Решение № 6666 от 17.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1496/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Стара Загора, чрез пълномощника гл. юрисконсулт Попчева, срещу Решение № 42539/18.12.2025 г., постановено по адм. д. № 8551/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отменена Заповед за налагане на санкция № РД-19-359/16.07.2025г., издадена от директора на РЗОК - Стара Загора, с която е наложена имуществена санкция на „Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс“ ЕАД, ЕИК: 130344823 в размер на 500 (петстотин)/ лева. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения за законосъобразност на обжалваната заповед. Иска да се отмени обжалваното решение и вместо него се постанови друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорената заповед. Ответникът - "Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс"(СБР-НК) ЕАД, ЕИК 130344823, чрез процесуален представител адв. Кръстев, с писмен отговор, писмено становище и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба като неоснователна и счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на сторените разноски пред касационната инстанция в размер на 432 евро за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Върховна касационна прокуратура, редовно уведомена, не взима участие в производството и не изразява становище по подадената касационна жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкция № РД-19-359/16.07.2025г., издадена от директора на РЗОК - Стара Загора, с която на „Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс“ ЕАД, ЕИК: 130344823, е наложена имуществена санкция финансова неустойка в размер на 500 (петстотин) лева. От фактическа страна съдът е приел за установено, че със Заповед № РД-18-622/10.06.2025 г. на Директора на РЗОК - Стара Загора е възложено на длъжностни лица при РЗОК - Стара Загора извършването на проверка на изпълнителя на медицинска помощ „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД, филиал гр. Павел Баня, по изпълнението на индивидуален договор № 240885/19.10.2023 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. За извършената проверка е съставен Протокол № Р-828/03.07.2025 г., връчен на директора на лечебното заведение на 07.07.2025 г. Констатирано е, че лечебното заведение „СБР-НК" ЕАД, филиал Павел Баня, в качеството си на изпълнител на болнична медицинска помощ, сключил договор с НЗОК, като е изискало заплащане от пациенти на такса за обработка на документи при планова хоспитализация по клинични пътеки на основание Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, е нарушило изискванията на чл. 318, ал. 6 от НРД за МД 2023-2025, във връзка с чл. 81, ал. 3 от Закона за здравето и във връзка с чл. 30, чл. 321, чл. 324 и чл. 421 от НРД за МД 2023-2025, което представлява неспазване на условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 3 и т. 5 от ЗЗО, определени в НРД за МД 2023-2025. Протоколът е връчен на лечебното заведение на 7.07.2025г. На 11.07.2025г. в 12.02 ч. чрез Системата за сигурно електронно връчване е депозирано становище от лечебното заведение, подписано с електронен подпис от изпълнителния директор П. М.. Органът е върнал възражението на същата дата в 13,50 часа с констатация за нередовно връчване и е дал указание системата да се достъпи от профила на ЮЛ с ЕИК на лечебното заведение. Прието е, че лечебното заведение не е подало редовно становище и е издадена оспорената пред административния съд Заповед за налагане на санкции № РД-19-359/16.07.2025г. на директора на РЗОК - Стара Загора. В заповедта не е коментирано подаденото становище и изразените в него възражения срещу констатациите в Протокол № Р-828/03.07.2025 г. Административният орган е приел за установено, че при общо 452 бр. пациенти, провели лечение в „СБР-НК“ ЕАД, филиал Павел баня, през периода 01.05. 2025 г. - 31.05.2025 г. е изискана от страна на лечебното заведение, съответно е заплатена от хоспитализираните лица „Такса за обработка на документи при планова хоспитализация по клинични пътеки по смисъла на т. 5 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ" в размер на 35.00 лв. всяка. Това обстоятелство е установено по отношение на: 49 бр. пациенти по КП № 263.1; 12 бр. пациенти по КП № 263.2; 336 бр. пациенти по КП № 265.1; 55 бр. пациенти по КП № 265.2. За констатираното нарушение на изискванията на чл. 318, ал. 6 от НРД за МД 2023-2025, във връзка с чл. 81, ал. 3 от Закона за здравето и във връзка с чл. 30, чл. 321, чл. 324 и чл. 421 от НРД за МД 2023-2025, което представлява неспазване на условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 3 и т. 5 от ЗЗО определени в НРД за МД 2023 - 2025 г., е наложена санкция в размер на 500 (петстотин) лева. При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът, извършвайки проверка по чл. 146 от АПК, е обосновал извод, че заповедта е издадена от компетентен орган и формално съдържа фактически констатации и следващи от тях правни изводи, изразяващи се в наличие на основания за налагане на санкции, но е издадена в противоречие с правилото по чл. 35 АПК за пълно и всестранно изясняване на релевантни факти и обстоятелства и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според първостепенния съд, директорът на РЗОК — Стара Загора не е спазил предвидената процедура в чл. 74, чл. 75 и чл. 76 от Закона за здравното осигуряване за сформиране на арбитражна комисия, като въпреки подаденото възражение е издал директно заповед за налагане на санкция, с което съществено е нарушил процесуалните изисквания при издаването на административния акт. Според съда, лечебното заведение е изразило своите възражения срещу констатациите по констативния протокол, тези възражения са станали известни на органа, но същия е приел, че поради неправилното му изпращане от изпълнителния директор чрез ССЕВ вместо от ЮЛ – лечебното заведение, го е игнорирал. Съдът не приема твърдението, че възражението е изпратено от физическо лице, тъй като видно от приложеното копие от становището, то е подписано от изпълнителния директор на лечебното заведение и е подадено на 11.07.2025г. в определения в закона срок. Органът неправилно е игнорирал подаденото становище – възражение като го е върнал, без да даде възможност жалбоподателят да го приведе според изискванията и не е определил срок за това. Административният съд намира, че в заповедта, освен констатациите на проверяващите за наличие на нарушение, липсват каквито и да е други мотиви, които да изхождат от издателя на акта. Според съда при липса на произнасяне на арбитражна комисия, компетентният орган е следвало да изложи мотиви, относно възраженията. Съдът е счел, че повтарянето на констатациите от протокола, без да бъдат изложени конкретни съображения по направените възражения, не може да се приеме за мотивиране за заповедта в хипотезата на чл. 76, ал. 3 от ЗЗО. Съдът е приел за недоказано нарушението, за което е наложена санкция. В тази връзка е взел предвид събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля д-р Й. Г. - директор на „СБР-НК“ ЕАД, филиал Павел баня, съгласно които събраната такса е извън дейностите по НЗОК и няма нищо общо със сключения договор между болницата и НЗОК, както и направените заключения от контролните органи на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, обективирани в Констативен протокол № КП-1034/20.10.2025 г. за извършена проверка на лечебното заведение във връзка с начисляването на таксата от 35 лв. Решение е валидно, допустимо и правилно. Решението е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Правилни са изводите на съда за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта за налагане на санкция. Според разпоредбата на чл. 75, ал. 1, изр. 1 от ЗЗО в случаите, когато лицето оспори констатациите на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК в 7-дневен срок от получаване на писменото становище по чл. 74, ал. 4 изпраща спора за решаване от арбитражна комисия. Съгласно чл. 75, ал. 5 от ЗЗО създаването на арбитражна комисия за всеки конкретен случай се организира от директора на съответната РЗОК и тя осъществява своята дейност при условията и по реда, определени в НРД, както и при условията и реда за сключване на индивидуални договори за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина по чл. 45, ал. 17 ЗЗО. В титулната част на подаденото от изпълнителя на медицинска помощ становище, съдържащо възражения срещу Протокол № 828/03.07.2025 г., е посочено, че същото се подава от "Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс" ЕАД, представлявано от изпълнителния директор. Становището на лечебното заведение, съдържащо възражения срещу констатациите на проверяващите длъжностни лица, е подадено в законоустановения срок, което е налагало изпращането на спора за решаване от арбитражна комисия. В случая не са предприети действия от административният орган по сформиране на арбитражна комисия и изпращане на спора за решаване от същата. Директорът на РЗОК – Стара Загора не е изпълнил задължението си да организира създаването на арбитражна комисия, която да разгледа възраженията на лечебното заведение. Като не е изпълнил това свое законово задължение, административният орган е нарушил административнопроизводствените правила и е лишил санкционираното лице от правото му на защита пред арбитражна комисия. Тъй като лечебното заведение е упражнило правото си да възрази срещу констатациите, обективирани в протокола, за административния орган е възникнало задължението да обсъди направените възражения с оглед императивните изисквания на чл. 34, ал. 3 и чл. 35 от АПК. Правилно съдът е приел, че в случая в заповедта за налагане на санкция са повторени констатациите от протокола, без да бъдат изложени конкретни съображения по направените от лечебното заведение възражения, което не може да се приеме за мотивиране за заповедта и представлява самостоятелно основание за нейната отмяна. Според цитираната в касационната жалба разпоредба на чл. 33, т. 4 от НРД за МД 2023-2025 г. изпълнителите на медицинска помощ се задължават да не изискват плащане или доплащане от осигуреното лице за видове медицинска дейност, която е заплатена от НЗОК, извън предвидената сума, с изключение на медицински изделия за определени КП/АПр/КПр, в които изрично е посочено. Събираната в случая такса е за извършването на проверка и преценка на възможността за хоспитализация на пациентите в лечебното заведение, с оглед спецификите на провежданото лечение и възможните противопоказания от неговото провеждане, и не се заплаща от НЗОК, поради което не се споделя становището на административния орган за законосъобразност на оспорения адм. акт. По изложените съображения настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и като правилно същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 432 евро (четиристотин тридесет и две евро). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,