Определение № 60365 от 20.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 1418/2021 г.

Производство по чл. 288 ГПК, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Р. П. – лично и като управител на „ПИСТОЛ –МБН“ ООД, Вяра Т. М.- П., А. М. П., като законен представител на М. Б. А., срещу определение № 266882/14.04.2021 г. по в. ч. гр. д. № 3358/2021 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане на Софийски районен съд № 20043021/15.02.2021 г. по гр. д. № 9725/2020 г. за връщане на исковата молба, подадена от жалбоподателите, при приложение на чл. 130 ГПК. Касаторите правят оплакване за неправилност на постановеното от СГС определение и молят то да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба „Лено“ АД я оспорва като недопустима, евентуално като неоснователна. Претендира присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото в съответствие с правомощията си по чл. 288 ГПК, намира следното: Съвместната частна касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК от легитимирани да обжалват страни, но срещу неподлежащ на обжалване акт /въпреки указаното в обратен смисъл в атакуваното въззивно определение/, поради което е процесуално недопустима. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК от обхвата на касационен контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В процесната хипотеза СРС е сезиран от М. Р. П. – лично и като управител на „ПИСТОЛ –МБН“ ООД, Вяра Т. М.- П. и А. М. П., като законен представител на М. Б. А., с претенции за заплащане на сума общо в размер 16 722 лв. срещу „Лено“ АД /с предишно наименование „Ленно“ АД и „ТНК Кепитъл Мениджмънт“ АД/ с източник неоснователно обогатяване. Заявената сума в същото време е предмет на издадена заповед по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 5254/2015 г. на СРС, която е влязла в сила поради неподадено срещу нея възражение по смисъла на чл. 414 ГПК. Исковата претенция е основана на твърдения за наличие на договор за заем „Бизнес кредит Сити“, сключен между „ПИСТОЛ –МБН“ ООД и „Лено“ АД като финансова институция по смисъла на чл. 2 от Закона за кредитните институции, който е обезпечен с ипотека и останалите ищци се явяват трети задължени лица. По заявление на кредитора е било инициирано заповедното производство по ч. гр. д. № 5254/2015 г. на СРС, приключило с влязла в сила заповед за незабавно изпълнение. Търговският характер на спора произтича от правоотношения, които са възникнали в резултат на търговска сделка, поради което следва да се приложи прагът за касационно обжалване, регламентиран в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК от 20 000 лв. по отношение на решението, което би било постановено, ако съдът беше преценил допустимостта на предявените искове. В този случай по отношение на частното производство приложение намира регламентацията на чл. 274, ал. 4 ГПК, която гласи, че не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Подадената от М. Р. П. – лично и като управител на „ПИСТОЛ –МБН“ ООД, Вяра Т. М. П., А. М. П., като законен представител на М. Б. А., частна касационна жалба като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане. При направено от ответника по касация искане и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК на същия следва да бъдат присъдени разноски, но по делото не са представени доказателства за сторени такива. С тези мотиви и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК съставът на първо търговско отделение на ВКС