Определение № 2851 от 13.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1166/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е въз основа на касационни жалби на „БАУМАШ - 70” ЕООД (н) и на „КТБ“ АД (н) против решение № 59/25.01.2024г. по в.т.д.№ 916/2022г. на Апелативен съд -София, с което след отмяна на решение № 1229/04.07.2019г. по т.д. № 6789/2013г. на Софийски градски съд са отхвърлени молбите им за откриване производство по несъстоятелност по отношение на „ГЛАВНО УПРАВЛЕНИЕ СТРОИТЕЛСТВО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ“ ЕАД.

Касаторът „БАУМАШ - 70” ЕООД (н), представлявано от адв. Г. Н.Г. - синдик в производство по несъстоятелност по т.д. № 33/2011г. на Окръжен съд –Пловдив, счита решението за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон и моли да бъде отменено. Твърди, че е налице нарушение на чл.608, вр. с чл.286 ТЗ, и при необсъждане на всички относими към спора доказателства и неспазване на засиленото служебно начало в процеса, съгласно чл.621а, ал.1, т.2 ТЗ. Поддържа се, че съдът неправилно е основал решението си на заключението на СФИЕ, прието във въззивното производство, тъй като то се основава на факти, настъпили вследствие на осребряване на масата на несъстоятелността в производството по несъстоятелност, а именно генериране на парични средства от осребряването, които не са приходи от дейността на предприятието на длъжника, както и извършване на плащания към кредиторите на несъстоятелността с тези средства, които не се отразяват на икономическото състояние на дружеството и не могат да бъдат взети предвид при определяне на състоянието на неплатежоспособност. Същевременно вещото лице не е съобразило размера на вземанията по одобрените от съда по несъстоятелността списъци на приетите вземания, дължими за периода след откриване на производството по несъстоятелност. Съдът не е анализирал, защо показателите на ликвидност са в посочените от вещото лице стойности. Сочи се, че длъжникът не е изпълнил дължимите към жалбоподателя по образуваното изпълнително дело суми повече от 9 години, поради което съобразно чл.608, ал.4 ТЗ неговата неплатежоспособност се презюмира. Длъжникът не разполагал и с налични средства в лева - отразени и налични по сметки 501, 502 и 503. Същевременно приетите ССчЕ не са установявали произхода на платените суми към кредиторите, и дали същите са собствени, или чужди такива, с оглед констатацията в тези заключения за липсата на достатъчно парични средства в група 50 – „Банка“ и „Каса“ на длъжника - които да са достатъчни за продължаване дейността на дружеството, както и погасяване на задължения, плащане на заплати, осигуровки, данъци и пр. Също така в заключенията липсва изричен опис на краткотрайните активи на дружеството. Въпреки това в приетите заключения. Касаторът претендира присъждане на направените разноски.

В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Кои са материалноправните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност; Кой е момента, към който следва да се преценява и въз основа на кои факти и обстоятелства, следва да се определя цялостното финансово и икономическо състояние на длъжника; Как влияе и следва ли да се отчитат настъпилите факти и обстоятелства - с оглед провеждано производство по несъстоятелност, към текущия момент, при определяне цялостното финансово и икономическо състояние на длъжника, и допустимо ли е определяне/ изчисляване на това състояние - при изтекъл пет годишен период от течащо производство по несъстоятелност?”; 2/ Настъпилите — с оглед течащо производство по несъстоятелност, факти и обстоятелства — превръщането на ДМА в маса на несъстоятелността, тяхното осребряване, извършените плащания на кредитори в производството по несъстоятелност, относими ли са и приложими ли са - влияят ли и в какъв смисъл, при определяне на цялостното финансово и икономическо състояние на длъжника - икономическите коефициенти за стабилност и автономност, и как тези факти и обстоятелства, следва да бъдат отчитани и възприемани при формиране на правни изводи?“; „3/ В чия доказателствена тежест е оборване презумцията на чл.608, ал.2 ТЗ и обосноваване неприложимостта на ал.3 и 4 на същата разпоредба?“; „4/ Наличието на ДМА - представляващи основно средства за производство (неучастващи при пресмятане на коефициентите), и превръщането им във вещи от масата на несъстоятелността - формиращи масата - достатъчно основание ли е за отхвърляне на молбата по чл.625 ТЗ ?”; „5/ Какво е значението на коефициентите за ликвидност и останалите финансово- икономически показатели и тяхната тежест при преценка на неплатежоспособността/ свръхзадлъжнялостта, при течащо производство по несъстоятелност - продължило в период от пет години?”. Касаторът се позовава на наличето на допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1 т. 1- т. З ГПК, като се твърди противоречие на атакувания акт със следните решения на ВКС: решение № 54 по т.д. 3035/2013г. на II т.о.; решение № 115/25.06.2010г по т.д. № 169/2010г. и решение № 64/23.03.2010г. по т.д. № 959/2009г., решение № 118 по т.д. 1042/12г. на I т. д., решение № 64/23.03.2010г. по т.д. № 959/2009г. на II т.о., решение № 115/25.06.2010г. по т.д. № 169/2010г. на II т.о., решение № 32 по т.д. 685/2012г. на II т.о., решение № 1996/09.12.1998г. по т.д. № 2303/19998г на V г.о., решение № 744/06.05.1997г. по гр.д. № 1424/1996г. на V г.о. и решение № 71 по т.д. 4254/2013г. на I т.о.

„КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА” АД (н.), в писмен отговор изразява становище за основателност на касационната жалба.

С касационна жалба „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА” АД (н.), представлявано от А. Н. Д. и К. Х. Маринова, в качеството на лица, осъществяващи правомощията на синдик, атакува въззивното решение като неправилно, сочейки, че то е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди се, че апелативният съд не е обсъдил всички твърдения, доводи на страните и представени и приети по делото доказателства, вкл. изготвените в първоинстанционното производство експертизи. Поддържа се, че въззивният състав неправилно е кредитирал съдебно икономическа експертиза, изготвена от вещото лице З. Д., чийто констатациите са изведени от индивидуалните ГФО на „ГУСВ“ ЕАД към 31.10.2023г. и за периода 31.12.22г. - 31.12.2019г. Съдът не е изследвал, дали използваните от вещото лице отчети са изготвени от лице, имащо право да ръководи счетоводството на дружеството и дали отразяват действителното финансово състояние на дружеството, което е било обявено в несъстоятелност от 01.06.2021г., от когато е прекратена дейността на предприятието му и правомощията на органите му на управление. Сочи, че е налице несъответствие между посочените стойности от вещото лице и публикуваните финансови отчети в ТР. С оглед на това се поддържа, че показателите в изготвената експертиза след 2020г. не отразяват действителното състояние на дружеството. Твърди се, че основание за некредитиране на ГФО от 2021г., 2022г. и 2023г. е и посочената таблица на страница 7 от експертизата, в която за краткосрочни задължения за посочените години е налично записване единствено в т.10 – „други заеми и дългове“, но същевременно е посочено, че съгласно справка за задълженията на дружеството към ТД на НАП, същите са в размер на 5 985 068.11 лв., които следва да бъдат записани в т.6 — „данъчни задължения“. Съдът неправилно е приел, че е налице редовно изплащане на трудовите възнаграждения на персонала. Сочи се, че съгласно дадения отговор на осма задача дружеството има неплатен остатък към 31.10.2023г. в общ размер от 267 608.48 лева. Съдът погрешно е счел, че изготвените експертизи в първоинстанционното производство показват временни затруднения на дружеството, които дружеството след 2018г. е преодоляло. В първата експертиза е посочено, че коефициентите на обща ликвидност пред годините 2012г. до 2017г. са под необходимите стойности. Покачването на референтните стойности през 2018г. е с оглед извършването на прехвърляне на част от ДМА като КМА, които активи не са били реализирани през 2018г. Въззивният съд не е изследвал естеството на притежаваните краткотрайни активи, с оглед на което не е констатирал действителната възможност на дружеството да изпълнява своите изискуеми задължения. На следващо място се сочи, че подобряването на показателите на ликвидност не се дължи на стопанска дейност, а на извършено осребряване на ДМА в хода на производството по несъстоятелност, довело до трансформирането им в парични средства, поради което те не обуславят извода, че длъжникът може да обслужва краткосрочните си задължения. Наличието на 7 205 228.41 лв. в банковите сметки на дружеството е вследствие на извършени осребрявания на имущество, като съществената част от средствата са по сметка в ДБанк, която е особената сметка на синдика и сумите по нея ще послужат за удовлетворяване на кредиторите на „ГУСВ“ ЕАД. Твърди се, че въззивният съд, съгласно разпоредбата на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ГПК, е следвало да установи верността на отразените в отчетите данни, да извърши преценка на компонентите на актива по отношение на материалните запаси, да прецени доколко отразените в актива на последния баланс материални запаси могат да бъдат реализирани в парични средства съобразно присъщата за съответния вид обращаемост, която зависи и от отрасловия сектор на икономиката, в която работи ответното дружество, да прецени доколко отразените в баланса вземания от клиенти и доставчици, вземания от предприятия от групата и други вземания правилно са осчетоводени като краткосрочни, а не като дългосрочни, както и да установи тяхната реална реализируемост и събираемост. Касаторът претендира присъждане на направените разноски за всички съдебни инстанции.

В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроса, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ При извършване на изследване на цялостното финансово - икономическо състояние на длъжника към момента на приключване на устните състезания по делото и задължението да се отговори на въпроса дали с притежаваните краткотрайни и ликвидни активи длъжникът може да погаси краткосрочните/текущите си задължения към кредиторите, при изминал значителен период от време между постановяване на решението по чл.630 ТЗ и приключването на съдебното дирене пред въззивна инстанция, следва ли съдът да изследва причините за промените в икономическото състояние на дружеството?; Твърди се противоречие с: решение № 164/30.11.2016г. по т.д. № 284/2016г., решение № 139/29.11.2019 по т.д. № 653/2019г., решение № 32/17.06.2013г. по т.д. № 685/2012г. на II т.о. на ВКС, решение № 71/30.04.2015г. по т.д. №4254/2013г. на I т.о. на ВКС, решение № 164/30.11.2016г. по т.д. № 284/2016г. на II т.о. на ВКС, решение № 225/08.12.2016г. по т.д. № 2572/2015г. на I т.о. на ВКС.; 2/ Длъжен ли е съдът да изследва естеството на краткосрочните материални активи на длъжника?; 3/ Следва ли да се съобрази заключението с всички предприети действия в производството по несъстоятелност, включвайки осребряване на имуществото и погасяване на задължения към кредитори, както и произхода на наличните баланси по банкови сметки към датата на заключението?; 4/ Съдът длъжен ли е да анализира посочените данни в приета по делото експертиза дали съответстват на записаните данни в публикуваните в Търговския регистър ГФО?; 5/ Достатъчно ли е за установяване на икономическото състояние на ответното дружество, както и установяването възможността на длъжника с краткотрайните си активи да погасява краткосрочните си задължения, съдът да се позове единствено на изготвена по делото съдебно-счетоводна експертиза?; 6/ Какъв е критерият за определяне доколко затруднения и забавяния в плащанията са временни или трайни при значителен период от време между постановяване на решението по чл. 630 ТЗ и приключването на съдебното дирене пред въззивна инстанция?; Твърди се противоречие с: решение № 1996/09.12.1998г. по т.д. № 2303/1998г. на V г.о. на ВКС и решение № 744/06.05.1997 год. по гр.д. № 1424/1996г. на V г.о. на ВКС.; 7/ Какво е значението на текущите задължения и тяхното изплащане с оглед естеството на производството по несъстоятелност, извършени след постановяване на решение по чл.630 ТЗ и решение по чл.710 ТЗ?; 8/ Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви при достигане на заключение за оборване на презумпцията за неплатежоспособност на длъжник по чл.608, ал.4 ТЗ?“ Касаторът се позовава на наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал. 1, т.1, т.3 и ал.2, предл. 3-то ГПК.

Ответникът оспорва жалбата и предпоставките за касационния контрол..

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Решение № 59/25.01.2024г. по в. т. д. № 916/2022г. на Апелативен съд -София е постановено при повторно разглеждане на делото от въззивния съд, като, след указания на съда, са отстранени нередовностите в молбите за присъединяване на кредитори по реда на чл.629, ал.4 ТЗ, събрани са нови писмени доказателства и е назначена нова съдебна финансово-икономическа експертиза. Предвид задължителните указания, дадени от ВКС в отменителното му решение, въззивният състав е приел молбите, подадени от „Баумаш-70“ ЕООД (н), „Корпоративна търговска банка“ АД /н/, НАП и „Иком Сървиз“ АД за присъединяване като кредитори за допустими, съответно за допустимо и постановеното първоинстанционно решение, независимо, че първоначалният молител „Строй Груп - С“ ООД е бил заличен от ТР.

По отношение активната легитимацията като на присъединения кредитор на „БАУМАШ- 70" ЕООД /н/ въззивният състав е приел следното:

С решение № 354/18.07.2014г. по т.д.№ 188/2012г на Окръжен съд -Пловдив, частично отменено и обезсилено с решение № 837/23.12.2014г. по т.д.№ 1287/2014г. на Апелативен съд - Пловдив, „ГУСВ" ЕАД е осъдено да заплати на молителя, както следва - сумата от 136 946,45 лева - главница, представляваща стойността на стоките и услуги съгласно фактури по пункт 1 на Приложение № 1 към молбата за присъединяване, ведно със законната лихва считано от 13.02.2012г до окончателното плащане, обезщетение за забава в размер на 44 803,43 лева за периода 13.02.2009г. - 12.02.2012г., ведно със законна лихва считано от 13.02.2012г. до окончателното плащане. Решенията са влезли са влезли в сила на 22.03.2016г., поради което съдът е приел за недопустимо в последващо производство да бъдат релевирани възражения, които не са били наведени в предходното производство или са били счетени за неоснователни. С оглед на това е прието за преклудирано възражението, че ответникът не е правоприемник на бившето държавно предприятие ГУСВ.

Въз основа на изпълнителен лист от 05.01.2015г, издаден по т.д. № 1287/14г по описа на Апелативен съд – Пловдив, е образувано изп. д. № 77/2015г по описа на ЧСИ Д. М., с per. № 828, по което непогасената част от дълга, видно от удостоверение изх. № 3391/18.02.2019, е в размер както следва: 136 946,45 лева – главница и законна лихва към 18.02.2019г. в размер на 97 748,38 лева, обезщетение за забава в размер на 44 803,43 лева за периода 13.02.2009г - 12.02.2012г, и 10 731,61 лева - такси по ТТРЗЧСИ.

Ответникът „ГУСВ“ ЕАД не твърди и не доказва плащане. Намерено е, че релевираното възражение за прихващане е процесуално недопустимо, тъй като от справка в ТР се установява, че релевираните за прихващане вземания не са предявени в производството по несъстоятелност на „БАУМАШ-70" ЕООД /н/ в срока по чл.685 или чл.688, ал.1, изр.2 ТЗ. Счетено е, че с изтичане на срока за предявяване на вземанията, по арг. на чл.739, ал.1 ТЗ те се погасяват и не могат да се предявят нито чрез иск, нито чрез възражение за прихващане.

Въз основа на гореизложеното съдът е достигнал до извода, че е „БАУМАШ-70" ЕООД /н/ да има изискуеми и непогасени парични вземания по твърдените търговски договори за доставка на стоки и услуги, с оглед на което е активно легитимиран да иска откриване на производство по несъстоятелност по отношение на на ответника „ГУСВ" ЕАД.

По отношение легитимацията на присъединения кредитор „КТБ" АД /н/ е констатирано следното:

С договор за кредит от 24.07.2007г., сключен между ГУСВ и КТБ АД /н/ банката се е задължила да предостави на ответника сумата от 5 000 000 лева, от които: кредитна линия в размер до 1 000 000 лева - за оборотни средства, включително за разплащане с доставчици и лимит за издаване на банкови гаранции до общ размер от 4 000 000 лева. С анекс № 4 от 14.12.2012г страните са констатирали, че неиздължената главница от разрешения кредитен лимит е в размер на 594 602 лева, в това число просрочена главница в размер на 51 141 лева. Страните са договорили просрочената главница да стане редовна и да не се начислява наказателна лихва върху нея считано от 26.11.2012г до датата на анекса. Уговореният краен срок на издължаване на остатъка от главницата е 05.01.2018г.

С нотариална покана от 06.07.2018г., връчена на ответника на 07.07.2015, КТБ АД е уведомила длъжника, че обявява цялото вземане по договора за кредит за предсрочно изискуемо, като към поканата дългът е в размер на 517 745,81 лева, от които 473 984,00 лева - главница; лихва върху редовна главница 23 246,67 лева за периода 27.01.2014г - 25.03.2015г; просрочена лихва върху просрочена главница 13 555,76 лева за периода 25.02.2014г - 22.04.2015г; текуща лихва върху редовна главница 276,75 лева за периода 25.03.2014г - 22.04.2015г; текуща лихва върху просрочена главница - 4 506,74 лева за периода 25.03.2015г - 22.04.2015г, неустойка върху просрочена лихва в размер на 2132,72 лева за периода 27.01.2014г - 22.04.2015, разноски във връзка с неизпълнението.

По заявление на „КТБ"АД /н/ срещу длъжника е издадена заповед за изпълнение от 23.07.2015г. по ч.гр.д. № 42213/15г на СРС за: сумата от 473 984,00 лева - главница по договор за кредит от 24.07.2007г, ведно със законната лихва за периода от 27.01.2014г до окончателното плащане, лихва в размер на 36 802,43 лева за периода 27.01.2014г - 25.03.2015г, лихва в размер на 4783,49 лева за периода 25.03.2015г - 22.04.2015г, неустойка в размер на 2132,72 лева за периода 27.01.2014г - 22.04.2015г.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 04.08.2015г. (П. на л.963 от делото) и е влязла в сила след изтичане на двуседмичния срок за оспорване. Апелативният състав е приел, че по отношение на вземанията, за които тя е издадена, същата се ползва със сила на пресъдено нещо и установява с необходимия стабилитет съществуването на вземанията, поради което възраженията срещу издаването на заповедта са преклудирани и те не могат да бъдат предмет на изследване в друго производство (след като не е било подадено възражение срещу заповедта за изпълнение по реда на чл.415 и чл.419 ГПК) и в частност настоящото производство по несъстоятелност. По изложените съображения съдът е приел, че всички възражения на длъжника за нередовност на извлечението от сметка и за нищожност на вземанията за неустойка са преклудирани, поради което не могат да бъдат обсъждани.

Въз основа на горевъзприетото решаващият състав е достигнал до извода, че „КТБ" АД/н/ има изискуеми и непогасени парични вземания по твърдения договор за банков кредит от 24.07.2007г и анексите към него, и следователно се явява активно легитимиран да иска откриване на производство по несъстоятелност на ответника „ГУСВ" ЕАД. Счетено е, че извод в обратната насока не следва от извършената публична продан на имота, предоставен в обезпечение на договора за кредит, тъй като няма данни нито постановлението за възлагане от 05.04.2018 на ЧСИ Ст. Я., нито това на ЧСИ Ал. Д. от 22.11.2018г. да са влезли в сила и въз основа на тях да са изплатени суми в погашение на задълженията към кредитора „КТБ" АД /н/ (л. 1363-1367 от делото и основното заключение на ССЕ, отговор на задача 5-та).

По отношение легитимацията на присъединения кредитор „ИКОМ СЪРВИЗ” АД е констатирал следното:

С решение № 701/10.04.2012г. по т.д. № 2397/2009г. на Софийски градски съд „ГУСВ ” ЕАД е осъдено да заплати на „ИКОМ СЪРВИЗ ” АД сумата от 390 391,80 лева - недължимо начислен ДДС при извършена продажба на недвижим имот, въз основа на неправилно издадена от ответника фактура № [ЕГН]/08.12.06г и върху стойността на земята /предмет на договор за покупко-продажба/, както и сумата от 119 538,50 лева - мораторна лихва, считано от 09.10.2007г до 08.12.2009г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.12.2009г до окончателното й изплащане и 24 231,00 лева - разноски. За вземанията е издаден изпълнителен лист от 04.02.2013г.

Прието е, че вземанията произтичат от търговска сделка, тъй като ответникът е търговско дружество - арг от чл.286, ал.1 ТЗ, като няма събрани доказателства, оборващи презумпцията на чл.286, ал.3 ТЗ. Посочено е, че след като основните отношения, въз основа на които се стига до недължимото плащане, са с източник търговска сделката, то и вземането за връщане на неоснователното обогатяване попада в обхвата на разпоредбата на чл.608, ал. 1, т. 1 ТЗ. Счетено е, че възражението, че ответникът не е правоприемник на държавното предприятие, е преклудирано от силата на пресъдено нещо на решението, с което дължимостта на вземанията са установени.

Констатирано е още, че въз основа на сключени споразумения от 20.12.2013г, 07.07.2015г, 02.09.2015г, 17.12.2015г и 03.10.2016г, дългът е частично погасен и опростен, като към подаване на молбата за присъединяване в производството по несъстоятелност остава непогасена разлика в размер на 245 391,80 лева главница и 24 630,40 лева - законна лихва, за които ответникът нито твърди, нито доказва способ за погасяването им.

Въз основа на горевъзприетото апелативният състав е достигнал до извода, че „ИКОМ СЪРВИЗ” АД има изискуеми и непогасени парични вземания и се явява активно легитимиран да иска откриване на производство по несъстоятелност на ответника „ГУСВ” ЕАД.

Относно легитимацията на присъединения кредитор Национална агенция за приходите е прието следното:

Съгласно представените по делото данъчни декларации на ответника по ЗДДС, ЗКПО, ЗОДФЛ, КСО и влезлия в сила ревизионен акт №[ЕИК]/14.04.2014г, ответникът има изискуеми и непогасени публични задължения в общ размер на 5 976 613,60 лева, от които данъци в размер на 2 353 972,99 лева и задължителни осигурителни вноски в размер на 3 622 640,61 лева. Въпреки изискуемостта на вземанията, те не са погасени към приключване на устните състезание пред въззивната инстанция.

Въз основа на това въззивният съд е счел, че ответникът има изискуеми и непогасени публичноправно задължения към държавата, свързани с търговската му дейност, с оглед на което НАП се явява активно легитимирана да иска откриване на производство по несъстоятелност на ответника „ГУСВ" ЕАД.

Апелативният състав е изложил съображения, че за откриване на производство по несъстоятелност спрямо търговец следва да са налице следните кумулативни предпоставки: 1/ депозирана молба до компетентния съд от лицата, изброени в разпоредбата на чл. 625 ТЗ; 2/ длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; 3/ да е налице изискуемо парично задължение на длъжника по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, т.е. молителят да е кредитор на ответника по търговска сделка; 4/ наличие на неплатежоспособност на длъжника по см. на чл. 608 ТЗ, респ. свръхзадълженост съгласно чл. 742, ал. 2 ТЗ; 5/ затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно. Споделил е приетото от първоинстанционния съд, че несъмнено първите три предпоставки са налице. За да отмени първоинстанционното решение, с което е открито производство по несъстоятелност, апелативният състав е намерил за незаконосъобразно приетото от окръжния съд, въз основа на събраните в първата инстанция писмени доказателства и най-вече СИЕ /основно и допълнително заключение/, че са налице и останалите две предпоставки от фактическия състав и да уважи молбата за откриване на производство по несъстоятелност на ответника.

Позовал се е на служебно назначената, на основание чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ, експертиза във въззивно производство. Намерил е, че допуснатите и събрани нови писмени доказателства и най-вече СФИЕ в пълнота изясняват отношенията между страните, както и развитието на търговските отношения на длъжника, даващи отражение върху икономическото състояние на търговеца. Възприел е заключението на вещото лице З. Д. /л.90/, изследвала икономическото и финансово състояние на дружеството-длъжник за един продължителен период от време, а именно от началото на 2016г. до 31.10.2023г. - датата на изготвяне на експертизата, вземайки като база балансите на дружеството за съответните години от анализирания период. Въз основа на това заключение, неоспорено от страните, съдът е приел за установено следното:

За изследвания период преобладаващ дял в активите на дружеството са имали дълготрайните материални активи. За този период същите са намалявали плавно, като към 31.12.2016г. са били 90,9% от общите активи докато към 31.10.2023г. те са 37,9% от общите активи. Посочено е, че от дълготрайните активи преобладаващ дял имат дълготрайните материални активи (таблицата на стр. 4 от заключението). От своя страна, преобладаващ дял в структурата на пасивите (дългосрочни и краткосрочни задължения) имат краткосрочните задължения, които към 31.12.2016г. са били 25,2% от общите пасиви, а към 31.10.2023г. са 43,2% от общите пасиви. Общият размер на активите на дружеството към 31.10.2023г. възлиза на 41 801 000 лева, от които 23 795 000 лева – дълготрайни активи и 18 006 000 лева краткотрайни активи.

Решаващият състав се е позовал на изследваните от експертизата (стр. 5) показателите за ликвидност съгласно балансите към 31.12.2019 г. и за следващите години, вкл. към 31.10.2023 г. Посочил е, че ликвидността е показател за способността на предприятието да извършва своите текущи плащания към кредиторите си, като показателите за обща ликвидност са количествени характеристики на способността на дружеството да изплаща текущите си /краткосрочни/ задължения с краткотрайните активи и когато изчисленият коефициент за обща ликвидност е под единица, това е индиция за влошено икономическо и финансово състояние на дружеството. Възприети са посочените от вещото лице показатели за ликвидност, а именно:

• коефициент на обща ликвидност: към 31.12.2019г. - 1,2630; към 31.12.2020г. - 0,8968; към 31.12.2021г. - 1,0189; към 31.12.2022г. - 1,1739 и към 31.10.2023г. - 0,9976.

• коефициент на бърза ликвидност: към 31.12.2019г. - 0,2158; към 31.12.2020г. - 0,3014; към 31.12.2021г. - 0,5970; към 31.12.2022г. - 0,6025 и към 31.10.2023г. - 0,3992.

• коефициент на незабавна ликвидност: към 31.12.2019г. - 0,0037; към 31.12.2020г. - 0,1096; към 31.12.2021г. - 0,3328; към 31.12.2022г. - 0,1372 и към 31.10.2023г. - 0,3992.

• коефициент на абсолютна ликвидност: към 31.12.2019г. - 0,0037; към 31.12.2020г. - 0,1096; към 31.12.2021г. - 0,3328; към 31.12.2022г. - 0,1372 и към 31.10.2023г. - 0,3992.

Съдът е взел предвид и показателя за финансовата автономност, определящ способността на дружеството да посрещне дълготрайните си задължения, при общ норматив от 0,33, при който собственият капитал на дружеството е минимум една трета от всички задължения, за да се осигури възможност за разплащане за дълъг период от време. Посочено е, че коефициентите на финансова автономност за изследвания период са както следва: към 31.12.2019г. - 1,7546; към 31.12.2020г. - 1,2804; към 31.12.2021г. - 1,0640; към 31.12.2022г. - 1,4915 и към 31.10.2023г. - 1,3158. Коефициентите на задлъжнялост са обратно пропорционални на коефициентите на автономност. В таблицата на лист 6 от заключението е проследен този коефициент, като към 31.10.2023г. той е 0,7600.

Според вещото лице Д., за изследвания период - 31.12.2016 г. - 31.10.2023г. общата балансова стойност на притежаваните активи на дружеството е била достатъчна за покриване на всички негови задължения - текущи и нетекущи.

Съгласно баланса на дружеството към 31.10.2023г., общият размер на задълженията възлиза на 18 050 000 лева, като всичките са краткосрочни, от които 5 985 068,11 лева (главници и лихви) са задължения към НАП.

Вещото лице е констатирало също, че текущо начисляваните задължения на дружеството са изплащани текущо с разрешение на съда по несъстоятелността. Общият размер на наредените плащания за 2023г. (до 31.10.2023г.) са в размер на 2 033 129,89 лева.

Съгласно оборотната ведомост на дружеството към 31.10.2023г. общият размер на наличните парични средства възлиза на 7 205 228,41 лева. Вещото е установило също, че за анализирания период счетоводството на дружеството е водено редовно /до края на 2020г, тъй като с решение от 27.05.2021г. на СГС по отношение на дружеството е открито производство по несъстоятелност и не е извършван одит/.

При така установените факти апелативният състав е заключил, че не са налице последните два елемента от фактическия състав - наличие на неплатежоспособност на длъжника по см. на чл. 608 ТЗ, респ. на свръхзадълженост съгласно чл. 742 ,ал. 2 ТЗ, и затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно.

Позовал се е, че според практиката на ВКС, състояние на неплатежоспособност е налице при коефициент на обща ликвидност под 0.9. Отчел е факта, че коефициентите на бърза, незабавна и абсолютна ликвидност също превишават значително минималните си референтни стойности. Счел е, че това сочи на извод за добро финансово състояние на дружеството и за наличие да достатъчно краткосрочни активи за покриване на краткосрочните задължения на дружеството. В мотивната си част съдът е посочил още, че при общ норматив на финансова автономност 0.33, в случая, съгласно приетата по делото експертиза, коефициентът на финансова автономност е в пъти над минимума - 1,3158 към 31.10.2023г. Възприел е заключеното на експертизата, че „ГУСВ” ЕАД изплаща текущо задълженията си с разрешение на съда по несъстоятелността, т.е. не е налице спиране на плащанията, като дружеството изплаща редовно трудовите възнаграждения на персонала (съгласно отговора на въпрос 7 от заключението).

От приетата от него СФИЕ, както и от заключенията, депозирани при предходното гледане на делото от въззивния съд и в първата инстанция, решаващият състав е установил, че доколкото са били налице затруднения и забавяния в плащанията от страна на „ГУСВ” ЕАД, то те са били временни, и не водят до трайна обективна невъзможност за обслужване на задълженията. В заключение е приел, че дружеството е в състояние да погасява изискуемите си задължения без да е налице опасност за интересите на кредиторите, с оглед на което е намерил за приложима разпоредбата на чл. 631 ТЗ. Позовавайки се на събраните във въззивната инстанция доказателства съдът е намерил за оборена презумпцията за неплатежоспособност.

Счетено е, че действително „ГУСВ“ ЕАД реализира загуби, но те са в резултат от продажбите от ЧСИ и от публични изпълнители, както и на продажбите в производството по несъстоятелност. Също така е отчел, че финансовите показатели за предходните периоди - до 2017г., изследвани от вещото лице в първоинстанционното производство (основно заключение), показват затруднения, които обаче съдът е намерил за временни, тъй като след 2018г. показателят за обща ликвидност, който основно има значение за преценката относно наличието на неплатежоспособност като обективно състояние, е над или около единица, което означава, че дружеството е в състояние да погаси краткосрочните си задължения с наличните краткотрайни активи.

Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:

Решаващите мотиви на въззивния съд, за да отмени решението за откриване на производството по несъстоятелност, са, че длъжникът не е в състояние на неплатежоспособност, тъй като затрудненията му, установени от първоинстанционния съд, са с временен характер, предвид стойностите на коефициентите за ликвидност за изследвания период, независимо констатацията на съда, че дружеството реализира загуби, причините за които, според него, са извършените продани в производството по несъстоятелност и реализирани продажби от ЧСИ и публични изпълнители, без да са изследвани причините за промяната на показателите на ликвидност на търговското дружество – длъжник, както и какво е значението относно преценката за наличие на състояние на неплатежоспособност на констатираните от съда последици на постановеното решение за обявяването на длъжника в несъстоятелност – започване на осребряване на имуществото и разпределение на получените от проданите суми на кредиторите на несъстоятелността.

С оглед изводите на апелативния съд, въпроси 1 и 2 от изложенията и на двамата касатори осъществяват не само общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол, но и сочения допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол по жалбите и на двамата касатора по конкретизирания и обобщен, съобразно постановките на Тълкувателно решение № 1/2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правен въпрос: „При започнало осребряване на имуществото на длъжника и плащания към кредиторите на несъстоятелността, поради обвяване на длъжника в несъстоятелност, и констатирана от съда промяна на икономическото състояние на длъжника, следва ли да се изследват причините за това, при извършването на преценка за наличие на състояние за неплатежоспособност на длъжника.“

По отношение на двамата жалбоподатели е открито производство по несъстоятелност, поради което, на основание чл.620, ал.5 ТЗ, същите не дължат предварително внасяне на държавна такса.

Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд