Определение № 1050 от 10.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 290/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Слънчев бряг“АД срещу решение №.81/11.10.22 по г.д.№.85/22 на АС Бургас, с което, след частична отмяна на реш.№.31/14.02.22 по т.д.№.312/22 на ОС Бургас, предявеният от касатора иск за заплащане на 325 813,99лв. обезщетение за неоснователно ползване на собствен недвижим имот /сграда с идентификатор 51500.506.705.1, представляваща ресторант „Палма“, със застроена площ 424кв.м., заедно с прилежащата към сградата (източно от нея) тераса с покривна конструкция с площ 359кв.м./ за периода 17.08.15-10.06.20 е отхвърлен като неоснователен, ведно със съответно произнасяне по разноските. Ответната страна „Зора ленд“ЕООД оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието за безспорно, че с писмен договор от 24.10.08 ищецът „Слънчев бряг“АД продал на В. П. Ж. право на собственост върху „бракувана сграда ресторант Палма“-„строителни материали“; последният продал на „Зора палма“ООД /по-късно Джемайлович“ЕООД/ с нотариален акт №.47 от 4.02.10 на нотариус М.Б. поземлен имот с идентификатор 51500.506.618, а с отделен писмен договор от същата дата - „бракувана сграда ресторант Палма“-„строителни материали“; на 10.12.14 поземленият имот е апортиран в капитала на ответника „Зора ленд“ЕООД, но няма данни сградата „ресторант Палма“ да е включена в апортната вноска; с решение по г.д.№.1286/18 по описа на ОС Бургас „Зора ленд“ООД е осъдено да предаде на „Слънчев бряг“АД владението на собствен недвижим имот – сграда, находяща се в к.к.“Слънчев бряг“ - запад, общ.Несебър, представляваща ресторант “Палма“ със застроена площ 424кв.м., заедно с прилежащата към сградата (източно от нея) тераса с покривна конструкция с площ 359кв.м./; решението е влязло в сила на 26.02.21, когато е постановено опр.№.86 по г.д.№.3420/20, ІІ ГО на ВКС - с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение по г.д.№.343/19 на АС Бургас за потвърждаване на първоинстанционното такова по г.д.№.1286/18 на ОС Бургас; по силата на издаден въз основа на въззивното решение изпълнителен лист ищецът е въведен във владение на имота на 10.06.20. При тези факти е намерено, че искът на „Слънчев бряг“АД за заплащане на обезщетение за лишаване от право на ползване на имота за периода 17.08.15-10.06.20 е неоснователен. Посочено е, че ищецът се е разпоредил с процесния имот в полза на праводателя на ответника чрез сделка, която е била призната от съда за нищожна. След обявяването й за нищожна на основание чл.34 ЗЗД всяка страна е длъжна да върне на другата полученото по нея – ищецът – продажната цена, ответникът – получената вещ. Обявяването на сделката за нищожна заличава с обратна сила правото на приобретателя да държи вещна Тя се явява предадена на последния при начална липса на основание; без начално основание е платена и цената. В същото време правото на собственика да получи на основание чл.59 ЗЗД обезщетение за ползване на имота произтича от последвалото отпадане на основанието на приобретателя да държи вещта. То се дължи не от момента на получаване на вещта, а от момента на превръщане на приобретателя в държател. Предвид изложеното ищецът би имал право на обезщетение най-рано от 26.02.2 - когато е влязло в сила решението, с което приобретателят е осъден да върне имота, тъй като придобивното му основание е нищожно, и претенцията за процесния по-ранен период е неоснователна /реш.№.131/27.10.09 по т.д.№.268/09, І ТО, реш.№.1615/ 9.05.96 по г.д.№.1678/95, ІV ГО и др./. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът „Слънчев бряг“АД се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1. “При наличие на начална липса на основание и/или при ползване без основание на чужд недвижим имот – от кой момент се дължи обезщетение от ползвателя в полза на собственика на имота за това ползване? Когато с влязло в сила решение е прогласена нищожност на договор за придобиване на право на собственост върху недвижим имот, от кой момент и на какво основание за собственика на имота /сграда/ възниква право на обезщетяване за лишаване от ползата от имота /сграда/ срещу нейния държател?“; 2. „От кой момент възниква правото на собственика да търси обезщетение от държателя на вещта, дали от момента на установяване на нищожността на основанието, на което я държи, и дали констатираната със съдебното решение нищожност на придобивната сделка не заличава с обратна сила правото на държателя да ползва вещта, поради което дължи на собственика обезщетение изначално от момента на лишаването му от ползване на имота?“; 3.“Когато с влязло в сила решение е прогласена нищожност на договор за придобиване на право на собственост върху недвижим имот от трето лице спрямо ползувателя, може ли ползувателят да твърди, че дължи обезщетение на собственика от момента на влизане в сила на решението за прогласяване на нищожността на придобивния договор на третото лице, а не от началния момент на своето ползване без основание?“ /реш.№.131/27.10.09 по т.д.№.268/09, І ТО, реш.№.1615/9.05.96 по г.д.№.1678/95, ІV ГО, реш.№.248/29.07.13 по г.д.№.1062/12, ІV ГО, реш.№.774/8.11.05 по г.д.№.537/04, ІІ ГО; реш.№.255/29.06.10 по г.д.№.5342/08, ІІІ ГО, реш.№.267/20.01.14 по г.д.№.13/13, ІІІ ГО, реш.№.587/1.11.10 по г.д.№.941/09, ІV ГО, реш.№.55/28.02.12 по г.д.№.652/11, ІІІ ГО/. Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне по първия въпрос в частта относно момента, от който се дължи обезщетение от ползвателя в полза на собственик на имот за ползване на имота без основание. Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната, с разпоредбата на чл.59 ЗЗД е предвидена възможността за ангажиране гражданската отговорност на онзи правен субект, който се е обогатил за сметка на другиго, като бъде осъден да върне онова, с което се е обогатил, за да бъде възстановено имущественото равновесие между субектите, до размера на обедняването; когато собственикът на един имот неправомерно е бил лишен от възможността да го ползва – той реално е бил възпрепятстван от възможността да реализира следващите се от имота облаги, поради което търпи обедняване, защото е било възможно имуществото му да се увеличи и това не е станало - то не се е увеличило само защото облагата е останала в патримониума на другото, което, без да притежава правно основание, т.е. неправомерно, е ползвало чуждия имот; пропусната полза, изразяваща се в реализираната от другото лице имуществена облага, следва да бъде присъдена на собственика на вещта; неоснователността на преминаването на благата се осъществява при самото преминаване, а не в някой последващ момент, поради което и вземането по чл.59 ЗЗД /както и това по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД - когато е получено нещо въз основа на договор, признат за нищожен/, е изискуемо от деня на получаването /реш.№.587/1.11.10 по г.д.№.941/09, ІV ГО, реш.№.719/ 27.12.10 по г.д.№.532/10, ІІІ ГО, реш.№.774/8.11.05 по г.д.№.537/04, II ГО, ППВС №.1/28.05.79 по г.д.№.1/79 и др./. Обжалване се допуска за проверка съответствието на приетото от въззивния съд с така установената практика. На касатора трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 7787,08лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,