Определение № 3922 от 17.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2581/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по процесуално допустима частна касационна жалба вх.№ 10002 от 12.05.2026 г., подадена от Д. Д. Д. и приподписана от адвокат П. Ч. от АК – Б. против въззивно Определение № 1028 от 07.04.2026 г., постановено по в.ч.гр.д. № 618/2026 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, I възз.гр.състав, с което е потвърдено Разпореждане № 1809 от 14.02.2024 г. по гр.д.№ 338/2022 г. на Районен съд - Бургас. С разпореждането на РС - Бургас е върната въззивната жалба с вх.№ 34507 от 18.09.2023 г, подадена от Д. Д. Д. срещу Решение № 1517 от 07.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 338/2022 г. на Районен съд - Бургас. Ответницата по касация С. П. П. е подала писмен отговор чрез адвокат Г. К. от АК - Б., в който поддържа, че не са налице основания за допускане до касация на обжалваното определение, евентуално – че жалбата е неоснователна. Претендира разноски. Преписи от жалбата са връчени и на останалите страни по гр.д.№ 338/2022 г. на РС – Бургас: Н. Т. Т. и П. Р. Г., от които не са постъпили отговори. По искането за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав Второ гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд е съобразил, че производството по гр.д.№ 338/2022 г. на РС – Бургас е образувано по иск по чл. 109 ЗС, предявен от С. П. П. против Д. Д. Д. и Н. Т. Т.. Постановено е Решение № 1517 от 07.07.2023 г., с което предявеният от С. П. П. иск е уважен, а предявеният от Д. Д. Д. и Н. Т. Т. насрещен иск е отхвърлен. На 18.09.2023 г. по делото е постъпила въззивна жалба от Д. Д. Д. против постановеното решение. В жалбата Д. Д. Д. е с посочен адрес – [населено място], [улица]. С разпореждане от 18.09.2023 г. жалбата е оставена без движение с указание в едноседмичен срок да се уточни дали решението се обжалва и в частта за насрещния иск. Призовкарят към ОС – Силистра, след трикратно посещение на адреса, на 27.10.2023 г. е залепил уведомление на вратата, след удостоверени сведения на сем. Ж., че Д. е в чужбина, а имотът е необитаем. На 07.11.2023 г. съобщението за указанията от 18.09.2023 г. е връчено на брата на Д. – М.. На 15.11.2023 г. е регистрирана молба от Д. Д., с която е уточнил, че обжалва решението в цялост, вкл. в частта, касаеща насрещния иск. Заявил е искане за предоставяне на правна помощ. Молил е за продължаване на срока за изпълнение на указанията. С Разпореждане № 11743 от 20.11.2023 г. са дадени указания на Д. Д. да внесе държавна такса в размер на 50 лв. и да представи вносния документ, както и да приложи препис от въззивната жалба за другите страни. На 19.12.2023 г. по делото е постъпила молба от С. П. П., с която е уведомила съда, че Д. Д. развива търговска дейност с фирма със седалище [населено място], [улица], като е приложила извлечение от Търговския регистър и е поддържала, че исканията на Д. Д. и живеещата на съпружески начала с него Н. Т. Т. за предоставяне на безплатна правна помощ и за освобождаване от държавна такса представляват шиканиране. Поискала е съда да вземе съответните мерки против злоупотребата с право от страна на ответниците, тъй като повече от две години след началото на процеса не е в състояние да влезе в имота си. Молба в този смисъл е подала и на 02.02.2024 г. На 05.01.2024 г. по делото е върнато изпратеното на 20.11.2023 г. съобщение до Д. Д. за връчване на препис от Разпореждане № 11743, оформено като невръчено с отбелязване от 03.01.2024 г. от призовкар Н. към ОС – Силистра, че е посещавал адреса на 27.11.2023 г., на 17.12.2023 г. и на 03.01.2024 г., но адресата не е намерен на адреса, като според сем. Ж. той живее в чужбина, а къщата е необитаема. РС – Бургас е извършил служебна справка и е установил, че Д. Д. е регистриран на един и същи постоянен и настоящ адрес – [населено място], [улица]. Това е и посоченият от Д. Д. адрес в подадената след постановяването на Решение № 1517 от 07.07.2023 г. молба с вх.№ 30450 от 15.08.2023 г., с която е уведомил съда, че оттегля пълномощията, дадени на представлявалия го по делото адвокат П. Ч. (последният е бил посочен и като съдебен адрес с отговора на исковата молба вх.№ 6966 от 25.02.2022 г.), наред с което изрично е заявено искане всички книжа да му бъдат изпращани на адреса, впоследствие установен и като постоянен и настоящ – [населено място], [улица]. Изпратеното на адреса в [населено място] съобщение е върнато по делото на 02.02.2024 г. с отбелязване от призовкаря, че адресът е посетен на 21.12.2023 г., 11.01.2024 г. и 31.01.2024 г., но лицето не е открито, както и негови близки. С разпореждане (изписано ръкописно върху съобщението) е прието, че е редовно връчено на основание чл. 41, ал. 2 ГПК и делото да се докладва след изтичане на едноседмичен срок. Последвало е постановяването на Разпореждане № 1809 от 14.02.2024 г., с което въззивната жалба на Д. Д. е върната, тъй като е прието, че Разпореждане № 11743 от 20.11.2023 г. му е връчено редовно съобразно чл. 41, ал. 2 ГПК на 02.02.2024 г., като срокът за отстраняване на нередовностите е изтекъл на 09.02.2024 г., а нередовностите не са отстранени. От правна страна въззивният съд е приел следното: Д. Д. е с регистриран постоянен и настоящ адрес в [населено място], [улица], а във въззивната жалба е посочен адрес в [населено място], [улица]. Първоначално уведомлението е върнато невръчено с отметка, че по сведение на семейство Ж. лицето е в чужбина, а къщата е необитаема. Съобщението е оформено на 03.01.2024 г. По идентичен начин е било оформено съобщението и в предходен случай – на 27.10.2023 г. след първоначално указание на съда до Д. Д. по повод подадената въззивна жалба. Връчването е била безуспешно и на постоянния и настоящ адрес с прилагане на процедурата по чл. 47 ГПК. На основание чл. 41, ал. 2 ГПК съдът е приел, че уведомлението е редовно връчено. Въззивният съд е приел, че от страна на съда, както и длъжностните лица при съда (призовкар) са положени всички усилия за връчването на съобщенията и уведомленията на Д. Д.. Законосъобразно са приложени разпоредбите на чл. 47 и на чл. 41 ГПК. В „Базата Данни“ лицето фигурира с постоянен и настоящ адрес в [населено място]. Съдът е изпълнил задължението си служебно да установи това обстоятелство и да изпрати съобщение до така установения адрес, но лицето отново не е било намерено, нито негов близък, макар че този адрес е посочила и жената, с която живее на семейни начала. Не е било намерено и на другия адрес, който е установен по въззивната жалба в [населено място]. Страната не е изпълнила задължението си изрично да посочи, че се измества на този адрес и желае призовки, съобщения и уведомления да й бъдат изпращани на този адрес. Съдът също служебно като констатира визирания в жалбата адрес в [населено място] изпраща и на него съобщения и уведомления. На същия веднъж уведомлението е връчено на брата на Д. Д.. Описаните действия хронологично се развиват за един дълъг период от време. Нелогично е страна по дело, която е депозирала жалба против съдебен акт, да не прояви заинтересуваност за хода на жалбата си за такъв продължителен период от време. Въззивният съд е счел за неоснователно искането на жалбоподателя за внасяне на делото в открито съдебно заседание и допускане на гласни и писмени доказателства относно местоживеенето му. Периодът, през който страната е била издирвана на всички възможни и известни на съда адреси, е неприемливо дълъг. Страната не изтъква в жалбата си логично обяснение на обстоятелството, че не е намиран на постоянен, настоящ и посочен в жалбата адреси от съдебните власти в този дълъг период от време, причини, поради които съдът да прецени, че е необходимо да събере доказателства относно евентуално логично твърдение за това „разминаване“ на страната с изпращаните от съда съобщения и уведомления и многобройни посещения на адресите от страна на призовкарите. Поради това искането в тази насока съдът е приел, че следва да бъде оставено без уважение и делото да бъде разгледано само в закрито съдебно заседание на базата на наличните по делото доказателства относно извършваните от първоинстанционния съд и съдебните органи действия, които е счел за напълно достатъчни. Самият период на администриране на частната жалба също е неприемливо дълъг – входирана е на 05.03.2024 г. в Районен съд, а е постъпила в Окръжен съд на 30.03.2026 г. Посочено е, че поради изложеното частната жалба на Д. Д. следва да бъде оставена без уважение, тъй като не се установяват пропуски или нарушения при изпълнението на законово вменените задължения на първоинстанционния съд при изпълнение на процедурите по съобщаване и уведомяване на страната – жалбоподател – ответник в първоинстанционното производство по повод депозирана от него въззивна жалба, които да са основание за отмяна на постановеното от съда връщане на въззивната жалба. В представеното с жалбата изложение на касационните основания са формулирани следните въпроси: