Определение № 1790 от 10.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 449/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Дженерали застраховане“ АД, [населено място], срещу постановеното с участието на Д. К. Л. като трето лице - помагач на ответника решение № 1160 от 15.11.2024г. по възз.гр.д.№ 237/2024г. на САСв частите, с които е осъден да заплати на Й. К. Д., на осн. чл.432, ал.1 КЗ, обезщетение за претърпени болки и страдания от причинените й травматични увреждания при ПТП на 24.11.2022г. за размера над 15 000лв. до 30 000лв. и за имуществени вреди/разходи за лечение/ за размера над 2872лв. до 3532лв., както и законната лихва върху главниците 30 000лв. и 3532лв., считано от 23.01.2023г. до подаване на исковата молба.

Касаторът намира, че решението в обжалваните от него части е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Процесуалната незаконосъобразност е обоснована с доводи за неправилно приложение на разпоредбата на чл.158 ГПК при отмяната на определението за допускане на свидетеля М. И., в резултат на което делото е останало неизяснено от фактическа страна относно знанието на ищцата, че застрахованият водач е употребил алкохол. Според касатора въззивното решение е постановено в нарушение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, тъй като при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди не са съобразени в пълна степен всички релевантни обстоятелства, съгласно ППВС № 4/1968г., а именно: броят, видът и тежестта на получените от ищцата травми и тяхното отражение; относително краткият лечебен и възстановителен период; нормалният ход на лечението и пълното възстановяване; социално-икономическата обстановка в страната към релевантния момент и обичайната съдебна практика за обезщетяване на подобни по вид и тежест вреди. Счита, че определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди е силно завишен и несправедлив, като неотговарящ на действително претърпените и доказани в производството болки и страдания. Неправилно според касатора са признати на ищцата разходи за самостоятелна стая, тъй като те са въпрос на лично субективно желание и свободен избор и не са били необходими за възстановяването й от травмите. Отделно от това, застрахователят намира, че не е в забава и не дължи законната лихва върху обезщетенията от датата на уведомлението – 23.01.2023г., тъй като, предвид липсата на пълна информация за начина на настъпване на ПТП в представения констативен протокол за ПТП, е уведомил по реда на 496 КЗ представителя на ищцата, че служебно е изискал документи от досъдебното производство. По тези съображения искането е за отмяна на въззивното решение в обжалваните части и за връщане на делото на въззивния съд за събиране на допуснатото доказателство, евентуално за отхвърляне на претенциите за посочените размери. Претендира за присъждане на направените разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В приложеното изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК са въведени основанията за допускане на обжалване едновременно по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. В кои случаи събирането на доказателство е съмнително или представлява особена трудност по смисъла на чл. 158 ГПК? По него застрахователят се позовава на решение № 9/ 26.02.2019г. по гр.д.№ 1449/2018г., II г.о.

2. Длъжен ли съдът да посочи в постановения съдебен акт всички относими критерии за определяне на дължимото обезщетение за причинените от деликта неимуществени вреди, да ги съпостави с конкретните факти по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на обезщетението?

3. Длъжен ли е съдът да търси справедлив и точен паричен еквивалент на търпените морални вреди или е достатъчно да определи компенсиране без ясен критерии, като без да излага конкретни ясни и задълбочени мотиви, определи обезщетение, което е няколко пъти по високо от определеното по сходни случаи?

4. Определянето на обезщетение, очевидно несъразмерно завишено с оглед търпените морални вреди и икономическата обстановка в страната, представлява ли нарушаване на изискването за справедливост?

5. Следва ли да се допуска обезщетението, поради неговата прекомерност, да се превръща в средство за обогатяване и повишаване стандарта на живот на увредените лица и определянето му да води до изкривяване волята на законодателя за баланса между вреди и обезщетение и до компрометиране на принципа за справедливост, заложен нормативната уредба?

6. Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото, и да обсъди всички доводи на страните? Следва ли формираният от съда правен извод относно основателността на претенцията да е резултат от обсъждане в логическа зависимост и обвързаност на всички събрани в хода на процеса доказателства, съгласно чл.235, ал.2 и чл. 236, ал.2 ГПК, както и на доводите на страните, или същият може да почива само на предположения и противоречиво възприети факти?

7. Подлежат ли на обезщетяване по застраховка „ Гражданска отговорност“ на автомобилистите разходите за подобрени битови условия по смисъла на Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ?

С писмен отговор насрещната страна, ищцата Й. Д., чрез адв. Н. Д. и адв. П. Д., оспорва наличието на основания за допускане на обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира се за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Съставът на I т.о., въз основа на доводите на старните и данните по делото, намира следното:

Въззивният съд е сезиран с въззивни жалби и на двете насрещни страни: въззивна жалба на ищцата срещу решението в частите, с които са отхвърлени исковите претенции, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, и претенцията за законна лихва върху главниците, считано от 23.01.2023г. до 23.04.2023г.вкл., и въззивна жалба на застрахователя срещу решението в частите, с които е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди за размера над 15 000лв. до 30 000лв. и за имуществени вреди за размера над 2872лв. до 3532лв., ведно със законната лихва, считано от 24.04.2023г. до подаване на исковата молба.

С въззивното решение е уважена частично само въззивната жалба на ищцата, като първоинстанционното решение е отменено в обжалваната от нея част, с която е отхвърлена претенцията за законна лихва за периода 23.01.-24.04.2023г. върху присъдените главници за застрахователни обезщетения и е присъдена законна лихва, считано от уведомяването на застрахователя за събитието- на 23.01.2023г. В останалата обжалвана част решението е потвърдено.

За да постанови решението, въззивният съд е възприел следната установена по делото и безспорна фактическа обстановка: На 24.11.2022г., ок.23.45ч., на кръстовище в [населено място], е настъпило ПТП с участието единствено на управляван от застрахован водач по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите/ подпомагащата страна/ лек автомобил, в който е пътувала ищцата, която е претърпяла в пряка причинна връзка травматични увреждания. Движейки се в района със скорост от 54 км/ч, при достигане на кръстовището, при преодоляването на десен завой, водачът на автомобила е загубил управление, отклонил се е в дясно, преминал е през тротоара и се е ударил челно централно в крайпътно дърво. Причини за настъпване на ПТП за субективните действия и бездействия на застрахования водач с органите на управление на автомобила, довели до напускането на платното за движение и удар в крайпътно дърво. Страните не са спорили относно наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответното застрахователно дружество. Спорни във въззивната инстанция са били въпросите относно размера на застрахователните обезщетения и основателността на възраженията за съпричиняване и относителния принос на ищцата за допринасяне на вредите.

При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди при приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД въззивният съд е отчел възрастта на ищцата/ 24г./ към момента на настъпване на ПТП, вида, характера на телесните увреждания, продължителността на болките и страданията и прогнозата от лечението, а именно причинените на ищцата вътреставно счупване на лявата голямопищялна кост в горния край и счупване на голямопищялната кост, причинило трайно затруднение на левия долен крайник в продължение на 4-5 месеца, във връзка с което ищцата е претърпяла 2 операции-поставяне на остеосинтеза и премахването й, нуждата от чужда помощ, възстановяването на обема на движения в лявото коляно, но ищцата ще изпитва до края на живота си болки при физическо натоварване и при промяна на времето и меко - тъканно увреждане, изразяващо се в разкъсно контузна рана на меките черепни обвивки в челната област, причинило временно неопасно за живота разстройство и заздравяло ок.20 дни, но са останали белези. Като краен резултат е споделил извода на първоинстанционния съд, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 60 000лв. По отношение на направения разход за самостоятелна стая въззивният съд е намерил за неоснователно възражението на застрахователя, че не е бил необходим, приемайки, че е направен в упражняване на право на пациента и същият е във връзка с лечение на настъпилите увреждания. Въззивният съд е приел, че в преклузивния срок са направени и възражения, че ищцата е допринесла за вредоносния резултат, като съзнателно се е качила в автомобил, управляван от водач, който е неправоспособен и е бил и под въздействие на алкохол. Въз основа на заключението на вещото лице и изявленията на третото лице помагач съставът на апелативния съд е приел за доказано, че ищцата е пътувала без предпазен колан, което е в причинна връзка с получените увреждания по главата. Също така въз основа на показанията на свидетеля К. К./баща на ищцата/ е установил знанието на ищцата, че застрахованият водач е бил неправоспособен. За недоказано е приел знанието на ищцата, че водачът е употребил алкохол, след като определението за допускане на свидетел за това обстоятелство е било отменено, поради неявяването на свидетеля за втори път в ОЗС, определено като краен срок за събиране на това доказателство. Като краен резултат въззивният състав е споделил извода на първоинстанционния съд за наличие на обективен съществен принос на ищцата за настъпване на вредите и за определянето му в размер на 50%. Намерил е, че застрахователят е изпаднал в забава за заплащане на обезщетенията от уведомяването му за събитието на 23.01.2022г.

Поставените от застрахователя процесуалноправни и материалноправни въпроси от № 2 до № 6 са свързани с критериите за определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, съответно за това как съдът следва да съпостави тези критерии с конкретните факти по делото. Тези въпроси отговарят на общата предпоставка за допускане на обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като са от значение за изхода на правния спор, но по тях отсъстват въведените допълнителни предпоставки. По приложението на чл. 52 ЗЗД е формирана съдебна практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, която препотвърждава и доразвива тълкувателните постановки в ППВС № 4/23.12.1968г., в което е указано, че понятието „справедливост” не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на заместващото обезщетение, а в мотивите следва да се посочат релевантните конкретни обстоятелства и значението им за присъдения размер. Видно от мотивите, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд се е съобразил с указаните в ППВС № 4/1968г. общи критерии и е преценил специфичните за делото обстоятелства, имащи значение за правилното приложение на чл. 52 ЗЗД – възрастта на ищцата; характера и степента на причинените увреждания, наложилите се две оперативни интервенции; продължителността и интензитета на търпените болки и страдания; изпитваните затруднения в бита; продължителността на възстановителния период и прогнозата за здравословното състояние. Отчетена е и обществено-икономическата обстановка в страната към момента на увреждането. Въз основа на съвкупен анализ на конкретно установените по делото правнорелевантни факти въззивният съд е определил справедливото обезщетение за причинените неимуществени вреди. Правилността на тези изводи е извън предмета на производството по чл. 288 ГПК. Формираната по въпросите задължителна и казуална практика на ВКС, вкл. и посочената от застрахователя, изключва наличието на въведената допълнителна процесуална предпоставка по т.3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Неоснователността на искането за допускане на обжалване по въпрос № 7 произтича от липсата на въведените по него допълнителни предпоставки. Касаторът не се е прозовал на съдебна практика, в противоречие с която според него е постановено решението. Необосновано от касатора е и приложното поле на въведеното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК в смисъла, изяснен в т.4 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

Тъй като касаторът не е формулирал конкретни въпроси във връзка с началния момент на забавата на засатрахователя за заплащане на обезщетение, липсва основание за допускане на обжалване на решението в обжалваните части, с които е присъдена законната лихва върху главниците, считано от 23.01.2023г. до подаване на исковата молба.

Настоящият състав на касационния съд намира, че са налице предпоставките за допускане на обжалване на решението в обжалваните части, с които са присъдени обезщетения за неимуществени вреди за размера над 15 000лв. до 30 000лв. и за имуществени вреди/разходи за лечение/ за размера над 2872лв. до 3532лв. по първия процесуалноправен въпрос, касаещ приложението на чл.158 ГПК. Въпросът е обусловил произнасянето по възражението за съпричиняване, основано на знанието на ищцата, че застрахованият водач е употребил алкохол. Обжалването следва да се допусне при допълнителната предпоставка на т.1, предл.посл. на чл.280, ал.1 ГПК за проверка на съответствието на даденото разрешение/ отмяната на определението за допускане на свидетеля М. И./ с посоченото от касатора решение № 9/26.02.2019г. по гр.д.№ 1449/2018г., II г.о.

Делото следва да се насрочи в открито заседание с призоваване на страните. На касатора следва да се укаже внасянето на ДТ по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК.

Мотивиран от това, съставът на I т.о.: