Определение № 1372 от 20.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 327/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника Сдружение „Български олимпийски комитет“ срещу решение № 711 от 11.11.2022г. по гр.д. № 392/2022г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 182 от 02.03.2022г., постановено по т. д. № 1967/21г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 3 състав, и вместо него е постановена отмяна по иск с правно основание чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, предявен от Сдружение „Българска федерация триатлон“ срещу Сдружение „Български олимпийски комитет“, на решение на общото събрание на Сдружение „Български олимпийски комитет“, обективирано в т. 2 от протокол от проведено на 07.09.2021г. общо събрание на Сдружение „Български олимпийски комитет“, с което е прекратено членството на Сдружение „Българска федерация триатлон“ в Сдружение „Български олимпийски комитет“.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо, тъй като диспозитивът на съдебния акт е противен на възприетото в мотивите от въззивния съд и е постановен извън очертания предмет на делото с въззивната жалба. На последното основание – произнасяне на въззивния съд извън обхвата на въззивната жалба, поддържа оплакване за неправилност на въззивното решение – постановяването му при съществено нарушение на процесуалния закон. Излага, че липсва оплакване от страна на ищеца за незаконосъобразно провеждане на процесното общо събрание, но дори въззивният съд да е счел, че е сезиран с такова, е следвало да даде указания към страните за доказателствената тежест досежно тези факти, което не е сторил. Изтъква, че макар да не е въведено оплакване за незаконосъобразно провеждане на процесното общо събрание, с писмения отговор е въвел твърдения и представил доказателства за законосъобразното свикване и провеждане на събранието, които не са оспорени от ищеца, респективно неправилно САС е приел, че същите са спорни и недоказани. Сочи, че произнасянето от въззивния съд по основания за отмяна на процесното решение на ОС, които не са въведени от ищеца, нарушава нормата на чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ и установения с чл. 6 ГПК принцип за диспозитивното начало в гражданския процес. Поддържа, че приложение с оглед сходната уредба следва да намерят и разрешенията, дадени с ТР 1/2002г. на ОСГК на ВКС, а именно, че произнасянето на съда по пороци, които не са релевирани с исковата молба, е в противоречие с диспозитивното начало в гражданския процес, като съдът излиза извън предмета на спора, с който е сезиран. Сочи, че макар и останали необсъдени от въззивния съд, неоснователни са поддържаните с въззивната жалба оплаквания от ищеца за незаконосъобразност на оспореното решение на общото събрание на ответното сдружение.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК формулира следния въпрос, който сочи като значим за предмета на делото:

1. Дължи ли въззивният съд при предявен иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ произнасяне по наведените с исковата молба и въззивната жалба основания за процесуална законосъобразност на атакуваното решение на ОС?

Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса в противоречие с практиката по ТР 1/2002г. на ОСГК на ВКС и решение № 50097/30.09.2022г. по т.д. 385/2021г. по описа на ВКС, ТК, II ТО.

Излага, че въззивното решение е недопустимо и очевидно неправилно и моли да бъде допуснато до касация на основание чл. 280, ал. 2, предл. второ и трето ГПК.

Ответникът по касация, Сдружение „Българска федерация триатлон“, оспорва касационната жалба. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Излага доводи за допустимост и правилност на обжалвания съдебен акт.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд с обжалваното решение е приел, че атакуваното решение на общото събрание е за прекратяване на членственото правоотношение на ищеца, поради което съдът дължи преценка за процесуалната законосъобразност (спазването на процесуалните правила при свикване и провеждане на общото събрание) и материалната законосъобразност на атакуваното решение, в тази поредност. Посочил е, че видно от обстоятелствената част на исковата молба и допълнителната искова молба ищецът е въвел като основания за процесуална незаконосъобразност на атакуваното решение законосъобразността на свикването и провеждането на общото събрание. Позовал се е на разпоредбите на чл. 26, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗЮЛНЦ, като регламентиращи фактическия състав на свикване на общо събрание на сдружение и е подчертал, че същите в голямата си част са диспозитивни. Счел е, че с разпоредбата на чл. 32, ал. 3 от вписания устав на ответното сдружение, освен предвиденото в закона обявяване по партидата на сдружението, е въведено изискване и за изпращане на покани (по пощата и/или по имейл) до всички членове на сдружението. Изтъкнал е, че съдържанието на поканата за свикване на общо събрание на сдружението е установено с разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗЮЛНЦ, съгласно която поканата трябва да съдържа дневния ред, датата, часа и мястото за провеждането на общото събрание и по чия инициатива то се свиква. Подчертал е, че нормата е част от правния режим по свикване на общото събрание и поставя императивни изисквания за съдържанието на поканата, които са от значение за редовността на провеждане на общото събрание и за законосъобразността на взетите от него решения, доколкото гарантира членствените права на членовете на сдружението - правото на участие в управлението на сдружението и упражняването на право на глас.

Посочил е, че от извършена служебна справка по партидата на сдружението се установява, че поканата за свикване на общото събрание е публикувана в установения от закона и устава срок, но същата не посочва изчерпателно дневния ред на общото събрание. Изтъкнал е, че в т. 2 от поканата е посочено, че ще се извърши приемане на нови членове и прекратяване на членство, без да са изрично посочени лицата, чиито членствени правоотношения ще бъдат прекратени. Приел е, че по делото липсват доказателства относно изпращането на поканите до всички членове на сдружението, каквото е въведеното с устава на сдружението условие за редовност на свикването на общото събрание. Допълнил е, че не са ангажирани и доказателства относно въведеното възражение за редовно провеждане на събранието, включващо доказателства за наличието на необходимия кворум. Подчертал е, че вписаното заключение за наличието на такъв кворум в доклада на мандатната комисия не може да се възприеме като годно доказателство относно законосъобразността на провеждане на събранието, а от там и за законосъобразност на взетите решения. Изтъкнал е, че тежестта за доказване на тези факти е на ответника, но същият не е ангажирал годни доказателства, нито е поискал събирането на такива. По тези доводи е обобщил, че наведените твърдения за допуснати процесуални нарушения по свикването и провеждането на общото събрание, на което е взето оспорваното решение, са основателни. Приел е, че предвид установената процесуална незаконосъобразност на оспореното решение не следва да обсъжда останалите въведени във въззивната жалба оплаквания за материалната му незаконосъобразност - поради неправилно приложение на правилата за изключване на член от сдружението, предвидени в устава, както и въведените с въззивната жалба и исковата молба възражения относно материалната законосъобразност на взетото решение с оглед посочените основания за прекратяване на членственото правоотношение в чл. 22 ЗЮЛНЦ. По тези мотиви е отменил първоинстанционното решение като неправилно и вместо него е постановил, че уважава предявения иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ.

Настоящият състав на ВКС намира, че е налице предпоставката по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК за допускане на касационно обжалване.

Съобразно цитираната законова разпоредба независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна недопустимост на съдебния акт. Предпоставката е налице, включително в касационната жалба са изложени доводи за недопустимост на обжалваното решение, поради което същото ще бъде допуснато до касационен контрол, а преценката за допустимостта на съдебния акт ще бъде извършена с решението по същество по подадената касационна жалба.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение