Определение № 268 от 27.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 99/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Динамик – 11” ЕООД, [населено място], с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1927 от 29.07.2019 г. по гр.д.№ 85/ 2019 г., с което е потвърдено решение на Благоевградски окръжен съд по гр.д.№ 249/ 2017 г. и по този начин по иска, предявен от Г. С. Х. и В. Н. Д. против касатора и против Й. Д. Ш., е обявен за недействителен по отношение на ищците договорът, сключен с нотариален акт № ..., н.д.№ 328/ 2014 г. на нотариус рег. № ***, с който Й. Д. Ш. продава на „Динамик – 11” ЕООД за сумата 9 800 лв недвижим имот находящ се в [населено място], [улица] представляващ сграда с идентификатор № ..., изградена в поземлен имот с идентификатор ..., със застроена площ 123 кв.м., на един етаж, с предназначение „Сграда за битови услуги”. Касаторът претендира допускане на обжалвания от него акт до касационен контрол по правния въпрос „Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди и другите и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни?”, който счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Освен това претендира допускане на касационно обжалване и поради допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, състоящи се в „…липса на мотиви, които да установяват какво е прието от фактическа страна, въз основа на какви доказателства, както и как съдът прилага към тях конкретните правни норми”. Според него допускането на контрол върху въззивното решение на това основание ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответните страни Г. С. Х. и В. Н. Д. оспорват жалбата. Поддържат, че касаторът не е обосновал твърденията си за разрешаване на поставения от него процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, а само е цитирал пасажи от съдебни актове, без да посочи връзката им с делото. Считат въпроса и за неотносим, тъй като по него въззивният съд не се е произнесъл. По твърденията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения считат, че няма основания за допускане на касационно обжалване, доколкото във връзка с тях не е формулиран никакъв правен въпрос. Ответната страна Й. Д. Ш. не взема становище. Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване се явява неоснователно. За да уважи предявения иск, въззивният съд е посочил, че препраща към мотивите на първата инстанция по реда на чл.272 ГПК, но изложил собствени фактически и правни съображения по доводите във въззивната жалба. По този начин приел за установено, че всеки един от двамата ищци има качеството на кредитор по отношение на ответника Ш., като вземанията им са установени с влезли в сила съдебни актове, въз основа на които срещу Ш. са издадени изпълнителни листове и се провежда принудително изпълнение. Вземанията са възникнали преди 04.06.2014 г., на която дата ответникът Ш. продал на ответника „Динамик – 11” ЕООД процесния недвижим имот за сумата 9 800 лв. По този начин първият ответник реално е намалил имуществото си, което служи като общо обезпечение на неговите задължения. Към момента на сделката управител и представител на едноличното търговско дружество – купувач била съпругата на физическото лице (ответника Ш.) - продавач, което освен това е било съдружник в същото дружество и негов управител преди да прехвърли дяловете си на съпругата си. Посочената в договора продажна цена от 9 800 лв била в пъти по-ниска от данъчната оценка към датата на продажбата, а продавачът и купувачът са знаели, че сделката уврежда кредиторите на продавача (ищците). При тези фактически установявания от правна страна съдът извел, че ищците имат качеството на кредитори по отношение на първия ответник със съдебно признати парични вземания, които не са удовлетворени и тези вземания са възникнали преди сключването на процесния договор за продажба. Договорът уврежда ищците, а страните по него са знаели за увреждането, поради което следва да се обяви за недействителен по отношение на тях. По доводите във въззивната жалба съдът посочил, че не намира представените от ответника „Динамик – 11” ЕООД писмени доказателства да установяват погасяване на съдебно признатите вземания на ищците. Отхвърлил и доводите, че купувачът не е знаел за увреждането, като посочил, че договора за продажба прикрива дарение, с оглед ниската цена и липсата на данни за плащането й, но дори да не е така, знанието за увреждане у третото лице е налице, защото към момента на продажбата то е било съпруга на продавача. При тези дадени от въззивния съд правни разрешения, поставеният в изложението на жалбоподателя процесуалноправен въпрос е обуславящ, но не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Напротив, при разрешаването му съдът е съобразил установената съдебна практика, според която в мотивите на решението си въззивният съд е длъжен да вземе отношение по всички правни доводи, от които страните черпят своите права (решение № 27/ 02.02.2015 г. по гр.д.N 4265/ 2014 г., ІV г.о., ВКС и цитираните в него). Това той може да стори и чрез препращане по реда на чл.272 ГПК, когато правните му изводи съвпадат с тези на първата инстанция (решение № 117/ 12.08.2013 г. по т.д.№ 921/ 2012 г., І т.о., ВКС), като отговори на доводите във въззивната жалба. Поради това по поставения въпрос не е налице основанието по т.1 на ал.1 на чл.280 ГПК. По доводите за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационно обжалване не може да бъде допуснато. В производството по чл.288 ГПК не е допустимо да бъдат подлагани на проверка за законосъобразност процесуалните действия на инстанцията по същество. По ал.1 на чл.280 ГПК касационните жалби се селектират за допускане до касационен контрол само с оглед правните разрешения на въззивния съд и доколкото във връзка с тях жалбоподателят е повдигнал правен въпрос и е налице някое от допълнителните основания по т.1 – т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК. При липса на такъв въпрос не е допустимо касационното обжалване да бъде допуснато въз основа на твърдения за извършени процесуални нарушения. По тези съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК и