Определение № 465 от 27.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4548/2019 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. К. В. срещу решение № 970 от 19.07.2019г по в.гр.дело № 1103/2019г. на Окръжен съд –Пловдив, с която е изменено бракоразводното решение на Пловдивски районен съд, в частта по определения режим на лични отношения на детето Д. с бащата В. И. В., който е родителят с право на лични отношения след развода. Детето Д. е [дата на раждане] г, живее при майката заедно с по-голямата си сестра ,вече пълнолетна. Упражняването на родителските права са предоставени на майката, определена е дължимата издръжка и решението е влязло в сила в тази част. Искането на жалбоподателя В. във въззивната жалба е било да се определи режим на лични отношения с бащата за съботни и неделни и през лятната ваканция ,а не както е определил първоинстанционния съд, единствено срещи в сградата на отдел „Закрила на детето“ в [населено място], два пъти месечно в работен ден за по два часа. Въззивният съд не е приел възраженията на майката този режим,наложен с привременни верки, да се запази и е постановил ограничените контакти в контролирана среда да продължат първите три месеца след влизане на решението, като срещите са определени всеки петък от седмицата ,за по два часа, в присъствие на социален работник и психолог. За следващите три месеца с оглед постепенно приспособяване на детето към по- близки отношения с бащата ,той ще има право да взема детето в съботни дни ,от 10.00 до 18.00 часа без пресприване ,а след изтичане на шестмесечния период -всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часат в неделя с преспиване, както и 10 определени дни на м.юли през лятната ваканция. Тъй като връзката с бащата е била прекъсната за продължителен период, а страните са с влошени отношения, по време на бракоразводия процес (искът за развод е постъпил в съда на 22.10.2012г) са изпълнявани привременни мерки, като въззивната инстанция е отчела ефекта от тях. Дирекция СО Пловдив е засвидетелствала ,че от 2015г и при двете деца е налице поведение за отхвърляне на бащата, с еднакви обяснения – че се страхуват от него защото бързо се ядосва и „става агресивен“.Това са и определенията на майката за него,на които е основава нейната защита.На 16.10.2012г е била издадена заповед за незабавна защита по реда на ЗЗДН ,с която В. В. е отстранен от обитаваното жилище Към този момент в защитата и мерките са включени и децата. Агресия на бащата, насочена към детето Д. не е установена по делото и не е санкционирана по ЗЗДН В решение №1831/14.11.2013г,съдът окончателно е приел защитни мерки по отношение на майката Г. В. ,като по отношение на децата е посочил,че не са пряко застрашени .Съгласно първата съдебно-психологическа експертиза, приета от РС Пловдив ,към 25.02.2014г отношението на Д. към нейния баща е отхвърящо. Майката е значимият родител.Психологът заключава ,че това поведение се е формирало под влиянието на негови прояви на агресия,проявена към майката ,но това не е довело до трайни промени в психиката на детето.Съгласно съдебно- психологическата експертиза,приета в съдебно заседание на 05.12.2018г ,в компанията на баща си детето продължава да изпитва страх и несигурност. Клиничният психолог приема ,че изначално не имало установена емоционално доверителна връзка между бащата и детето, като първоинстанционният съд в решаваща степен съобразява даденото заключение ,постановявайки режим на лични контакти единствено в контролирана среда „на първо време „. Пред въззивната инстанция са ангажирани допълнително доказателства. На 14.12 2018г е била проведена среща между детето Д. и бащата, за която майката е подала сигнал за проверка ,че служители в социалните служби са нарушили правата на детето ,което не е било подготвено и не е имало нагласа за тази среща ,въпреки постановените от съда мерки. Социалните служители в отдел „ЗД“ са насочили бащата към програма на КСУДС за оказване на подкрепа.На проведените четири срещи Д. ,тогава на 13 години, е показала нежелание да се вижда с баща си. При срещите, провеждани първоначално с двете деца на 08.03.2019г и насаме, в контролирана среда, с присъствие на социален работник и психолог ,детето е следвало поведение на „затворена позиция“.При изразено поведение отхвърлящо бащата,същото може да се възприеме и като протест на детето че не се зачитат желанията му да не общува с него при така стеклите се обстоятелства,но и като заучено поведение,за което индициите са изтъкнати от социалните работници и съответно са съобразени от решаващия въззивен съд.Бащата не е възпрепятствал прекратяването на срещите когато детето е искало това, същевременно не се е отказл да търси нови подходи. Следващият план за действие, за периода март - септември на 2019г вече е бил съгласуван и с майката, като е оценен риска от въвличане на детето в конфрикта между родителите и липсата на изградена емоционална връзка с бащата. Въззивният съд е приел новите доказателства ,но не е намерил за необходимо да изслушва отново детето или да го подлага на експертизи, каквито вече са приети по делото. Касаторката оспорва постановения режим като незаконосъобразен и необоснован ,постановен с лаконични доводи и без мотиви, което е процесуално нарушение .В изложение се изтъква основание по чл. 280, ал.2 ГПК поради недопустимост и очевидна неправилност на решението, тъй като въззивният съд немотивирано,погрешно противно на правилата на логиката приел обжалвания режим на лични отношения.Сочи се основание по чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК по множество въпроси ,които в една част се свеждат до задължението на съда при определяне на мерките за лични отношения да защити интереса на детето, да следи служебно за този интерес ,да вземе предвид поведението и личността на родителя комуто режимът се определя ,психо- емоционалното състояние на детето и в тази връзка ;страхът при детето съставлява ли критерии ;всякога ли съдът е длъжен да определи режим не само с възможност за виждане, но и с вземане на детето с преспиване у този родител .Втората група въпроси са от процесуално естество и като въпроси ,произнесени в решаваща насока могат да бъдат обобщени от изискването за конкретни мотиви за капацитета и подхода при бащата, ако се възприема по-разширен режим от определения в първа инстанция;за обсъждането на свидетелстки показания; за обсъждането на всички обстоятелства по делото и произнасянето по всички възражения ;за задълженията на съда по чл.235, ал.2 ГПК ;за самостоятелната преценка на доказателствата и обсъждане доводите на страните в мотивите на решението. По първата група въпроси се изтъква противоречие с установената пракика на ВКС в ППВС №1/1974г, реш. №26/2010г на 4-то г.о, реш. №291/2012г на 3-то г.о на ВКС като израз на засиленото служебно начало при изследване и обсъждане на комплекса обстоятелства от значение за мерките .По процесуалните въпроси се изтъква противоречие с ТР №1/2013г ОСГТК и множество решения от практиката на ВКС Основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК се обосновава с разбиране за съдържанието на нормата и с неправилност на обжалваното решението при нейното прилагане. Постъпил е отговор от В. И. В., представляван от адв К.К. със становище касационно обжалване да не се допуска. Поставят се общи, а не конкретни въпроси, по които не са налице и специфичнине предпоставки за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК изтъквани от касаторката.. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че не е налице основание за допуска не на касационно обжалване. Решението на Пловдивски ОС е постановено при спазване на процесуалните изисквания за допустимост на съдебни актове, като съображения обуславящи допускане до касационно обжалване по служебния критерии, разяснен в ТР №1/2009г на ОСГТК не са изтъкнати и не са налице. Върховен касационен съд ІІІ г.о не приема съображенията на защитата за наличие на правно разрешение, дадено от въззивния съд в противоречие с указанията по ППВС №1от 12.11.1974г и установената съдебна практика, при положение че Окръжен съд Пловдив е следвал и приложил именно тези указания по отношение режима на лични контакни с неотглеждащия детето родител. Обстоятелства като упражнено от родителя с право на личен контакт насилие над детето не са установени по делото ,поради това не са и решаващо обсъждани от въззивния съд, а е оценявано как се е стигнало до формиране на страх у детето и нежелание да вижда баща си .Въззивният съд мотивирано е отхвърлил като причина за това наличието на спомен. Съобразил е указанията в задължителната практика на ВКС за целта на режима при личните отношения съобразавяки конкретно възрастта ,здравословното и психическо състояние на дете, вече навършило 14 години,при установени влошени отношения между родителите и продължителен бракоразводен процес, оказал влияние на детето. При тези обстоятелства въззивният съд мотивирано е следвал практиката на ВКС, установена за случаи на родителско отчуждение,когато същото не може да отдава на липсата на активност на родител ,или на негово поведение,поставящо детето в риск. Водеща е необходимостта от правно разрешение ,което при определяне режима на контакт на детето с родител, който има право на това, отчита висшия интерес на детето - не като обслужва тезата на отчуждаващия родител, че контактите следва да бъдат разсрочени, ограничавани или отлагани с неясна перспекива понеже детето нямало готовност за тях, което дори да е така към момента на определяне на мерките ,не може да обуслови желания от касаторката рестиктивен режим, освен ако контактът с другия родител не поставя детето в опасност. Тъй като няма такива данни и основание за подобен извод, отклонението от общия режим на лични контакти в случая е допуснато за период от шест месеца, поетапно и с цел нормалността да се установи в отношенията занапред. В интерес на детето е да се даде шанс на отхвърляния родител да възстанови емоционалната връзка, като се ангажира капацитета на социалните работници за съдействие по най- подходящ начин,за да може като резултат след този период и двамата родители да участват пълноценно в живота на детето. Правното следство за това е конкретен режим на лични отношения с тези особености, които и въззивният съд е възприел в решението си. Противостовянето на отглеждащия родител с мотив предпазване на детето, същевременно с програмиране и поддържане на негативни представи у него на жертва, или за изграждане на поведение на солидарност с майката и по- голямата сестра като жертви, не са свидетелство за висок родителски капацитет. Касаторката оспорва от тази позиция режима на лични контакти между бащата и детето, като не поставя правен въпрос чиито отговор би довел до различни изводи по отношение на конкретно постановения такъв от съда .Въззивният съд е заложил на нормализиране на отношенията, отчитайки готовността на бащата да преодолее отчуждението при детето,оценявайки положително възможността за това, включително с ангажиране на социалните служители за период от три месеца, отчитайки също необходимостта от адаптация на детето за още три месеца На практика е определен режим от мерки, способстващ за постигане на законовата цел, в указаните от практиката на ВКС насоки. По поставените процесуалноправни въпроси е съобразен отговорът им в установената съдебна практика на ВКС ,част от която и цитирана. Защитата на касаторката игнорира съображенията на съда, изложени в мотивите на решението.Съдът е преценил като навременен и подходящ режим с преспиване на детето при бащата, но след един период от шест месеца на по- ограничен режим с по- интензивни, но кратки срещи, при постепенно увеличаване на времето за провеждането им. Основание за допускане на решението до касационно обжалване по чл. 280, ал.1т.1 ГПК поради необсъждане на всички относими обстоятелства и доводи на страните не е налице. По тези въпроси въззивното решение е съобразено с установената съдебна практика на ВКС,включително задължителна тълкувателна практика ,поради което не е налице и основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Не е налице основание по чл. 280, ал.2 ГПК. Логичен и съответен на установената съдебна практика е мотивът,че макар детето да изтъква страх към бащата, породен от особеностите на личността му в неговите представи, свързани с агресивно отношение към майката в миналото (както и към по- голямата сестра ,без това да е доказано), е време детето да създаде самостоятелни и по възможност по-пълноценни отношения с бащата ,тъй като трябва да се постигне условието децата да растат и да се развиват под грижата и подкрепата и на двамата родители. Забелязано е възходящо развитие на негативното отношение при детето. Логичен и обоснован е и мотивът ,че при Д. отчуждението към бащата постепенно е нараствало, което не може да се обсни и тезата на майката за упражнено домашно насилие спрямо нея и децата преди повече от шест години,за което детето да има травмиращ спомен. Въззивния съд е постановил решение по мерките съобразно правото на бащата на личен контакт, което право не може да бъде обуславяно в решаваща степен от нежеланието и противопоставянето на другия родител без сериозни причини, поради което отговорът на поставените въпроси няма да доведе до други решаващи изводи по предмета на делото и да обоснове по-ограничителен режим на самите контакти. Поради това, касаторката не обосновава нито едно от основанията за допускане до касационно обжалване ,които сочи. Предвид гореизложеното ВКС, състав на ІІІ г.о.