Определение № 60701 от 28.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1899/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Енерго- Про Продажби“ АД против решение № 21/16.02.2021 г., постановено по гр.д.№ 328/2020 г. от състав на АС – Велико Търново. Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение е потвърдено решение на първоинстанционен съд, с което е уважен отрицателен установителен иск, че не се дължи начислена от ответника по делото сума, като незаплатена и доставена електрическа енергия. Съдът е приел, че е установена външна намеса в тарифната схема на електромера, която не е визуализирана на дисплея, като е констатирано, че електромера не съответствува на техническите характеристики. Съдът е приел, че по делото липсват доказателства, представени от ответника по делото, че е доставена енергията, за чието заплащане претендира, съобразно общите правила на чл.183 и чл.200 ЗЗД. Тежестта от това доказване се носи от ответника по делото, поради което е прието, че искът е основателен. По делото са изслушани две експертизи, като от тях не се установява какво е влиянието на констатираната външна намеса, както и кога е настъпила и какви са резултатите от нея по отношение на отчитането на енергията, ползувана от ищеца по делото. Сочи се правен въпрос, съществува ли възможност за електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на потребителите за минал период, ако поради софтуерно въздействие върху СТИ не е отчетена част от действително потребената електрическа енергия и следва ли да се ангажира отговорността на купувача по реда на чл.183 ЗЗД в този случай. Въззивният съд е дал отрицателен отговор на този въпрос, докато с цитираното в изложението на касационните основания решение №150/26.06.2019 г. по гр.д.№ 4160/2018 г. на ВКС, ІІІ гр.отд. е даден положителен отговор на така поставения правен въпрос. Това противоречие с практиката на ВКС води до наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и касационното обжалване следва да се допусне. На касатора следва да се укаже да внесе държавна такса в размер на 458,50 лева, по сметката на ВКС. Водим от горното, състав на ВКС