Определение № 381 от 13.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7296/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. С. П. от [населено място] против решение от 18.07.2013 год. по в. гр.д. №181/2013 год. на Окръжен съд [населено място] в частта, в която след частична отмяна на първоинстанционното решение, е постановено ново решение, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма] искове по чл. 344,ал.1,т.2 и 3 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и заплащане на обезщетение по чл. 225 КТ в размер на сумата от 6 952,80 лв. за времето, през което е останал без работа поради уволнението. С касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени. Представя се изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 274,ал.3,т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] не взема становище по допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: При въведената с ГПК / нов / факултативност на касационното обжалване /,свързана с предварителната селекция на касационните жалби, за да се разгледа жалбата „ по същество” следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в чл. 280 ГПК. Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК / виж ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 год. / В случая тези изисквания на закона не са изпълнени. Представеното от касатора Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК съдържа обсъждане на фактите по делото и доводи по съществото на спора, които касаят правилността на обжалваното решение. Последните съставляват предмет на обсъждане в евентуално производство по чл. 290 ГПК в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, а не в настоящото производство.В изложението е посочено, че съдът се е произнесъл по изключително важен въпрос, но самият въпрос не е формулиран. Липсата на правен въпрос е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска. С оглед на това не може да бъде обсъждано и посоченото от касатора допълнително основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК, доколкото същото може да бъде изпълнено единствено във връзка с определен правен въпрос. По изложените съображения, касационното обжалване на решението не следва да се допуска. Разноски не се присъждат доколкото ответникът не е претендирал такива за настоящата инстанция. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.