Определение № 3401 от 03.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4013/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. И. С. и Р. Г. С., и двамата със съдебен адрес - [населено място], чрез процесуалния им представител адвокат Я. С., срещу въззивно решение № 642 от 16.05.2023 г. по в.гр.д. № 3036/2022 г. на Софийския апелативен съд частта, с която след частична отмяна на решение № 260026 от 25.05.2022 г. по гр.д. № 238/2020 г. на Окръжен съд – Перник са отхвърлени исковете им срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД за заплащане на разликата над 160 000 лв. до 200 000 лв. на М. С. и разликата над 140 000 лв. до 200 000 лв. на Р. С., представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди във връзка със смъртта на сина им И. Р. Г., настъпила при ПТП на 10.03.2019 г. В касационната жалба се твърди, че решението на въззивната инстанция е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, и е необосновано.

Ответникът по касационната жалба „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, [населено място], чрез юрисконсулт Р. К., изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а по същество за неоснователност на касационната жалба. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въззивният съд е приел, че заявената за разглеждане искова претенция е по чл. 432, ал. 1 КЗ, като са спазени предпоставките по чл. 498, ал. 3 КЗ за предявяване на иска – установено е, че ищците са отправили застрахователни претенции на 19.04.2019 г. към ответното дружество, но окончателно произнасяне липсва, а срокът за такова е изтекъл. Между страните не се спори за наличието на валидна към датата на произшествието – 10.03.2019 г. – застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД. От материалите по приобщеното НОХД № 47/2020 г. на ОС – Перник е установено, че влязла в сила присъда № 11/30.06.2020 г. водачът на автомобила, в който се е возел синът на ищците, е признат за виновен в това, че на 10.03.2019 г., на територията на общ. Радомир, обл. Перник, на път в района между [населено място] и [населено място] лаг, при управление на МПС – л. а. „БМВ 520“, ДК [рег.номер на МПС], нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 20, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост, причинил смъртта на сина на ищците, като деянието е извършено в пияно състояние - престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. първо, б. „а“, предл. 2 и б. „б“, предл. първо НК. Отхвърлени са възраженията на застрахователя за липса на доказателства за виновно и противоправно поведение на водача на автомобила, като съдът се е позовал на чл. 300 ГПК, според който влязла в сила присъда е задължителна за гражданския съд, поради което е изключена преценката му относно това дали е извършено деянието, противоправно ли е то, вината на дееца и съставомерните последици от деянието. От свидетелските показания, оценени в частите им, които са резултат на непосредствени и лични възприятия и не противоречат на останалите възприети за установени факти и обстоятелства, е установено, че синът на ищците е живеел при тях, разбирал се е с родителите си, бил е отгледан и възпитан с много любов и в отношенията с родителите му не е имало конфликти. След смъртта му родителите са рухнали, животът им се преобърнал, приемали са успокоителни, затворили се в себе си, бащата започнал да употребява алкохол по-често, а майката плачела непрекъснато и потърсила помощ от свои близки, защото не може сама да се справи със загубата. От заключението на комбинираната психолого-психиатрична експертиза, кредитирана като компетентно и безпристрастно изготвена, е установено, че след смъртта на сина им при всеки от ищците се наблюдават преживявания на тежка психотравма, която засяга личностовото и социалното им функциониране, като непосредствено след това са развили клинична картина на Остра стресова реакция, последвана от разстройство в адаптацията с тежка и протрахирана депресивна реакция при ищеца и тежък депресивен епизод при ищцата, които заболявания продължават и към момента. Според вещите лица състоянието на ищцата е по-тежко от това на ищеца и пълно отминаване на психотравмата не е възможно. С оглед събраните доказателства съдът е направил извод, че ищците действително са претърпели твърдените от тях болки и страдания в резултат на смъртта на техния син, които се характеризират с висок интензитет и голяма продължителност. Като най-близки на починалия – негови възходящи, те се ползват с право на обезщетение, тъй като са доказали вредите, които е справедливо да бъдат обезщетени. Като основен спорен между страните въпрос е изведен този за приложението на чл. 52 ЗЗД, за което съдът се е позовал на ППВС № 4/68 г. и критериите, определени в него. При определянето на дължимото обезщетение съдът е съобразил, че пострадалият е млад човек, в активна трудоспособна възраст, без данни за хронични заболявания и здравословни проблеми, чиято смърт е настъпила внезапно и е причинила силни болки и страдания на неговите родители. Съдът е приел, че внезапната загуба е причинила рязко влошаване на психичното здраве на ищците и емоционално им състояние, последвано от леки нарушения в когнитивните процеси, личностната сфера и социалното функциониране, характерни за капсулираните травматични стресови разстройства, придружени с негативни емоции като депресивност, тъга, негативизъм, липса на перспектива, както и риск от автоагресия при ищцата, които не са преодолени и към момента. Отразени са и обстоятелствата, че ищците са в активна трудоспособна възраст без данни за влошено здравословно състояние преди загубата и имат още едно дете. В заключение е прието, че обезщетения в размер на 160 000 лв. за ищцата и 140 000 лв. за ищеца, са адекватни и съобразени както с реално претърпените болки и страдания от всеки един от родителите, така и със съдебната практика. Съдът е приел, че направеното от ответното дружество възражение за съпричиняване е изцяло теоретично и не е установено при условията на пълно и главно доказване, поради което е отхвърлено като неоснователно.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите се позовават на наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1. Следва ли въззивният съд да вземе предвид и да обсъди всички факти, доводи и обстоятелства, които са наведени от страните в първоинстанционното производство?

2. Бил ли е длъжен въззивният съд да обсъди всички факти, взаимовръзката между тях при обосноваване на своите правни изводи, за да приеме намаляване на обезщетението от 180 000 лв. на 160 000 лв. за майката и от 150 000 лв. на 140 000 лв. за бащата?

3. Кои са обстоятелствата, които следва да бъдат ценени от съда при решаване на въпроса за определяне на справедлив размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД на обезщетението за неимуществени вреди?

4. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне дължимото обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт смърт в хипотезата на предявен иск срещу застрахователя? Липсата на посочване на лимит, както и на съобразяване в достатъчна степен на задължителните критерии по приложението на чл. 52 ЗЗД, както и на конкретните за разглежданото дело факти, представлява ли нарушение на принципа на справедливост при определяне на справедливо по размер обезщетение в нарушение на задължителната съдебна практика – ППВС № 4/1968 г.?

5. Длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии и да ги съпостави реално с доказателствата по делото, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика – ППВС № 4/1968 г.?

6. От значение ли е възрастта на наследника на пострадалото лице при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди?

7. Следвало ли е САС да отчете всички специфични обстоятелства на базата, на които е определил обезщетението за вредата, и да ги анализира, като изясни точното им значение за неговото определяне?

8. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, във връзка с критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя?

9. Кои сходни случаи следва да бъдат ценени от съда при решаване на въпроса за определянето на справедлив размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД на обезщетението за неимуществени вреди?

10. Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент“ на същите, като гаранция за това е отчитане на всички задължителни и всички специфични в случая обстоятелства, въведени с ППВС № 4/1968 г., гарантиращи правилно приложение на принципа на справедливост?

Във връзка със соченото основание за допускане на касационното обжалване са цитирани множество съдебни актове – решения и определения – на ВКС, с които се твърди, че обжалваното решение е в противоречие.

Поддържа се още, че въззивното решение е очевидно неправилно – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

Формулираните в изложение въпроси по същността си се свеждат до два –за задължението на съда да обсъди всички доводи, твърдения и възраженията на страните, както и всички доказателства по делото – самостоятелно и в тяхната съвкупност, и да изложи мотиви след преценката им, като посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани, както и за приложението на чл. 52 ЗЗД и критериите, които съдът следва да вземе предвид при определянето на справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Двата въпроса са относими към решаващите изводи на въззивния съд, но са разрешени съобразно трайната съдебна практика, включително и сочената от касатора. Следва да се посочи, че определенията, постановени в производството по чл. 288 ГПК, не представляват задължителна практика и не са относими при преценката за наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Обжалваното решение е постановено при съобразяване на задължителната съдебна практика във връзка със задълженията на въззивния съд да обсъди целия доказателствен материал, твърденията и възраженията на страните, за което да изложи собствени мотиви. В непротиворечивата практика на Върховния касационен съд, постановена по реда на чл. 290 ГПК, еднозначно се приема, че за да формира вътрешното си убеждение, съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото /решение № 554 от 8.02.2012 г. по гр. д. № 1163/2010 г. на ІV г. о., решение № 127 от 5.04.2011 г. по гр. д. № 1321/2009 г. на ІV г. о., решение № 175 от 11.07.2012 г. по гр. д. № 1855/2010 г. на ІV г. о., решение № 217 от 9.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ІV г. о. и др./. Обжалваното решение е постановено в съответствие с тази постоянна и непротиворечива практика на ВКС. Мотивирано е, като съдът е извършил самостоятелна преценка на събраните доказателства, обсъдил е всички доводи и възражения на страните и е изложил своите правни изводи по тях.

Въззивният съд е и съобразил трайната практика по въпроса за приложението на чл. 52 ЗЗД, включително и посочената от касаторите, обективирана в ППВС № 4/1968 г. Според нея понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението и практиката на ВКС общи критерии, които в случай на причинена смърт са: моментът на настъпване на смъртта, възрастта и общественото положение на пострадалия, степента на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действителните отношения между тях, преживяванията на ищеца по повод настъпилата смърт на негов близък. Съгласно постоянната практика на ВКС при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчитат конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент, както и съдебната практика в сходни случаи. В конкретния случай, въззивния съд е определил размера на обезщетенията, които да възмездят ищците за болките и страданията, причинени от смъртта на сина им, загинал при ПТП, изцяло в съответствие с гореизложеното, като преценката му за размера на паричния еквивалент на претърпените неимуществени вреди не е абстрактна, а се базира на множество приети за установени обстоятелства. При определяне размера на обезщетението е съобразена възрастта на загиналия, естеството на изградената между тях емоционална и духовна връзка, както и конкретното проявление на неимуществените вреди на претендиращите обезщетение и претърпените от тях емоционални и психологически усложнения, установени въз основа на приетото експертно заключение.

Решението не е очевидно неправилно съобразно самостоятелното селективно основание на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. От съдържанието му не се констатира нито превратно прилагане на материалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване /ЗИДГПК, обн. в ДВ бр. 86/2017 г./, не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за касационно обжалване.

С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК вр. с чл. 25 Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на ответната страна следва да се присъдят деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение