Определение № 1132 от 08.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 1990/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ищеца по делото АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА против решение № 511/19.07.2023г. по в.т.д. № 143/2023г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 1306/21.11.2022г. по т.д. № 1000/2022г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от Агенция по заетостта срещу „ФАКТОР БАЛАНС" ЕООД иск, с правно основание по чл.29, ал.1, предл. 3-то ЗТРРЮЛНЦ, за признаване за установено, че вписаното по заявление вх. № 20210811180029 с акт № 20210817153018 по описа на ТРРЮЛНЦ на 17.08.2021г. заличаване на дружество „ФАКТОР БАЛАНС" ЕООД, представлява вписване на несъществуващо обстоятелство. Касаторът поддържа, че решението е недопустимо, съответно неправилно. Недопустимостта на обжалвания акт се извежда от участие в съдопроизводството на ненадлежен представител на ответника, тъй като ответното дружество е представлявано от особен представител, а не от ликвидатора на заличеното дружество. Сочи, че приложение следва да намери специалната норма на чл.269, ал.1 ТЗ, а не разпоредбата на чл.29, ал.1 ГПК. С оглед на това се твърди, че решението е постановено в противоречие с определение № 372/13.11.2018г. по т.д. № 814/2018г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 5/01.06.2017 по т.д. № 3674/2015 на 1-во т.о. на ВКС и определение № 457/03.08.2015 по ч.т.д. № 1473/2015 на 2-ро т.о. на ВКС. Същевременно жалбоподателят поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита за неправилен изводът на съда, че предпоставка за уважаването на иска по чл.29, ал.1, предл. 3-то ЗТРРЮЛНЦ е наличието на активи на заличеното дружество, поради което е налице неправилно приложение на чл.273, ал.1 ТЗ. Позовава се на определение № 50426/12.10.2022г. по ч.гр.д. № 1984/2022г. на I т.о. на ВКС, в което е посочено, че в производството по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ не може да се преценява възможността ищецът да се удовлетвори от имуществото на ответното дружество. Сочи, че с решение № 5/1.06.2017г. по т.д.№ 3674/2015г. на I т.о. ВКС приема разрешението, дадено в решение № 45/16.07.2012г. по т.д.№ 4/2011г. на I т.о. на ВКС, че липсата на предпоставките за приключване на ликвидацията, съгласно чл. 273, ал. 1 от ТЗ, сред които е уреждане на всички задължения и разпределеност на имуществото, представляват порок на вписаното заличаване в ТРРЮЛНЦ. В тази връзка цитира и решение № 174/05.02.2021г. по т.д. № 1748/2019г. на 2-ро т.о. на ВКС, според което, при предявен иск по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, съдът обследва и се произнася по същество само относно съществуването на вписаното обстоятелство. Също така намира за превратно приложени чл.273, ал.1 и чл.267, изр. второ ТЗ, с които въззивният съд незаконосъобразно е обосновал правото на заличеното ответно дружество, което е длъжник по висящо изп.дело на ДСИ, успешно да проведе производство по ликвидация по чл.266 и сл. ТЗ, вместо, поради липса на имущество и наличие на задължение към ищеца - да иска откриване на производство по търговска несъстоятелност, която има съвсем различни правни последици от ликвидацията по ТЗ. При доказано наличие на задължения на ответника, не е съобразено, че липсата на активи е основание за производство по несъстоятелност, а не за заличаване на дружеството от търговския регистър след производство по ликвидация. Претендира присъждане на направените разноски, вкл. за юрисконсултско възнаграждение, за всички инстанции. Ответникът по жалбата и по делото, „ФАКТОР БАЛАНС“ ООД –заличен търговец, чрез особения си представител в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Въззивният състав е намерил искът за допустим, тъй като за ищеца съществува правен интерес от предявяването му, доколкото поддържа, че вписаното обстоятелство по партидата на ответника не е възникнало валидно, защото не са се сбъднали предпоставките на нормата на чл.273, ал.1 ТЗ - не всички задължения на дружеството са уредени, в частност вземането на ищеца. От събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства е прието за установено, че с решение от 10.10.2020г. единственият съдружник във „ФАКТОР БАЛАНС“ ООД е взел решение за прекратяване дейността на дружеството и започване на процедура по неговата ликвидация; определен е 6-месечен срок за приключване на ликвидацията, считано от датата на публикуване на поканата до кредиторите; за ликвидатор на дружеството е определен съдружника (и управител) Надежда Л. Р.. Във връзка с тези решения по партидата на търговеца „ФАКТОР БАЛАНС“ ООД в ТР е осъществено вписване № 20201019160825 на лицето, определено за ликвидатор, както и на определения срок за провеждане на ликвидацията. Въз основа на заявление по образец Г-1 с № 20201020193623 по партидата на дружеството на 26.10.2020 г. е обявена покана до кредиторите, изготвена от назначения ликвидатор, с която същият оповестява, че се приканват всички кредитори на „ФАКТОР БАЛАНС“ ООД в 6-месечен срок от обявяване на поканата в ТР да предявят вземанията си спрямо дружеството пред назначения му ликвидатор. Впоследствие с № 20210817153018 по искане на ликвидатора е вписано заличаването на „ФАКТОР БАЛАНС“ ООД като търговско дружество. Установено е още, че по искова молба от 02.08.2013 г. на Агенция по заетостта срещу „ФАКТОР БАЛАНС“ ООД с влязло в сила на 20.06.2017г. решение на Софийски градски съд от 20.06.2017г. по в.гр.д. № 13984/2016г. е признато за установено по реда на чл.422 ГПК, че на основание чл.92 ЗЗД „ФАКТОР БАЛАНС“ ООД дължи на Агенция по заетостта сума в размер на 2 137,75 лева, представляваща неустойка по чл.3.1.2. от договор от 18.07.2011г., ведно със законната лихва, считано от 28.09.2012г. до окончателното изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение от 04.04.2013г. по ч.гр.д. № 45625/2012г. на Районен съд - София, като на основание чл.78, ал.1 ГПК „ФАКТОР БАЛАНС“ ООД е осъден да заплати на Агенция по заетостта сумата 142,75 лева - разноски за исковото производство пред СРС, 142,75 лева - разноски за въззивното производство и 142,75 лева - разноски за заповедното производство. Въз основа на решението Агенция по заетостта се е снабдила с два изпълнителни листа срещу длъжника: изпълнителен лист от 05.11.2019г. за главницата от 2 137,75 лева, представляваща неустойка, ведно със законната лихва от 28.09.2012г. до окончателното изплащане, и изпълнителен лист от 08.10.2019г. за присъдените разноски, като е образувано изп. дело № 2055/2019г. на ДСИ при Районен съд-София. Длъжникът по изпълнението - „ФАКТОР БАЛАНС“ ООД, е получил на 17.01.2020г. покана за доброволно изпълнение по двата изпълнителни листа, връчена на управителя и съдружник към този момент Надежда Р.. Впоследствие Надежда Р. взела участие в изпълнителния процес, правейки редица изявления пред съдебния изпълнител, в качеството си на управител на дружеството - длъжник. Решаващият състав е намерил е за неоснователно възражението на особения представител на ответника, че към момента на откриване на производството по ликвидация ищецът вече не е бил кредитор на „ФАКТОР БАЛАНС“ ООД, поради изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, на които ищецът е титуляр. Мотивирано е, че с влязлото в сила решение от 20.06.2017г., прекъснатата с предявяване на иска на 28.09.2012г. давност, е започнала да тече нова петгодишна давност, съобразно разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, като този срок е прекъснат през м.11.2019г., когато кредиторът е образувал изпълнително дело срещу „ФАКТОР БАЛАНС“ ООД. С оглед изложеното е заключено, че към момента на откриване на производството по ликвидация /м.10.2020г./ вземанията на ищеца са съществували и са били известни на законния представител на длъжника. Констатирано е, че по делото не са представени доказателства ищецът да е предявил вземането си до ликвидатора в пределите на 6-месечния срок, посочен в покана, обявена в ТР, както няма и твърдения в тази насока. Същевременно е прието, че ответникът не е доказал да е отправил писмена покана до кредитора-ищец да предяви вземанията си. Апелативният състав е счел, че ликвидаторът е бил длъжен да отправи писмена покана на известните му безспорни кредитори, какъвто е ищецът, за предявяване на вземанията, тъй като вземането му е установено с влязло в сила съдебно решение, въз основа на което са издадени два изпълнителни листа. Позовал се на решение 5/01.06.2017г. по т.д. № 3674/2015г. на 1-во т.о. на ВКС. Всички останали - неизвестни на длъжника или спорни по основание вземания, кредиторите следва да предявят в срока по чл.272, ал.1 ТЗ. Същевременно съдът е посочил, че за да е основателен искът за установяване на вписано несъществуващо обстоятелство - заличаване на дружеството, трябва да се установи, че към момент на подаване на заявлението с искане за вписване на заличаване на търговеца, последният притежава някакво имущество, което да не е използвано нито за удовлетворяване на кредиторите му, нито да е разпределено на едноличния собственик на капитала, или в процеса след извършеното заличаване е било открито някакво ново имущество за разпределение в производство по ликвидация. Само ако се установи, че дружеството притежава имущество, би било от значение дали ликвидаторът е поканил неговите кредитори да предявят вземанията си - чрез обявяване на покана в търговския регистър и чрез изпращане на поканата до известните кредитори на дружеството, и е удовлетворил всички техни вземания с получените средства от осребряване на наличното имущество. Заключено е, че в тази хипотеза производството по ликвидация приключва, поради невъзможност да бъде осъществена крайната му цел и търговецът трябва да бъде заличен. Предвид гореизложеното решаващият състав е констатирал, че от една страна ликвидаторът не е изпълнил задължението си да отправи към известния кредитор /ищеца/ индивидуална писмена покана да предяви вземанията си, но от друга е несъмнено, че към момента на подаване на искането за заличаване дружеството не е имало никакво имущество, подлежащо на осребряване и служещо за удовлетворяване на кредиторите. Намерил е, че доказателство за това са и материалите по приложеното изп. дело, водено срещу длъжника. От същите е установил, че „ФАКТОР БАЛАНС“ ООД е длъжник, спрямо когото не е било възможно провеждането на успешно принудително изпълнение, тъй като не разполага с имущество, което да бъде осребрено и с приходите от което да се покрият задълженията към кредитора Агенция по заетостта. Посочено е, че в протокола за опис на движимо имущество от 10.09.2020г. съдебният изпълнител е удостоверил, че в посетеното жилище не са открити движими вещи, които да съставляват имущество от патримониума на „ФАКТОР БАЛАНС“ ООД. Липсват и твърдение на ищеца в тази посока - „ФАКТОР БАЛАНС“ ООД да е било заличено при наличие на неразпределено имущество, което може да послужи за удовлетворяването на Агенция по заетостта. Въз основа на горното решаващият състав е достигнал до извода, че в производството по ликвидация не могат да бъдат извършени каквито и да било допълнителни действия за удовлетворяване на кредиторите, дори и да има такива, поради което то е изчерпало целта си и следва да се приеме за приключило на основание чл.273, ал.1 ТЗ. Като резултат от това ликвидаторът е бил длъжен да поиска заличаване на дружеството от търговския регистър, каквото искане е направено със заявлението и обстоятелството е било вписано, поради което не е налице вписване на несъществуващо обстоятелство. Посочено е, че този извод не противоречи на приетото в решение № 45/16.07.2012г. по т.д.№ 4/2011г. на I т.о. на ВКС, че обективната липса на предпоставките за приключване на производството по ликвидация, съгласно чл.273, ал.1 ТЗ – уреденост на всички задължения и разпределеност на имуществото на дружеството, независимо от оповестяване на съществуването им в доклада на ликвидатора, представляват порок на вписаното заличаване на търговеца, тъй като настоящият казус е различен – не е налично имущество на длъжника към момента на заявяване за вписване заличаването на търговеца от търговския регистър. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: 1/ „Кой следва да представлява в съдопроизводството по предявен иск по чл.29, ал.1, предл. 3-то ЗТРРЮЛНЦ заличеното след ликвидация ответно търговско дружество - ликвидаторът или особен представител по чл.29 ГПК?“; Твърди се противоречие на въззивното решение с: определение № 372/13.11.2018г. по т.д.№ 814/2018г. на ВКС, решение № 5/1.06.2017г. по т.д.№ 3674/2015г. на I т.о. на ВКС, определение № 457/03.8.2015г. по ч.т.дело № 1473/2015г. на II т.о. на ВКС.; 2/ „Наличието или липсата на имущество, собственост на заличеното след ликвидация ответно търговско дружество, обвързва ли съда, предопределя ли изхода на правния спор по предявен иск по чл.29, ал.1, пр.3 ЗТРРЮЛНЦ?; Поддържа се, че по този въпрос обжалваният акт е постановен в противоречие с: решение № 5/1.06.2017г. по т.д. № 3674/2015г. на I т.о. на ВКС, решение № 45/16.07.2012г. по т.д. № 4/2011г. на I т.о. на ВКС, определение № 50426/12.10.2022г. по ч.т.д. № 1984/2022г. на I т.о. на ВКС, решение № 174/05.02.2021г. по т. д. № 1748/2019г. на II т.о. на ВКС и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/06.12.2002г. по т.д. № 1/2002г на ОСГК на ВКС. Касаторът се позовава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, както и на основанията по чл.280, ал.2, предл.2-ро и 3-то ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: На първо място, не е налице поддържаната от касатора евентуална недопустимост на акта, поради ненадлежно представителство на насрещната страна от особен представител. Дори да се приеме, че такова е налице, това не би се отразило на допустимостта на процеса, тъй като не е порок, засягащ сезирането на съдилищата - исковата молба, съответно с подадените жалби, изхождат от самия ищец, като относно останалите предприети действия, дори да са извършени при липса на представителна власт, на този порок може да се позовава само страната, от името на която те са предприети, с оглед накърненото й право на защита, като това би било относимо единствено към правилността, а не към допустимостта на съдебния акт. Предвид изложените по-горе съображения, първият въпрос, касаещ представителството на насрещната страна в процеса, не може да бъде повдиган от касатора, поради което спрямо него не е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Освен това, в цитираните от жалбоподателя определение № 372/13.11.2018г. по т.д. № 814/2018г. на 2-ро т.о. на ВКС и определение № 457/03.08.2015 по ч.т.д. № 1473/2015 на 2-ро т.о. на ВКС не се разглежда въпросът за процесуалното представителство на заличено след производство по ликвидация търговско дружество – ответник по иск по чл.29, ал.1, предл.3-то ЗТРРЮЛНЦ за признаване за установено, че вписаното заличаване на дружеството представлява вписване на несъществуващо обстоятелство, като и във двата акта дружеството не е заличено от регистъра. С първото определение е оставена без разглеждане, като просрочена, молба за отмяна по чл.303 ГПК на ликвидатор на търговско дружество, след влизане в сила по отношение на дружеството на решение, с което на основание чл.29, ал.1, предл.3-то ЗТРРЮЛНЦ е признато за установено, че вписаното заличаване на същото в ТР представлява вписване на несъществуващо обстоятелство, поради което дружеството към момента на депозиране на молбата по чл.303 ГПК не се явява заличено след приключила ликвидация. Във второто определение също е разгледана хипотеза на незаличено от търговския регистър дружество. В случая спрямо дружеството е открито производство по несъстоятелност, след производство ликвидация, като с оглед разпоредбата на чл.635, ал.3 ТЗ е прието, че в съпътстващото несъстоятелността производство по чл.694 ТЗ длъжникът не се представлява от синдика, а от ликвидатора като негов законен представител. По същество отговор на първия поставен въпрос е даден в решение № 60045/21.07.2021г. по т.д. № 2801/2019 на 1-во т.о. на ВКС, според което в съдопроизводството по предявен иск по чл.29, ал.1, пр.3 ЗТРРЮЛНЦ, заличеното след ликвидация ответно търговско дружество (загубило правосубектността си със заличаването и конституирано като страна само за нуждите на процеса по иск за порок в заличаването) се представлява от назначен за нуждите на процеса особен представител по чл.29 ГПК, тъй като липсва законен представител на дружеството, доколкото правомощията на ликвидатора са прекратени с приключването на ликвидацията и заличаването на търговеца от регистъра. Противно на твърдението на касатора, обжалваният акт е постановен в съответствие с цитираната практика на ВКС, доколкото ответното дружество е представлявано от назначен о съда особен представител, поради което не е налице соченото от жалбоподателя основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Липсва и изменение на закона или на обществените отношения, които да обосновават необходимост от даване на ново различно тълкуване, поради което не е налице и другият сочен допълнителен селективен критерий - по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. От друга страна, вторият поставен въпрос е обусловил изхода на спора, тъй като искът по чл.29, ал.1, предл. 3-то ЗТРРЮЛНЦ е отхвърлен именно, поради липсата на имущество на дружеството към момента на заявяване на заличаването му в търговския регистър, с оглед на което спрямо него е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Същевременно, отговор на този въпрос не се съдържа в цитираната от касатора практика на ВКС, в която не е разгледана настоящата хипотеза, при която при наличие на задължения, липсва имущество на дружеството в ликвидация за удовлетворяването им, поради което наведеният първи селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не намира проявление. От друга страна, спрямо този въпрос е налице второто посочено от жалбоподателя допълнително основание за допускане на касационното обжалване - по чл.280, ал.1, т.3 от ТЗ, тъй като точното прилагане на закона и развитие на правото формират основание за допускане на касационно обжалване, което е налице, когато приносът в тълкуването на закона осигурява решаването на делата, съобразно точния смисъл на закона, какъвто е и настоящият случай. Въз основа на горните съображения, касационното обжалване следва да се допусне, съгласно чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК, по конкретизирания от настоящия състав, съобразно т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпрос: „Липсата на имущество на дружество в ликвидация при наличие на неудовлетворени безспорни вземания на негов кредитор, основание ли е за приключване на производството по ликвидация и за заличаване на дружеството от търговския регистър?”. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 25 лева, а в набирателната сметка на съда – възнаграждение в размер на 100 лева за участие на особения представител на ответника в производството по чл.290 ГПК. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд