Определение № 46 от 26.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2883/2021 г.

Производството по чл. 288 ГПК е образувано по касационна жалба на „Ригана“ АД, [населено място] срещу решение № 262677 от 23.04.2021 г. по гр. дело № 114/2021 г. на СГС /Софийски градски съд/, гражданско отделение, ІV – А въззивен състав. Ответницата по касация – П. Г. С. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е заявил, че поддържа основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, чийто текст е възпроизвел, както и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, чийто текст също така е възпроизвел. В т. 1 от изложението същият е възпроизвел буквално мотивите на въззивния съд, за това че отправеното от работодателя предизвестие следвало да се счита, като отправено при неспазване на законния едномесечен срок, в който случай връчването на предизвестието не поставяло начало за броене на неговия срок, а обуславя настъпването на последиците от прекратяването и преценка за законност на уволнението. Страната е цитирала части от мотивите на решение на ВКС, което според нея влизало в противоречие с мотивите на въззивния съд. Направила е кратко оплакване за неправилност на мотивите на въззивния съд, възпроизведени от касационната й жалба. В т. 2 отново е възпроизведена част от мотивите на въззивния съд относно приетото от състава, че работодателят и виновни длъжностни лица не са допускали ищцата до работа докато трае изпълнението на трудовото й правоотношение. Цитирани са части от мотиви на две решения на ВКС и са направени лаконични оплаквания за неправилност на решението. По същият начин касаторът е процедирал и в т. 3 и т. 4 от изложението, в които отново е възпроизвеждал части от мотивите на въззивния съд, като в т. 3 е поставил въпроса за приетото относно приложението на чл. 326, ал. 2 КТ, отразени са части от мотивите на решения на ВКС и са правени кратки оплаквания за неправилност на решението. Касаторът не обосновава извод за наличие на предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. Същият не е поставил правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който съставлява общо основание и като такова необходима предпоставка за допускане на решението до касационно обжалване, съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. Не съставлява поставен правен въпрос цитирането на мотивите на въззивния съд, нито интерпретацията на страната, какво според нея е приел този съд, за да се счита за валидно въведено в изложението общото основание. В разглеждания случай при така изготвеното изложение не е налице правен въпрос, а единствено оплакване за неправилност на изводите на съда, още повече, че така страната е обосновавала и считаното за налично противоречие с произволно извадените от общия контекст на мотивите части от решения на ВКС, за да се обоснове именно такова поддържано противоречие. Общата предпоставка по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е правен въпрос, по който във втората фаза на касационното производство, ВКС формира своите тълкувателни изводи. Правният въпрос следва да притежава конкретни характеристики, разяснени с цитираната тълкувателна практика. Въпроси, които не отговарят на тези характеристики, не могат да формират общи предпоставки, съответно въвеждането им няма правно значение за селектиране на касационната жалба. Тук следва да се отбележи, че с оглед приетото в т. 1 от ТР № 1 /19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, касационният съд не може служебно да извежда и да формулира правни въпроси. Това е задължение на касатора, което в случая, той не е изпълнил. Неформулирането на правен въпрос изключва и приложението на поддържаните като допълнителен критерий основания, посочените от страната чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като и двете основания са обусловени от наличието на поставен правен въпрос. Липсата на въведено валидно общо основание е достатъчно съображение за недопускане на касационното обжалване. С оглед на изложеното и при така представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК следва да се приеме, че не са налице основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение