Определение № 1977 от 25.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 717/2025 г.

взе предвид следното.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Интерстрой Груп 2010“ ЕООД срещу въззивно решение на Пловдивски апелативен съд.

Ищецът А. Р. оспорва жалбата.

По реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което на основание чл. 92 ЗЗД и сключения между страните предварителен договор за продажба на недвижим имот със задължение за построяването му жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца неустойка за забавеното изпълнение на задължението за построяване на сградата, заедно със законната лихва.

Допускане на касационното обжалване се иска на всички основания по чл. 280, ал. 1 ГПК по въпросите:

• дали съставлява съществено процесуално нарушение формирането на правни изводи по въпроси, обхванати от предмета на делото, без да се изложат мотиви за начина на формиране на тези изводи;длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи, твърдения и възражения на страните;

• допустимо ли е съдът да се произнесе по ненаведени от страна по делото факти, твърдения и възражения или е приел за установени обстоятелства, различни от тези, за които между страните не съществува спор;

• нищожна ли е неустойка, която е договорена да санкционира всяко едно неизпълнение на задължение по договор, без значение дали същото е незначително; нищожна ли е неустойка, при която размерът се определя въз основа на несъществуваща клауза в договора.

Значението на първия въпрос се обосновава с доводите, че въззивният съд не е обсъдил възраженията на жалбоподателя за неопределеност на размера на неустойката, основани на обстоятелството, че в договора не се съдържа клауза, обозначена като „чл. 2.1“, към каквато клауза препраща уговорката за неустойка по чл. 26 от договора. С така изложените аргументи въпросът не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК да е обусловил правните изводи на въззивния съд, тъй като, макар и накратко, съдът е обсъдил това възражение, излагайки съображенията, че волята на страните за определяне на размера на неустойката е ясна, като е уговорено начисляването ѝ в процент от цената по чл. 2.1 от договора за всеки ден забава до крайния предел от 30 %, т. е. прието е, че база за изчисляване на неустойката е авансовата вноска, посочена в пункт първи на чл. 2 от договора. Проверката на този извод, във връзка с подробно изложените в тази насока доводи на жалбоподателя, като въпрос по правилността на решението, е извън предмета на настоящата фаза на касационното производство.

По втория въпрос се поддържа, че ищецът не е конкретизирал процесната неустойка за кое точно задължение на жалбоподателя се отнася - във връзка с приетото от съда по възражението за нищожност на неустойката като отнасяща се и до неизпълнението на несъществени задължения, че неустоечната клауза не е уговорена за всяко неизпълнение, а само за основните задължения по чл. 13 от договора и за сключване на окончателен договор. Поддържа се също, че без направено от ищеца позоваване съдът е взел предвид обстоятелството, че още при сключване на договора жалбоподателят е знаел за обстоятелствата, довели в крайна сметка до забавеното изпълнение (изискването на електроразпределителното дружество за учредяване на съответен сервитут като условие за присъединяване на сградата към електроразпределителната мрежа), въз основа на което е отхвърлил като неоснователно възражението на жалбоподателя, че забавата му се дължи на причина, за която не отговаря. С така дадената аргументация въпросът не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото посочените като недопустимо съобразени от въззивния съд обстоятелства са надлежно въведени в производството от самия жалбоподател - по възражението за нищожност на неустойката въззивният съд е имал задължението да установи дали уговорената неустойка обезпечава всички, вкл. несъществените, задължения на жалбоподателя, а фактите, свързани с присъединяването към електроразпределителната мрежа, са подробно описани в отговора и допълнителния отговор на исковата молба.

Третият въпрос също не отговаря на общото изискване за допускане на касационното обжалване. В първата си част същият не съответства на изложените от въззивния съд съображения, че процесната неустойка се отнася само до част от задълженията на жалбоподателя - тези, обвързани със срок, основно задълженията по чл. 13 от договора и задължението за сключване на окончателен договор. Въпросът не съответства на мотивите на въззивния съд и във втората си част, доколкото съдът е основал изводите си върху изричните уговорки по чл. 2 от договора, а не върху несъществуваща клауза.

По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. От страна на ищеца искане за присъждане на разноски не е направено.

С тези мотиви съдът