Определение № 3025 от 16.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3882/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. А. Ч. от [населено място] срещу разпореждане № 398 от 03.07.2023 г., постановено по в. гр. д. № 13/2023 г. на Разградския окръжен съд, с което е върната частна касационна жалба вх. № 2288 от 29.05.2023 г., поради неизпълнение в срок на указанията за отстраняване на нередовностите й. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно, поради което иска отмяната му. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. С разпореждане № 334 от 30.05.2023 г. по в. гр. д. № 13/2023 г. на Разградския окръжен съд е оставена без движение подадената от М. А. Ч. частна касационна жалба с вх. № 2288/29.05.2023 г. против постановеното по същото дело разпореждане № 304 от 22.05.2023 г., с което е върната подадената от него касационна жалба срещу въззивното решение, поради неотстраняване на нередовности на същата. Съдът е приел, че частната касационна жалба не отговаря на изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 и т. 4 ГПК, тъй като към нея не е представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК, както и документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лева. Съобщение с препис от разпореждането с указанията е връчено редовно на жалбоподателя, чрез неговия процесуален представител - адв. С. Б., на 08.06.2023 г. В срока за отстраняване на констатираните нередовности е постъпила молба с вх. № 2606/15.06.2023 г., с която е представен документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лв., както и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК, отнасящо се до подадената касационна жалба срещу въззивното решение. Поради това, с разпореждане № 375 от 16.06.2023 г. /връчено на 06.07.2023 г./ е предоставена възможност частният жалбоподател да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване досежно подадената частна касационна жалба. С обжалваното разпореждане окръжният съд е приел, че след като с молбата от 15.06.2023 г. нередовностите на частната касационна жалба вх. № 1305 от 13.02.2023 г. не са били отстранени в цялост, даването на нов срок за изпълнение на дадените указания не се дължи, поради което е постановил връщане на жалбата. Върховният касационен съд, II г. о., преценявайки данните по делото, намира следното: Обжалваното разпореждане е неправилно. За да върне частната касационна жалба, въззивният съд с разпореждане № 334 от 30.05.2023 г. погрешно е приел, че обжалването на разпореждане № 304 от 22.05.2023 г. с частна жалба вх. № 2288 от 29.05.2023 г. е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, а не по чл. 274, ал. 2 ГПК, каквото е всъщност, и е констатирал неотносими към последното нередовности, неизпълнението на които не може да обоснове връщане на частната жалба. Когато въззивният съд постанови за първи път разпореждане за връщане на касационна жалба, това разпореждане подлежи на обжалване пред ВКС на основание чл. 274, ал. 2 ГПК (в този смисъл е ТР № 2 от 23.06.2022 г. по тълк. дело № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС). Хипотезата на чл. 274, ал. 3 ГПК, за която са приложими предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, има предвид определение на въззивен съд, с което е потвърдено вече постановено определение от първоинстанционния съд. С оглед на гореизложеното, обжалваното разпореждане следва да се отмени и делото да върне на въззивния съд за администриране на частна жалба с вх. № 2288/29.05.2023 г., като препис от нея следва да бъде изпратен на насрещната страна за отговор. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,