Определение № 7070 от 25.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6654/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба, имаща характер на частна жалба, подадена от Х. Б. О., гражданин на Ирак, чрез пълномощник адв. Л. Дилова, против определение № 14376 от 25.04.2025г., постановено по адм. дело № 4297/2025г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу разпореждане за допускане на предварително изпълнение на заповед № 5401 ПАМ – 95 от 29.03.2025г. на заместник-началника на Гранично полицейско управление - Видин с наложена мярка - "Връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна". По наведени доводи за незаконосъобразност на определението се иска неговата отмяна. По делото е постъпил отговор на частната жалба, подаден от директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР, чрез упълномощен процесуален представител, в който се поддържа становище за правилност на определението и се иска да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол в производството пред първоинстанционния съд е разпореждане за допускане на предварително изпълнение на заповед № 5401 ПАМ – 95 от 29.03.2025г. на заместник-началника на Гранично полицейско управление Видин с наложена мярка - "Връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна". С обжалваното определение съдът в производство по чл. 60, ал. 5 АПК е отхвърлил жалбата на Х. Б. О., гражданин на Ирак, роден на [дата]., посочен като Х. О., роден на [дата]., гражданин на Иран, срещу разпореждане за допускане на предварително изпълнение на заповед № 5401 ПАМ – 95 от 29.03.2025г. на заместник-началника на Гранично полицейско управление – Видин. Приел е, че фактите по делото потвърждават като правилна преценката на органа, че съществува опасност изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено, предвид установеното незаконно преминаване на лицето на българската граница през ГКПП Видин Дунав мост в посока Румъния, липсата на доказателства, че пребивава законно, както и изнесените в жалбата данни за различни имена на лицето, дата на раждане и гражданство, сочещи за опит да бъдат заблудени българските власти за самоличността му. Описаните обстоятелства сочат на опасност от укриване по смисъла на пар. 1, т. 4в ПЗР на ЗЧРБ, с оглед на което действително съществува опасност изпълнението на процесната ПАМ да бъде осуетено. Определението е правилно. Не са допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Съдебният акт е обоснован и съобразен с данните по делото, касаещи разпореждането за допуснато предварително изпълнение. Установените по делото правнорелевантни обстоятелства, а именно незаконно преминаване през българската граница, липсата на данни за законност на пребиваването и деклариране на различни данни /различни имена, дата на раждане и гражданство, липса на представен документ за самоличност при предаване на лицето от румънския граничен контрол и представено копие на такъв документ към жалбата/ обуславят възможността адресатът на акта да осуети изпълнението му или сериозно да го затрудни. Предвид опасността от укриване, правилно е преценено от съда, че и двете предпоставки на чл. 60, ал. 1 АПК са налице, а при укриване на адресата изпълнението на мярката би станало невъзможно. Неотносими са доводите в частната жалба, че заповедта по чл. 46а, ал. 1 ЗЧРБ – за принудително настаняване в специален дом (СДВНЧ) е с допуснато по силата на закон предварително изпълнение, поради което административният орган не е имал правомощие да се произнася с разпореждане по чл. 60 ,ал. 1 АПК. Обжалваното пред първоинстанционния съд разпореждане по чл. 60, ал. 1 АПК е включено в заповед по чл. 44, ал. 1 във вр. с чл. 39, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ - за налагане на принудителна административна мярка - връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна, която заповед не е с допуснато по силата на закон предварително изпълнение и органът разполага с правомощие да постанови разпореждане по чл. 60, ал. 1 АПК за предварителното й изпълнение. Определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,