Определение № 3560 от 15.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 2226/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е частна жалба на „Чифлика БГ“ ЕООД срещу определение № 51 от 14.02.2025 г. по ч. гр. д. № 24/2025 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която по негова частна жалба е потвърдено протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 25.06.2024 г. по гр. д. № 352/2023 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения от „Чифлика БГ“ ЕООД иск по чл. 464, ал. 1 ГПК срещу взискателя „Вип България инвест“ ЕООД и длъжниците К. Ж. К. и „Джънгъл“ ООД.

Частният жалбоподател поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен. Излага, че въззивният съд неправилно е счел, че ищецът обосновава правния си интерес от хипотетични бъдещи събития, като изтъква, че както е разписано в закона, интересът му произтича от обстоятелството, че като взискател оспорва вземането на друг взискател в същия изпълнителен процес. Сочи, че правният интерес на присъединения взискател да предяви иска по чл. 464 ГПК възниква от момента на присъединяването му и неправилно въззивният съд е приел, че същият отпада, когато събраната в изпълнението сума е достатъчна да удовлетвори всички кредитори. По изложените аргументи моли обжалваното определение да бъде отменено, както и потвърденото с него прекратително определение на първоинстанционния съд, и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия и за разглеждане на иска.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси:

1. Обусловен ли е правният интерес от предявяване на иск по чл. 464 ГПК от конкретно извършено разпределение или наличието на недостиг към момента на завеждане на иска и съществува ли при оспорване на вземането на кредитор от страна на друг кредитор?

2. Кога възниква правният интерес за предявяване на иск по чл. 464, ал. 1 ГПК?

3. Следва ли този интерес да е свързан с реален недостиг от суми по изпълнителното дело към момента на предявяване на иска?

4. Длъжен ли е съдът да съобрази и мотивирано да обсъди трайната практика на ВКС, когато тя е изрично посочена от страната?

5. Какви са последиците от липсата на извършено разпределение при присъединяване на кредитори?

6. Какви са правомощията на съда и съдебния изпълнител при спор относно вземанията между кредитори?

Ответникът по жалбата, „Джънгъл“ ООД, депозира в срок писмен отговор на жалбата на „Чифлика БГ“ ЕООД, с който излага доводи за нейната основателност.

Ответниците, „Вип България инвест“ ЕООД и К. Ж. К., излагат, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Оспорват жалбата като неоснователна. Поддържат, че обжалваният съдебен акт е правилен. Претендират присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 2 и ал. 3 ГПК съдебен акт в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.

Въззивният съд е приел сезиралата го жалба от ищеца „Чифлика БГ“ ЕООД за неоснователна, като напълно е споделил съображенията на първоинстанционния съд за недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 464 ГПК.

Подчертал е, че при липса на конкуренция между взискателите по процесното изп. дело, обусловена от факта, че получената от продажбата на имота на длъжника сума е достатъчна, за да се удовлетворят вземанията на всички взискатели, воденето на специалния иск по чл. 464 ГПК от страна на „Чифлика БГ“ ЕООД е лишено от смисъл и правен интерес, тъй като уважаването му няма да доведе до осигуряване на по-голяма степен на удовлетворяване на завелия иска взискател, отколкото към момента на предявяването му. Намерил е доводите на жалбоподателя за евентуално присъединяване на други взискатели по процесното изп. дело, което би се отразило негативно на степента на удовлетворяването му, за хипотетични, непокриващи изискването правният интерес от иска да е наличен към датата на завеждането му, както и по време на висящността на производството, поради което и за неоснователни. Посочил е, че са неоснователни и възраженията, че първоначалният взискател и ответник по делото „Вип България инвест“ ЕООД не е внесъл сумата от 79 720,66 лв., дължима за остатъка от продажната цена, над вземането му, от която трябва да се разплатят вземанията на останалите взискатели, в това число на ищеца „Чифлика БГ“ ЕООД, чието вземане все още не било удовлетворено от ЧСИ. Отчел е, че от материалите по изпълнителното дело (л.197, т.3) е видно, че „Вип България инвест“ ЕООД е превело на 03.11.2023 г. по сметка на ЧСИ С. сумата от 79 720,66 лв., дължима за остатъка от продажната цена по публичната продан на имота на длъжника „Джънгъл“ ООД, както и че постановлението за възлагане на същия е влязло в сила, и заключил, че няма пречка от така платената сума да са удовлетворят вземанията на останалите взискатели, в това число на ищеца „Чифлика БГ“ ЕООД. Изтъкнал е, че евентуалното забавяне на удовлетворяването на останалите взискатели от ЧСИ не обуславя възникването и съществуването на правения интерес от предявения от „Чифлика БГ“ ЕООД иск по чл. 464 ГПК, като съответно за това отговорност носи единствено ЧСИ, а не първоначалният взискател „Вип България инвест“ ЕООД. Намерил е за неоснователен и поддържания с частната жалба довод, че поради придобиване на имота на длъжника от взискателя „Вип България инвест“ ЕООД, в хипотезата на чл. 495 ГПК, ЧСИ задължително е следвало да извърши разпределение, като е подчертал, че със същата не се дерогира общото правило на чл. 460 ГПК, че разпределение се извършва, само когато средствата от осребреното имущество на длъжника не са достатъчни за удовлетворяване на всички взискатели. Изложил е, че не може да сподели тезата на жалбоподателя, че интересът от предявяването на иск по чл. 464 ГПК е възникнал още с присъединяването му като взискател по изп. дело 1345/2023 г. на ЧСИ С., с мотиви, че това е станало на 06.10.2023 г. с разпореждане на ЧСИ на основание молба на „Чифлика БГ“ ЕООД от същата дата, като към този момент взискателят „Вип България инвест“ ЕООД вече е бил обявен за купувач на имота на длъжника „Джънгъл“ ООД с постановление на ЧСИ от 19.09.2023 г. за цена от 266 500 лв., съответно публичната продан е приключила и имуществото на длъжника е било продадено за цена, достатъчна да удовлетвори и присъединения по-късно (на 06.10.2023 г.) взискател „Чифлика БГ“ ЕООД. Обобщил е, че и към момента на присъединяването на ищеца като взискател получените от продажбата на имущество на длъжника средства са били достатъчно за удовлетворяването му, респективно и към този момент не е бил налице правен интерес от предявяване на иска по чл. 464 ГПК.

Изтъкнал е, на последно място, че видно от представеното с допълнително становище към отговор от „Вип България инвест“ ЕООД с вх. № 5283/09.12.2024 г. удостоверение от ЧСИ С. изх. № 31967/08.11.2024 г. вземането на взискателя „Чифлика БГ“ ЕООД по изп. дело №1343/2023 г. от общо 19 287,07 лв. е удовлетворено изцяло, което е намерил, че означава, че ищецът „Чифлика БГ“ ЕООД е престанал да бъде взискател по това изп. дело, тъй като е напълно удовлетворен, и последното изключва интереса му от предявения иск по чл. 464, ал.1 ГПК.

По тези мотиви е потвърдил обжалваното определение като правилно.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК, приложима на основание чл. 274, ал. 3 ГПК и по отношение на частните касационни жалби, е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.

Формулираните от касатора първи три въпроса не покриват общия селективен критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК - не са единствено обусловили правната воля на въззивния съд и не са от значение за правилното решаване на спора, доколкото касаят само част от изложените от въззивния съд доводи в отговор на оплакванията по сезиралата го частна жалба, без да е поставен въпрос и дори да е оспорен решаващият извод на въззивния съд, че жалбоподателят и ищец по делото „Чифлика БГ“ ЕООД, преценено към датата на постановяване на въззивния акт, няма качеството на взискател по изпълнителното дело, защото вземането му е погасено чрез плащане, установимо от събраното в производството удостоверение от ЧСИ, което изключва правния му интерес от предявения иск по чл. 464 ГПК. Съдът следи за правния интерес като основна процесуална предпоставка за допустимостта на гражданския процес във всеки етап на производството, включително като съобразява осъществените в хода на производството и относими към интереса факти и обстоятелства, поради което и при липсата на поставен от касатора въпрос относно решаващия извод на въззивния съд, че ищецът не е взискател в изпълнителното производство, касационно обжалване не следва да бъде допускано по поставените първи три въпроса, защото както и да им бъде отговорено, това не би било от значение за легитимацията на ищеца по предявения иск по чл. 464 ГПК.

Релевираните пети и шести въпроси са общи и хипотетични, без да е обяснено значението им за спора и да са били обсъдени по начина, по който са зададени, от въззивния съд, поради което не могат да обусловят допускането на касационно обжалване.

Четвъртият въпрос касае правомощията на въззивния съд по подадена частна жалба, с каквато е сезиран АС – Пловдив. Същите са очертани в ТР № 6 от 15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г. по описа на ОСГТК на ВКС, като е прието, че инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, разполага с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания. Счетено е, че и подадената бланкетна частна жалба не само е редовна, но чрез нея страната може ефективно да защити правото си, а ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалваното определение, те имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. И в двата случая съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност.

Въззивният съд не се е отклонил от горецитираната практика на ВКС. Произнесъл се е по сезиралата го частна жалба, като е проверил всички правно релевантни факти, сам е преценил допустимостта на предявения иск по чл. 464 ГПК, включително подробно е обосновал извода си защо последният е недопустим.

По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

При този изход право на разноски имат ответниците по жалбата. Ответникът „Вип България инвест“ ЕООД доказва разноски за представляването му от адвокат за сумата 4 000 лв., която ще бъде присъдена с настоящото определение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение