Определение № 60403 от 18.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2014/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 5268/01.04.2021 г. на Сдружение „Съюз на българските художници“, чрез процесуалния представител адвокат А. М. Д., срещу въззивно решение № 84/05.02.2021 г. по гр. д. № 2716/2020 г. на Апелативен съд – София. Поддържат се оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставят се следните въпроси: 1. Предвид обстоятелството, че с протоколно решение № 2 от 29.01.1968 г. на ИК на СГНС процесният имот е бил предоставен на СБХ и издаването на акт за собственост е било поставено под условие, а именно плащането на определена парична сума, завършването на имота и заприходяването на същия в активите на СБХ, които условия са били добросъвестно изпълнени от страна на СБХ, следва ли да се приеме, че волята на държавния орган е била да прехвърли именно собствеността върху процесния имот; 2. Какво е съдържанието на понятията "предоставяне“, „отстъпване“, „прехвърляне“, използвани в Закона за собствеността в редакцията му към 1968 г.; 3. Възможно ли е да има разлика в съдържанието на понятията, използвани в актовете на държавния орган и Закона за собствеността в редакцията му, приложима към 1968 г., което обстоятелство да може да се прецени с оглед всички доказателства по делото. Ответникът по касационната жалба – държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството не е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о., констатира следното: С въззивното решение е потвърдено решение № 8666/18.12.2019 г., постановено по гр. д. № 16804/2018 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от сдружение „Съюз на българските художници“ иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника - Република България, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, че ищецът е собственик на следния недвижим имот: магазинно помещение в кооперативна сграда, находяща се в гр. София, ул. "Оборище" № 1 - 3, с идентификатор 68134.407.20.2.20, състоящо се от общо помещение и спомагателни помещения със застроена квадратура 139,33 кв. м., застроена кубатура 516 куб. м., както и на 8,08 % идеални части от сградата. Въззивният съд е приел, че съгласно чл. 15 (отм.), вр. чл. 13 (отм.) ЗС компетентният държавен орган да прехвърли собствеността върху процесния недвижим имот е бил Изпълнителният комитет на Столичния градски народен съвет /ИК на СГНС/, като от съдържанието на представените по делото писмени доказателства не може да се направи извод за наличие на ясно и недвусмислено изразена воля на компетентния държавен орган за прехвърляне на собствеността от държавата на ищеца. В протоколно решение на ИК на СГНС от 29.01.1968 г. изразената воля е имотът да се предостави срещу заплащане на сдружение „Съюз на българските художници“ и САБ, като понятието „предостави“ не манифестира воля за превхърляне на собствеността с оглед употребата на глагола в разпоредбите на чл. 7 (отм.), ал. 9 (отм.) и чл. 13 (отм.) ЗС и в Правилника за държавните имоти (отм.). Не е налице изявление за прехвърляне на собствеността и в писмото на началника на СУ „Строителство“, тъй като последният не е бил компетентен да разпорежда прехвърляне на държавна собственост. Заповед № 1985 от 30.12.1968 г. на Председателя на ИК на СГНС разпорежда единствено предаване на имота на ищеца, но същата не се ползва с транслативно действие. Въз основа на тази заповед е съставен акт за държавна собственост № 9548 от 01.11.1976 г., който изключва намерението да се отстъпи собствеността върху имота. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Първият въпрос от изложението е по съществото на спора и не може да предпостави допускане касационно обжалване в сочената хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Същите се поставят във връзка с преценка фактите по делото и установяване действителната воля на държавния орган, издал посочените в изложението актове, поради което не могат да послужат като правни въпроси по смисъла на посоченото ТР № 1/19.02.2010 г., обосноваващи прилагане на чл. 280, ал. 1 ГПК, както и като самостоятелни основания за допускане на касационно обжалване в производството по предварителна селекция на касационните жалби по чл. 288 ГПК. Само за пълнота следва да се посочи, че съгласно Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ВКС, ОСГК, осчетоводяването или отразяването в баланс, инвентарна книга и/или друг подобен регистър, воден от държавното предприятие, не е елемент от фактическия състав нито на предоставянето на държавното имущество за стопанисване и управление, нито на който и да било придобивен способ. Заприходяването на имот в счетоводния баланс на едно юридическо лице, не може да породи право на собственост в полза на това лице, ако то не е придобило собствеността върху имота въз основа на осъществен придобивен способ /сделка, придобивна давност или др./. То може да има само непряко доказателствено значение за доказване на факта на предоставяне на имота за стопанисване и управление на съответното държавно предприятие. Така формулирани въпросите относно съдържанието на понятията "предоставяне“, „отстъпване“, „прехвърляне“, използвани в Закона за собствеността в редакцията му към 1968 г. и дали е възможно да има разлика в в съдържанието на понятията, използвани в актовете на държавен орган и в ЗС, също не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не могат да се преценят като относими. За да достигне до крайния си правен извод, въззивният съдът е приел, че изразът „предостави“, използван в протоколното решение на ИК на СГНС, не манифестира воля за прехвърляне на собствеността, с оглед употребата на глагола в разпоредбите на чл. 7 (отм.), чл. 9 (отм.) и чл. 13 (отм.) ЗС (редакция 1958 г.) и в Правилника за държавните имоти (отм. 1974 г.) в смисъл на предаване на вещта за стопанисване и управление. В подкрепа на изложеното съдът е извършил разграничение между посочения израз и понятията „отстъпване“, „прехвърляне“ и „учредяване“, но допълнителните доводи относно тяхното използване и значение в разпоредбите на чл. 15 (отм.) и чл. 18 ЗС не са обусловили неговата решаваща воля. Следва да се посочи, че във връзка с приложението на чл. 7 (отм.), чл. 9 (отм.) и чл. 13 (отм.) ЗС (редакция 1958 г.) е налице практика на ВКС, съгласно която по същество решението на ИК е акт на компетентен съгласно чл. 7 ЗС и чл. 15 от Правилника орган за предоставяне на правото на стопанисване и оперативно управление на държавни имоти /в този смисъл - решение № 126 от 05.07.2012 г. по гр. д. № 787/2011 г., І г.о. на ВКС/. Предвид изложеното, следва да се приеме, че в случая не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.