Определение № 2045 от 08.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 2148/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „КМС инженеринг“ООД срещу решение №125/22.04.2025г. по т.д.№83/25 г. на Апелативен съд Пловдив, с което решение №424/07.11.2024г. по т.д.№4/24г. по описа на Окръжен съд Пловдив е потвърдено в осъдителната му част,а след отмяната му в отхвърлителната му част, дружеството е осъдено да заплати на „Булеко 2000“ООД на основание чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД сумата 180 000 лв., формирана от задълженията му по фактура №441/29.10.2020г. и по фактура №442/29.10.2020г., ведно със законната лихва и разноски. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт в обжалваната му част, поради допуснати от съда нарушения на материалния закон и на процесуалните правила и поради необоснованост. По изложени в касационната жалба подробни съображения касаторът иска въззивното решение да бъде отменено, като с решението си касационната инстанция отхвърли предявения срещу него иск. Претендира разноски за всички инстанции. В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът твърди,че решението на Апелативен съд Пловдив в обжалваната от него част е постановено в противоречие с „трайно установената практика на ВКС, че фактурите отразяват възникналото между страните правоотношение и осчетоводяването им от ответното дружество, включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях,представляват недвусмислено признание на задължението по тях“ /решение №42/19.04.2010г. по т.д.№593/09г. на ІІ т.о. на ВКС и решение №23/07.02.11г. по т.д.№588/10г. на ІІ т.о. на ВКС/; че „неподписаната фактура от купувача по договор за търговска продажба или от възложителя по договор за изработка служи като доказателство за отразените в нея задължения ако съдържа реквизити на съществените елементи на конкретната сделка, отразена е в счетоводните регистри на двете страни, като е ползван данъчен кредит по нея“ /решение №47/08.04.13г. по т.д.№137/12г. на ІІ т.о. на ВКС и решение №34/22.02.10г. по т.д.№588/09г. на ІІ т.о. на ВКС/; че „при наличието на спор относно точния смисъл на договорните клаузи, съдът в приложение на чл.20 ЗЗД тълкува отделните уговорки във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед неговата цел, обичаите, практиката и добросъвестността, за да разкрие действителната воля на страните по него“ /решение №52/10.06.20г. по т.д.№920/19г. на ІІ т.о. на ВКС/. Твърди се,че решението е постановено в противоречие с решение №181/10.02.2016г. по т.д.№2079/14г. на І т.о. на ВКС, с което е даден отговор на съществения и за настоящия случай въпрос „При какви обстоятелства се счита,че е налице приемане на работата по договор за изработка?“, както и,че въззивният съд в противоречие с решение №253/17.10.2014г. по гр.д.№2902/14г. на ІІІ г.о. на ВКС е разрешил въпроса за свидетелските показания на свидетеля П. М., като, противно на приетото в него е приел за недопустими свидетелските му показания за установяването на наличието на 3 договора между страните.Противоречие се твърди и с приетото в решенията по т.д.№1135/09г. на ІІ т.о. на ВКС /като е извършил неправилна преценка,че изработеното е негодно за предназначението му, както и,че не е преценил дали недостатъците на изработеното са неотстраними, дали създават сериозни затруднения или отстраняването им е икономически нецелесъобразно/, по гр.д.№241/11г. на І г.о. на ВКС и по т.д.№2602/22г. на І т.о. на ВКС /според които въззивният съд е длъжен да обсъди всички допустими и относими доказателства и всички доводи на страните/. С приложимост на допълнителната предпоставка на чл.280 ал.1 т.3 ГПК касаторът счита,че следва настоящият състав да отговори на въпросите 1. Допустими ли са свидетелски показания за установяване съществуването на няколко отделни договора за изработка между едни и същи лица при липса на писмена форма за всеки един от тях, но при наличието на същия брой издадени фактури с отразени във всяка една от тях данни за страните, предмета на договора и цена за всеки един договор?; 2. При липса на писмена форма на договор за изработка допустимо ли е да се направи извод за предмета на този договор от посочената вид услуга в самата фактура, при ясно посочени във фактурата страни и цена на услугата?; 3.При липсата на изрични договорки между страните по договор за изработка допустимо ли е съдът да прави извод относно техническа и функционална характеристика на тази машина и взаимодействието й с други машини при положение,че по делото няма събран доказателствен материал за взаимодействието й с други машини без наличието на доказателства в тази насока по делото?; 4. При положение,че по делото не е събран доказателствен материал в тази насока, доколко съдът има основание да направи извод относно съществения характер на допълнителните модули на машината, ако тази характеристика не е била установена от доказателствата по делото, а фактът на използване на машината за затваряне на бутилки чрез завиване на капачките в значителен обем е в продължение на повече от една година?; 5. Допустимо ли е въззивният съд да направи извод за целта на предмета на договора за изработка при липсата на каквото и да е задание от възложителя към изпълнителя?; 6. При липса на писмен договор между страните как, откъде и по какви критерии съдът следва да изведе целта на договора?; 7.При липса на договор за изработка в писмена форма допустимо ли е при тълкуване целта на договора, функционалността и технологичната структура на изработеното,представляващо сложна машина,съдът да изключи от обхвата на обсъждане описанието на предмета на изработката, посочен в издадената фактура?; 8. Явява ли се добросъвестен възложител по договор за изработка, който след като е поканен от изпълнителя да му представи изготвена и изпратена нотариална покана за разваляне на договора, отказва да я предостави на изпълнителя, а я изпраща за връчване на последния от ЧСИ на седалището, на което на възложителя му е известно,че изпълнителят не се намира?; 9.Допустимо ли е съдът да направи извод, че изработеното не отговаря на целта на договора и е налице пълно неизпълнение на този договор, при липсата на писмена форма на договор за изработка и липса на каквото и да е задание /наличие само на фактури с отразен предмет на изработката и цена/ и при липса на изрично уговорена между страните цел, като се вземе предвид,че договореното е изработено, намира се във фактическа власт на възложителя и се ползва реално от него с търговска цел? Касаторът се позовава и на самостоятелното основание за достъп,предвидено в чл.280 ал.2 предл.3 ГПК, като определя решението в обжалваната му част като очевидно неправилно, поради неправилно приложение на чл.87 ЗЗД, вместо чл.265 ал.4 и ал.5 ЗЗД; поради липса на аргументирано обсъждане на оплакванията и доводите му и поради явно необоснования извод на съда,че се касае за един-единствен договор, след като са издадени три отделни фактури, всяка с посочен в нея различен предмет на изработка, предмет на договореното. Ответникът по касационната жалба „Булеко 2000“ООД в законоустановения срок е представил писмен отговор,в който е изразил становище за неоснователност на наведените в касационната жалба оплаквания и е направил искане да не бъде допускана до касационен контрол. Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: За да постанови решението си, съставът на Пловдивски апелативен съд е приел за установено,че с три фактури от 29.10.2020г. ищецът е възложил, а ответникът e приел да проектира роторна система за бутилки с течност с капачка тип „тригерна помпа“ за 500 мл и за 700мл. Срещу заплащане в размер на 60 000 лв. с ДДС /фактура №441/, да изработи тази система срещу заплащане в размер на 120 000 лв. с ДДС /фактура №442/ и да изработи система за автоматично ориентиране на капачка тип „тригерна помпа“ за роторната машина за затваряне на бутилки с течност 500 мл и 700мл. срещу заплащане в размер на 12 480 лв. с ДДС /фактура №443/; че с платежно нареждане от 13.11.2020г. ищецът е изплатил сумите по трите фактури; че с нотариална покана от 24.10.2023г, ищецът е предоставил на ответника 14- дневен срок да изпълни задълженията си по трите фактури като проектира, произведе, достави и монтира роторната система, окомплектована с всички нужни модули за автоматизация на процеса, като го е предупредил,че при неизпълнение в срок ще счита договора за развален, като в допълнителен 7-дневен срок следва да възстанови общо платената му сума в размер на 192 480 лв. с ДДС; че тази покана е връчена на ответника чрез ЧСИ по реда на чл.47 ГПК - със залепяне на уведомление на 07.12.2023г. на адреса по седалището на дружеството, като 14-дневният срок е изтекъл на 21.12.2023г., а срокът за възстановяване на заплатената сума - на 28.12.2023г. Прието е за установено /без този факт да се оспорва от страните/ от заключението на съдебно-техническата експертиза, че на 03.10.2022г. в производствената база на ищеца е била монтирана и въведена в експлоатация роторна машина, като при извършената от вещото лице проверка на място там е било установено,че системният брояч на машината е отчел 122 577 бр. бутилки /при липса на възможност автоматично да се идентифицира и отделя на производствен брак/; че при извършен от вещото лице на място експеримент от 23 бутилки само 7 бр. са били без забележки, а от останалите някои са били без поставена, с извадена или недозавита тригер помпа, други с наранена капачка на тригер помпата; при извършена проверка на място в производствената база на ответника вещото лице е установило наличие на два вида допълнителни модули за ориентиране на тригер помпите, на различен принцип на работа, които не функционират. Съобразил е заявеното от вещото лице,че роторната машина, доставена при ищеца, е проектирана по начин, че от момента на подаване на бутилките по транспортната лента до момента на пакетирането им операциите да се извършват автоматично, без човешка намеса, но същата няма възможност за автоматизирано/автономно/ производство на тригер помпи във вида и комплектацията, в която се намира към днешна дата, т.е. машината е недовършена и недоокомплектована. Съдът е обсъдил подробно и ангажираните по делото свидетелски показания. Въз основа на установените по делото доказателства съдът е приел за основателна въззивната жалба на ищеца срещу отхвърлителната част на първоинстанционното решение. В тази връзка е отказал да сподели приетото от състава на окръжния съд,че между страните са налице правоотношения,произтичащи от три отделни договора за изработка. Вместо това е приел,че се касае до един договор, обективиран в съставените три фактури, всяка от тях установяваща три отделни етапа на изпълнение, като осъществяването на всеки от тях е подчинено на реализацията на една обща и специфична цел- постигането и въвеждането на пълна автоматизация на производствения процес - първият, касаещ проектирането на системата, вторият – изпълнението й, а третият, последният - изработката на същинската част от съоръжението, позволяваща пълната й автоматизация, каквато е именно действителната и желана от страните цел на договора, заради която възложителят се е съгласил да сключи конкретния договор. За да формира този си извод, съдът се е позовал на експертното заключение, което е кредитирал изцяло.Допълнително, за да обоснове извода си за единния характер на сключения между страните договор, е тълкувал, съгласно чл. 20 от ЗЗД уговорките между страните, като е посочил,че при тълкуването следва да се търси и изследва действителната обща воля на страните. В този смисъл е посочил,че страните целенасочено са избрали да сключат на една дата единен договор, като предметът му, дължимата цена за изпълнението му и правата и задълженията на страните по договора са взаимосвързани,а машината,обект на уговорките за проектиране и изработка е многокомпонентна, възложена за изработка с цел постигане на пълна автоматизация на производствения процес, което изключва извода за самостоятелност на отделните му части и заявен при сключването му интерес за изпълнение, на която и да е част от тях поотделно. Обосновал се е и с липсата на изрично удостоверена във фактурите воля на страните за разделност на престациите, изпълнението на които да е със самостоятелно правно значение за страните. В тази връзка е отказал да кредитира показанията на свидетеля М., според който става въпрос за три отделни договора и три отделни престации.Обосновал се е със забраната на чл.164 ал.1 т.3 ГПК за установяване на договори на стойност по-голяма от 5000 лв. /доколкото и трите фактури са на стойност значително превишаващи този размер/, както и с факта,че свидетелят е син на управителя на ответното дружество, който основно е поддържал отношенията с ищеца по повод договарянето и изпълнението на договора, а показанията му не се подкрепят нито пряко, нито косвено, от другите доказателства по делото. Извел е,че формираната воля на страните отговаря на дефиницията на договора за изработка, дадена с нормата на чл. 258 от ЗЗД, като основното задължение на изпълнителя като страна по договора за изработка е да изпълни възложената му работа, съобразно поръчката на възложителя, и да му я предаде, а основното му право е да получи възнаграждение за изработеното; основните задължения на възложителя са да приеме извършената съгласно договора работа и да заплати на изпълнителя възнаграждение за приетата работа, а правата му – да откаже да приеме работата, която не съответства на поръчката му, както и тези по чл. 265 от ЗЗД при отклонения от поръчката. Съобразявайки последователната практика на ВКС, решаващият въззивен състав и посочил,че приемането от страна на възложителя не се явява само фактическо негово действие, а включва и правното действие по одобряване на изработеното. В тази връзка е кредитирал показанията на свидетеля Р., изпълняващ функциите на технически ръководител в ищцовото дружество, според които още при доставката на машината в производствената база на изпълнителя и при опита за пускане на машината в експлоатация управителят му е възразил пред представителя на ответника-изпълнител за това че машината не функционира добре, тъй като е била пригодена за работа само за бутилки с грамаж от 0,500мл., но не и за 0,750 мл., че при работата с машината се мачкали бутилките, както и че липсва модулът за автоматично ориентиране на капачките тип „тригер помпа“. За да кредитира тези показания безсъмнено, съдът е съобразил,че установеното от него се потвърждава и от представената по делото писмена кореспонденция между страните, осъществена чрез комуникационното средство „вайбър“, достоверността и автентичността на която не е била оспорена от ответника, в която е направено признание от сина на управителя на ответното дружество, че са налице технически проблеми в работата с машината /които кореспондират с посочените такива от свидетеля Р./; че те основно се дължат на непълната й окомплектованост, което й пречи да функционира нормално съобразно технологичното й предназначение; че се работи по отстраняването на констатираните дефекти и пълното окомплектоване на съоръжението. Допълнително съдът е взел предвид като потвърждаващи тези обстоятелства констатациите и изводите на вещото лице от техническата експертиза, че машината като цялостно съоръжение в момента е в незавършен вид и същата не е функционална съобразно предназначението й да осигури пълна автоматизация на технологичния процес по производството на бутилки с тригер помпа, което налага да се работи само ръчно с машината и това именно е причината за констатирания и от него технологичен брак. Отчел е като установено чрез заключението на експерта, че частта от работата която е изпълнена, без модула, представляващ система за автоматично ориентиране на капачките тип „тригер помпа“, която не е доставена от ответника, не отговаря на условието да бъде полезна за възложителя съобразно целта на договора- да се постигне автоматизация на производствения процес. Приемайки за установено,че всички посочени проблеми с машината, както и непълното й комплектоване, са били своевременно констатирани и едновременно с това заявени като рекламации от възложителя при предаването на готовата част от съоръжението, съдът е извел,че това е пречка да бъде направен извод, че работата е била приета по смисъла на чл.264 ал.1 ЗЗД. Доколкото приемане на работата не е било налице, според съда, за ищеца са възникнали правата по чл.265 ал.1 и ал.2 ЗЗД, включително възможността да развали договора, поради наличие на такива съществени недостатъци, които правят работата негодна за предвиденото в договора предназначение. Това си право съдът е приел,че ищецът правомерно е упражнил с изпратената от него нотариална покана, а доколкото определеният в нея срок е изтекъл при липса на надлежно изпълнение в рамките му договорът следва да се счита за развален, съгласно чл.87 ал.1 ЗЗД и на основание чл.88 ЗЗД вр. с чл.55 ал.1 предл. 3 ЗЗД ответникът дължи връщане на даденото като заплатено на отпаднало основание. В допълнение съдът е отчел това,че като основание за развалянето ищецът е навел освен твърдение за некачественото изпълнение и такова за неточно изпълнение в количествено отношение /предвид липсата доставена съществена част от машината, което не позволява правилната и автоматизирана експлоатация на съоръжението/. Тъй като, според състава, правото да развали договора поради неточно в количествено отношение изпълнение не се преклудира с изтичането на сроковете по чл.265 ал.3 ЗЗД и може да бъде противопоставено на изпълнителя както като защитно средство при предявен иск по чл.266 ал.1 ЗЗД, така и чрез иска по чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД за връщане на платеното при отпаднало основание възнаграждение, какъвто е и въведения като предмет на делото иск, възражението на ответника, че са погасени правата на възложителя на основание чл.265 ал.3 ЗЗД е намерено за неоснователно, като почиващо на неправилно тълкуване на нормата. Самите твърдения на ответника, че е налице точно изпълнение в количествено отношение, тъй като той е изработил модула за автоматично ориентиране на капачките тип „тригер помпа“, но ищецът неоснователно не приема предложеното изпълнение /релевирани като основание за освобождаването му от отговорност/, са приети от съда за недоказани, а и опровергани от заключението на експертизата, която е констатирала, че в намиращите се в склада на ответника две разновидности на модула за автоматично ориентиране са недовършени и/или нефункциониращи. Позовал се е,освен това и на съдържанието на представената по делото вайбър комуникация, съдържаща признание,че по времето когато е отправено изявлението за разваляне на договора, модулът не е бил изработен и съоръжението е само на етап проучване и рационализация. По тези съображения съдът е достигнал до извода,че първоинстанционното решение подлежи на отмяна в обжалваната от ищеца част,а искът – на уважаване и за отхвърлената от първата инстанция част от него в размер на 180 000 лв., ведно със законната лихва. За да приеме въззивната жалба на ответника за неоснователна въззивният съд е препратил към мотивите на първата инстанция, доколкото наведените в жалбата му доводи повтарят част от същите аргументи, които е изтъкнал в отговора на исковата молба и в устните състезания, на които е даден подробен и изчерпателен отговор в първоинстанционното решение. Наред с това е изложил допълнителни съображения, основани на приетото от него по въззивната жалба на ищеца, че е налице неточно изпълнение на ответника както в качествено, така и в количествено отношение на единния по съдържанието и характера си договор, вследствие на което неизпълнение – липса на доставен и монтиран модул за ориентиране на тригер помпите като съществена част от съоръжението, отклонението от поръчката се явява пречка за изпълнението на договорното предназначение на доставеното съоръжение- да се осъществи правилната и автоматизирана експлоатация на същото, което е дало основание на ищеца правомерно да развали договора по реда на чл.87 ал.1 ЗЗД и да иска връщане на даденото при отпаднало основание авансово възнаграждение. Поради това съдът е намерил за необходимо и достатъчно да изложи допълнителни съображения по доводите и възраженията на ответника-въззивник, че нотариалната покана, съдържаща изявлението за разваляне на договора, не му е била връчена надлежно по чл.47 ал.1 ГПК, респ.- че не бил настъпил целеният от възложителя потестативен ефект. Неоснователността на тези доводи на жалбоподателя съдът е обосновал с това, че нотариалната покана е била изпратена и връчена на обявения от ответника в Търговския регистър непроменен адрес на управление на дружеството, а обстоятелството, че управителят му е имал договорки с наемателя на помещението на този адрес, да приема и му предава адресирана до него кореспонденция, за което в случая не е бил уведомен, е намерено изцяло за ирелевантно за предмета на спора, поради факта,че това засяга само вътрешните отношения между двамата. Констатирал е,че поканата е била връчена чрез ЧСИ със залепване на уведомление, при спазване на всички приложими към случая изисквания на процесуалния закон. Отделно от това и доколкото не се претендира обезщетение за забава за предходен подаването на исковата молба период, решаващият състав е приел,че дори връчването на поканата да не е било съобразено с изискванията на закона, ефектът от развалянето е настъпил с връчването на преписите от исковата молба и приложенията към нея. Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК въвежда обща и допълнителни предпоставки, обуславящи допускането на касационния контрол по същество,които следва да са конкретно посочени и обосновани в отделно писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК към касационната жалба. В изложението касаторът следва да е формулирал конкретен процесуално-правен или материално-правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл по обуславящ крайния резултат по спора начин. Със задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, изрично се посочва,че правният въпрос следва да е от значение за изхода на делото, което означава същият да е бил включен в предмета на спора с твърденията или възраженията на страните и даденото по него разрешение именно да е мотивирало крайния извод на съда по конкретното дело. Доколкото именно въпросът определя рамките,в които се извършва селекцията,с оглед спазване принципа на равнопоставеност между страните и състезателното начало,касационният съд не може да извежда правния въпрос нито от текста на изложението,нито от твърденията и оплакванията в самата касационна жалба,а само да го конкретизира, обобщава и квалифицира. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело е достатъчно основание за недопускането на касационното обжалване,без да се разглеждат съпътстващо сочените допълнителни основания по чл.280 ал.1 т.т.1-3 ГПК. Въпросите следва да бъдат от правно естество и разрешаването им да има общозначим характер, а не да касаят пряко фактите по конкретното дело и извършената от съда тяхна преценка, тъй като в този случай въпросът би бил по правилността на решението, която е предмет на разглеждане при осъществяването на дейността на касационната инстанция след допускането на решението до касационен контрол. Самостоятелна предпоставка за достъп е основанието по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК, наличието на която касаторът твърди в изложението си, но не обосновава надлежно. Съгласно константно установената вече практика на касационната инстанция очевидно неправилен би бил съдебният акт, неправилността на който да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен би бил съдебен акт, който е постановен "contra legem" до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; който е постановен "extra legem", т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280 ал.1 т.1 – т. 3 ГПК. В случая в частта от изложението си, относима към това самостоятелно основание за достъп, касаторът е навел доводи за неправилно приложение на материалния закон, при липса на аргументирано обсъждане на оплакванията и доводите му, и необоснованост на извода,че трите фактури касаят един договор за изработка, с което, доколкото това са оплаквания по същество, очевидната неправилност на въззивното решение се явява необоснована. С допълнителната предпоставка на чл.280 ал.1 т.1 ГПК касаторът е формулирал един-единствен правен въпрос - „При какви обстоятелства се счита,че е налице приемане на работата по договор за изработка?“, на който счита,че въззивният съд е отговорил в смисъл, противен на отговора на същия, даден в решение №181/10.02.2016г. по т.д.№2079/14г. на І т.о. на ВКС. В последното е прието, в обобщение на предходно установена вече практика на ВКС, че протоколът за приемане на работата може да бъде оспорван от възложителя; че приемането на извършената работа обхваща както едно фактическо действие – разместване на фактическата власт върху изработеното, така и правно действие – признание,че то съответства на възложеното с договора; че релевантно за приемането по чл.264 ал.1 ЗЗД е или онова изрично изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия трудов резултат, че счита същия за съобразен с договора, или онези конклудентни действия, придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие за такова одобрение; че при положение,че възложителят е във фактическа власт на изработеното от изпълнителя съоръжение и същото функционира по предназначение, без да има възражение за недостатъци от страна на възложителя, то следва, че изработеното е прието от последния с конклудентни действия и т.н. При съобразяване на тази практика касационният състав е отговорил на поставения правен въпрос в смисъл,че обстоятелствата, при които следва да се счита,че е налице приемане на работата по договор за изработка, се преценяват за всеки отделен случай. Именно това е направил и въззивният съд,съобразявайки цитираната в решението на ВКС друга практика на касационната инстанция, обосновавайки решаващия си извод за липса на приемане с липсата на признание от страна на ищеца,че изработеното съответства на целта на договора, с изрично направени от него възражения за некачествено и неточно в количествено отношение изпълнение,обективно подкрепени и от събраните по делото доказателства. Поради това не може да бъде направен извод,че този му извод е направен в отклонение от цитираната от касатора практика, респ. – за приложимост на допълнителното основание за достъп по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Останалата практика, цитирана в изложението като такава, от която въззивният съд се е отклонил при мотивиране на решението си, не следва да бъде разглеждана, доколкото във връзка с нея касаторът не е формулирал конкретни правни въпроси, на които касационната инстанция да отговори по определен начин, който да обуслови друг изход на спора. С оглед равнопоставеността на страните в процеса настоящият състав няма нито правото, нито задължението да извлича такива от твърденията и доводите, поддържани във връзка с нея. Не се обосновава общото основание за достъп на чл.280 ал.1 ГПК с въпросите, формулирани в касационната жалба, за които се твърди,че са от значение за развитието на правото и за точното прилагане на закона. Нито един от тях не може да бъде определен като такъв по приложението на закона, доколкото се основават на преценка на определени факти от делото, което лишава отговорите им от характеристиките на общозначими и приложими към други случаи от практиката и преимуществено интерпретират твърдения и доводи на самата страна,а не кореспондират на съответни решаващи мотиви на въззивния съд. По никакъв начин с въпроса не е обоснована допълнителната предпоставка на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като текстът й само е цитиран бланкетно,без да се сочи конкретна правна норма, нуждаеща се от тълкуване по причините и с целите, разяснени в т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Изложеното дава основание на настоящия състав да постанови отказ за допускане на касационна проверка за законосъобразност на атакуваното пред Върховен касационен съд въззивно решение. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Второ търговско отделение