Определение № 644 от 03.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 3586/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № V-1029 от 17.04.2013 г. по в. гр. д. № 132/2013 г. на Бургаски окръжен съд, с което по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК е допълнено постановеното по същото дело определение № V-659 от 12.03.2013 г. в частта за разноските, като частният касатор е осъден да заплати такива на другата страна по спора – П. К. П.. По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. Приложено е и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Ответникът по частната касационна жалба – П. К. П. от [населено място] – оспорва същата по съображения в писмен отговор от 12.072013 г. Претендира присъждане на разноски. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК по отношение на търговските дела, каквото е и настоящото, това са решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. Именно тази хипотеза е налице в конкретния случай, тъй като цената на предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на вземане по търговска сделка /запис на заповед/ е 2 222.51 лв., т. е. под установения в закона минимален размер. Оттук и изводът за недопустимост на касационния контрол върху обжалваното въззивно определение. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, частният касатор следва да заплати на ответника направените за настоящото производство разноски в размер на сумата 100 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по договор от 08.07.2013г., чието плащане се удостоверява от представената фактура № 320 от 10.07.2013 г. и фискален бон от същата дата. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение