произтичащото от него право на ответника да получи стойността на неотчетената електрическа енергия няма значение дали констатираното нарушение при присъединяване към електроразпределителната мрежа е извършено виновно от ищеца - краен клиент; В случаите по чл.51 ПИКЕЕ едностранното коригиране на потребената електрическа енергия не е обусловено от поведението на клиента/потребителя, чиято отговорност е обективна и за извършване на корекцията е достатъчно да се констатира неотчетена или неточно отчетена електрическа енергия в негов обект. Постановеното от Апелативен съд - Пловдив въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения: В представеното с касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обвързано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Формулирани са въпроси, по които според касатора Върховният касационен съд следва да се произнесе с решение, предвид противоречивото произнасяне от два петчленни състава на Върховния административен съд относно наличието на законова делегация за приемане на ПИКЕЕ и тяхната валидност - от една страна, и множеството решения на различни съдилища в страната, в които се критикуват „новите решения на ВКС по сходни случаи“, признаващи съществуването на законова делегация за приемане на правилата след изменението на чл.83, ал.1, т.6 вр. чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ от ДВ бр. 54/2012 г., а именно: „ 1. Има ли законова делегация за издаването на Правила за измерване и корекция на електрическа енергия (обн. ДВ бр.98 от 12.11.2013 г.) (ПИКЕЕ), както и ПИКЕЕ, обн. бр.35 на ДВ от м. май 2019 г., което да предвижда и реда и начина на преизчисляване на количеството електрическа енергия; 2. Има ли законова делегация КЕВР да сочи кой от субектите по ЗЕ има право да прави корекция, като се вземе предвид, че по ПИКЕЕ от 2013 г. субектът е един, а по тези от 2019 г. е друг, и решенията кой да фактурира са взети от тези дружества, а не от комисията; 3. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, това не противоречи ли на разпоредбите на § 17 от ДР на ЗЕ и следва ли съдът да осъществи косвен /инцидентен/ контрол по отношение на подзаконовия нормативен акт, каквито са ПИКЕЕ; 4. ПИКЕЕ като подзаконов нормативен акт дават ли право на едната страна в гражданско правните отношения да налага подобна санкция /корекция на сметка за ел енергия/, без тази страна да притежава властнически правомощия за налагането й; 5. Когато по делото не е установена реална доставка, за която се претендира плащане, следва ли съдът при изготвени две съдебно - технически експертизи, които се различават в своето заключение /и без доказателствено искане на страната, чиято е тежестта на доказване, за изготвяне на допълнителна тройна експертиза/ да приема без посочен критерий коя от двете експертизи кредитира като правилна - предвид разпоредбите на чл.6, ал.2 и чл.9 от ГПК относно прилагането на закона еднакво спрямо всички; 6. Противоречи ли обжалваното решение на решение № 38 от 15.05.2014 г. на ВКС, І т. о., по т. д. № 5/2013 г.“. Първите два въпроса и четвъртият въпрос от изложението, отнасящи се до законовата делегация за приемане на Правила за измерване и корекция на електрическа енергия (ПИКЕЕ) от ДКЕВР, сега КЕВР, и до приложението на съдържащата се в правилата правна регулация в отношенията между оператора на електроразпределителната мрежа и клиента, са относими към предмета на спора и са от значение за произнасянето на въззивния съд по основателността на предявения отрицателен установителен иск. По поставените въпроси съществува константна и непротиворечива практика на Върховния касационен съд (решение № 21/01.03.2017 г. по гр. д. № 50417/2016 г. на І г. о., решение № 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на ІІІ г. о., решение № 160/31.12.2020 г. по гр. д. № 1174/2020 г. на ІV г. о., решение № 16/09.02.2021 г. по гр. д. № 1635/2020 г. на ІІІ г. о., решение № 83/02.04.2021 г. по гр. д. № 2544/2021 г. на ІІІ г. о., решение № 198/28.03.2024 г. по гр. д. № 1061/2023 г. на ІІІ г. о., решение № 479/28.07.2025 г. по гр. д. № 2676/2024 г. на ІІІ г. о., решение № 77/30.05.2022 г. по гр. д. № 2708/2021 г. на ІІІ г. о., решение № 55/30.05.2022 г. по гр. д. № 1421/2021 г. на ІV г. о., решение № 56/21.06.2022 г. по гр. д. № 1629/2021 г. на ІV г. о. и др.), според която: „Съществува законова делегация за приемане на ПИКЕЕ от регулатора в лицето на КЕВР, предвидена в чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ вр. чл.98а, ал.1, т.6 ЗЕ в редакцията след изменението от ДВ бр.38/2018 г. и ДВ бр.41/2019 г. С посочените законодателни изменения се възлагат на подзаконова уредба реда и начина за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има неизмерени показания в невизуализиран регистър на средството за техническо измерване. В изпълнение на възложената със закон делегация са приети действащите ПИКЕЕ, обн. ДВ бр.35/2019 г., изм. ДВ бр. 57/2021 г., с които съгл. чл.1 се регулират принципите, начините и местата за измерване на количеството електрическа енергия, изискванията за точност и проверка на средствата за търговско измерване, видът и данните от измерванията, условията и редът за установяване случаи на неизмерена, неправилно, неточно измерена електрическа енергия и/или електрическа енергия, за която има измерени показания в невизуализиран регистър на СТИ, редът и начинът на преизчисляване в тези случаи и свързаните с това права и задължения на страните. Материализираната уредба в ПИКЕЕ е в рамките на законовата делегация и не противоречи на нормативен акт от по-висока степен, в т. ч. и на общото правило, че за доставена на потребителя електрическа енергия се заплаща цена (аргумент от чл.183 и чл.200 ЗЗД), регулирана съгласно действащия ЗЕ от държавен орган. Регулация в съответната насока съдържа и чл.56, ал.3 ПИКЕЕ по отношение на преизчисленията, които извършва операторът на електроразпределителната мрежа в случай на констатирани основания за това, и прякото им заплащане от потребителя. С оглед действащите ПИКЕЕ от 2019 г. титуляр на вземането по издадена в съответствие с чл.56 ПИКЕЕ корекционна фактура е операторът на електроразпределителната мрежа, а задължено лице е ползвателят на мрежата, дефиниран с разпоредбата на § 1, т.41а ДР на ПИКЕЕ, в т. ч. и крайният потребител, чийто имот е снабдяван с електрическа енергия от електроразпределителната мрежа“. Относима към разрешения с обжалваното решение правен спор е и практиката в решение № 118/18.09.2017 г. по т. д. № 961/2016 г. на ВКС, ІІ т. о., в което е прието, че по силата на чл.83, ал.1, т.6 и чл.98а, ал.2, т.5 ЗЕ (обн. ДВ бр.54/2012 г.) за периода след влизане в сила на ПИКЕЕ е предвидено законово основание за доставчика (съответно за оператора на електроразпределителната мрежа - при действието на ПИКЕЕ от 2019 г.) едностранно да коригира сметките на потребителите само поради надлежно констатирания обективен факт на неточно отчитане или неотчитане на доставената електрическа енергия, без да е необходимо да доказва виновно поведение на абоната/потребителя; Неправилното количествено отчитане на реално доставената електрическа енергия не поражда имуществена отговорност за крайния клиент за виновно причинени на крайния снабдител вреди, а парично притезание в патримониума на доставчика, представляващо продажна цена за реално доставено количество електрическа енергия. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е съобразил посочената практика на ВКС и се е произнесъл в съответствие с нея като е приел, че съдържащата се в приложимите към спорното правоотношение ПИКЕЕ, обн. ДВ бр.35/2019 г., правна уредба е в рамките на законовата делегация по чл.83, ал.1, т.6 вр. чл.98а, ал.2, т.5 ЗЕ; че извършеното от ответника, в качеството му на оператор на електроразпределителната мрежа, преизчисление на количеството електрическа енергия за обект на ищеца е извършено в съответствие с разпоредбите на чл.49, чл.51, ал.1 и чл.56 ПИКЕЕ; че за ответника е възникнало право да получи, а за ищеца - задължение да плати, стойността на преизчислената при предпоставките на чл.51, ал.1 ПИКЕЕ електрическа енергия, за която е издадена корекционна фактура. Поради изложеното няма основание въззивното решение да се допуска до касационно обжалване по посочените въпроси в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Настоящият състав на ВКС споделя изцяло разрешенията, възприети в посочената по-горе практика на ВКС, по отношение на която касаторът не е обосновал необходимост от промяна съобразно постановките в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Твърденията в изложението, че различни състави на Върховния административен съд са се произнесли противоречиво по въпроса дали ПИКЕЕ са приети в рамките на законова делегация или извън тях, както и че съществуващата практика на ВКС, даваща положителен отговор на този въпрос, е обект на критика от различни съдилища в страната, не може да предпостави допускане на обжалваното решение до касационен контрол на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Формулираният в изложението трети въпрос не е обсъждан от въззивния съд и не е обусловил решаващите правни изводи на съда по предмета на спора, поради което не удовлетворява общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване. Въпросът по т.5 не съответства на мотивите към обжалваното решение и също не може да бъде подведен под общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК. В мотивите въззивният съд е обсъдил заключенията на двете съдебнотехнически експертизи и след тяхната преценка съгласно чл.202 ГПК е възприел повторното заключение, като е изложил конкретни съображения защо основава на него изводите си относно стойността на подлежащата на заплащане електрическа енергия, начислена при предпоставките на чл.51, ал.1 вр. чл.56 ПИКЕЕ. За да възприеме второто заключение, съдът е преценил, че използваната в него методика на изчисление позволява най-точно определяне на стойността на доначислената електрическа енергия с оглед приложимото правило на чл.51, ал.1, изр.2 ПИКЕЕ. Поставеният от касатора въпрос е насочен към проверка на правилността на така извършената преценка, което според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Последният въпрос - дали въззивното решение противоречи на посочено в изложението решение на ВКС, не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и касационната инстанция не дължи произнасяне по него. Като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа и очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. В практиката на ВКС очевидната неправилност по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК се разглежда като квалифицирана форма на неправилност, която е налице в случаите, когато обжалваното въззивно решение е постановено при тежко нарушение на материалния и/или процесуалния закон и/или в грубо нарушение на правилата на логиката и тези пороци могат да бъдат установени пряко от мотивите към него. В случая от мотивите към обжалваното решение не се установяват допуснати от въззивния съд тежки нарушения на материалния и/или процесуалния закон при разрешаване на спора за съществуване на вземането, предмет на предявения от касатора отрицателен установителен иск, нито груби нарушения на правилата на логиката при формиране на изводите на въззивния съд за приложимост към спора на съдържащата се в ПИКЕЕ от 2019 г. правна уредба и за наличие на предпоставките по чл.51, ал.1 и чл.56, ал.3 ПИКЕЕ, с които ответникът е обосновал възникването на отричаното с иска вземане. Доводите на касатора за несъответствие на решаващите изводи на въззивния съд с фактите и доказателствата по делото и за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон при постановяване на решението са относими към основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, които подлежат на преценка само по реда на чл.290 ГПК при разглеждане на касационната жалба по същество, не и в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК. В рамките на правомощията по чл.288 ГПК съставът на ВКС не преценява въззивното решение като очевидно неправилно и с оглед на това приема, че не е налице основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване. В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК в размер на 76.69 евро (равностойност на 150 лв.). Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,