Определение № 300 от 01.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 943/2012 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат И. като процесуален представител на [фирма] [населено място] срещу въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд /КОС/ от 09.ІV.2012г. по в.гр.д. № 5/2012г. Ответникът по касационната жалба М. С. Л. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК е заел становище за недопустимост на касационната жалба на основание чл.280 ал.2 ГПК, тъй като присъдената сума била 3500лв., и за липса на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК. Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима. Неоснователно е възражението на ответника по жалбата в тази насока – разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК свързва недопустимостта на касационния контрол не с размера на присъдената от въззивния съд сума, а с цената на иска, която в разглеждания случай /8000лв./ е над предвидения в посочената норма праг. По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното: С решение от 14.ХІ.2011г. по гр.д. № 1827/2010г. Дупнишкия РС е отхвърлил предявените от М. Ст.Л. срещу [фирма] като издател на в.”В.” и Б. Г. А. искове за присъждане солидарно на 8000лв. обезщетение за неимуществени вреди – морални и духовни страдания от статия, публикувана в бр.29 /771/ от 04.ІІ.2005г. във в.”В.” със заглавие „Учители и родители пред Районен съд – Благоевград „Даскал пишел 6-ца за голяма цица и 2-ка за свита стойка. М. Л. подлагал ученици отн Н. на психотормоз, били „овце и тъпи гъски”, ведно със законната лихва, считано от 04.ІІ.2005г. до окончатнелното изплащане. С атакуваното пред настоящата инстанция решение КОС е отменил решението на Дупнишкия РС от 14.ХІ.2011г. в отхвърлителната му част по отношение на [фирма] за сумата 3500лв., ведно със законната лихва, и вместо него е постановил друго, с което е осъдил дружеството да заплати на М. Ст.Л. 3500лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди – морални и духовни страдания от статия, публикувана в бр.29 /771/ от 04.ІІ.2005г. във в.”В” със заглавие „Учители и родители пред Районен съд – Благоевград „Даскал пишел 6-ца за голяма цица и 2-ка за свита стойка. М. Л. подлагал ученици отн Н. на психотормоз, били „овце и тъпи гъски”, ведно със законната лихва, считано от 04.ІІ.2005г. до окончателното изплащане, и е потвърдил първоинстанционното решение в останалите му отхвърлителни части. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че са налице предвидените в чл.49 ЗЗД предпоставки за отговорността на дружеството - отговорността произтича от качеството му на работодател и издател на вестника; издателят носи доказателствена тежест за установяване верността на написаното в публикацията, както и че то е резултат на добросъвестно журналистическо разследване; публикацията съдържа твърдения, засягащи доброто име на ищеца и провокиращи у него негативни психически изживявания; налице е вреда, както и противоправност на деянието, тъй като в случая са нарушени етични правила, посочени в Етичния кодекс на българските медии – задължението на медията да проверява предварително верността на публикуваната информация; информацията относно личността на ищеца, получена при разпит на свидетели в съдебно заседание на 03.V.2005г., не е проверена от автора на статията – тя не е поднесена в цялост, съдържат се некоректно посочени изрази, отразяващи отношението на автора към ищеца като „прекрачил всякакви етични норми”, „застаряващ философ”, „скандални подробности”, авторът е бил длъжен да провери достоверността на получената в съдебно заседание информация, като потърси и използва различни източници, както е предвидено в Етичния кодекс, още повече тъй като самите свидетели не възпроизвеждат лични и непосредствени възприятия относно приписваните на ищеца в публикацията изрази, а твърдят, че са им станали достояние от учениците, на които той преподавал, съпоставката между показанията на свидетелите К., К. и И. с тези, които те са дали в съдебното заседание на 03.V.2005г., сочи, че те са твърде едностранно възпроизведени с използването на изрази, акцентиращи върху определено сексуално отношение на ищеца към учениците му, внушавайки по този начин негово аморално поведение; не е установено статията да е резултат от добросъвестно журналистическо разследване и добра журналистическа практика, изискваща извършване на проверка и на други източници. В изложението на [фирма] по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, се сочи, че атакуваното решение било постановено в противоречие с установената практика на ВКС по аналогични казуси и в противоречие с практиката на други съдилища при аналогични дела и случаи. Изложени са съображения в тази връзка, че използваните в статията реплики и квалификации от и за ищеца са взаимствани изцяло от разпитите на свидетелите по гр.д. № 1556/2004г., приобщено към настоящото, свидетелите са предупредени за отговорността по чл.290 НК и са годно доказателствено средство и затова представляват официален източник на информация за журналиста А., освен това по посоченото дело съдилищата са възприели за достоверни тези показания, като изрично в мотивите си съдът е приел, че ищецът е казал на учениците си всички посочени в статията реплики и квалификации; въззивният съд не е отчел тези факти, при което изводът му за проявена професионална недобросъвестност, респективно за противоправност в поведението на журналиста, е в абсоютно противоречие с практиката по аналогични казуси; посочени са решения, според които добросъвестността на журналиста изисква при публикуване на злепоставящи или уронващи доброто име и достойнство на гражданите факти те да не са израз на лично и субективно негативно мнение и отношение на журналиста, а да са резултат на добросъвестно журналистическо разследване и да са проверени предварително от журналиста чрез други източници; в случая А. проявила именно такава добросъвестност, защото публикуваните от нея квалификации и епитети не са плод на нейна лична оценка и мнение, а са цитати от такива други източници /разпитвани свидетели, преподаватели и родители на обижданите от ищеца негови бивши ученици/, публичният съдебен процес е друг и то официален източник на информация, в статията коректно са визирани и самите източници, чиито показания са възпроизведени с кавички, въпреки това съдът приел, че цитирането на свидетелите и получаването на информация от публично съдебно заседание не е друг източник на информация и проява на журналистическа добросъвестност; въпросът кои са другите източници, чрез които един журналист може да черпи информация, за да прояви журналистическа добросъвестност, бил разрешен в противоречие с посочената практика. Поставя се и въпросът понятието добросъвестна журналистическа практика инкорпорира ли и задължението на журналиста предварително да се запознава с автобиографията на адресата на своята публикация и респ. да събира информация за личността му. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. Касационното обжалване е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. В разглеждания случай по първия поставен от касатора като основание за допускане на касационно обжалване въпрос /кои са другите източници, чрез които журналист може да черпи информация, за да прояви журналистическа добросъвестност/ въззивният съд не се е произнесъл. Следва да се посочи приетото от съда в тази връзка, че в статията информацията не е поднесена в цялост, че показанията на разпитаните по гр.д. № 1556/2004г. свидетели са възпроизведени едностранчиво, акцентирайки върху определено сексуално отношение на ищеца към учениците му, внушавайки по този начин негово аморално поведение, и че тъй като показанията не възпроизвеждат лични и непосредствени възприятия на свидетелите, авторът е бил длъжен да провери достоверността на информацията, като потърси и използва различни източници. Произнасяне от въззивния съд по въпроси, обусловили този извод, касаторът не е релевирал, а това касационният съд не може да стори служебно, както вече бе посочено. Не се е произнесъл въззивният съд и по втория въпрос /понятието добросъвестна журналистическа практика инкорпорира ли и задължението на журналиста предварително да се запознава с автобиографията на адресата на своята публикация и респ. да събира информация за личността му/. Това е така с оглед изводът на съда, че авторът на статията не е проверил преди публикацията достоверността на информацията за отправяне от ищеца на посочените в журналистическия материал изрази към негови ученици, а не, че журналистът е трябвало да се запознае с автобиографията на ищеца. Останалите релевирани в изложението съображения представляват твърдения за необоснованост и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, т.е. основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК, които обаче се подлагат на проверка, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в производството по допускането. При липсата на основната предвидена в чл.280 ал.1 ГПК предпоставка се налага извод, че касационно обжалване на решението на КОС не следва да бъде допускано. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,