Определение № 392 от 06.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 290/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите, [населено място] срещу решение № 288 от 28.10.2011 г. по в. т. д. № 234/2011 г. на Великотърновски апелативен съд. С атакуваното решение е потвърдено постановеното от Великотърновски окръжен съд решение № 135 от 04.07.2011 г. по т. д. № 247/2011 г. в частта, с която за начална дата на неплатежоспособността на [фирма], [населено място] е определена датата 31.12.2008г. К. поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Излага подробни съображения срещу приетата от съда начална дата на неплатежоспособността на длъжника, като счита, че при определянето й неоснователно е игнорирано наличието на публичноправни задължения на дружеството, съществували още към 31.12.2002 г. Искането си за допускане на касационния контрол обосновава с твърдението, че с въззивния акт е решен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е в противоречие с практиката на Върховен касационен съд, а именно – решение № 481 от 10.04.2003 г. по гр. д. № 1521/2003 г. на І т. о.; решение № 1727 от 07.01.2004 г. по гр. д. № 844/2003 г. на ТК и решение № 275 от 13.04.2006 г. по гр. д. № 26/2006 г. Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в указания от съда срок, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. За да потвърди първоинстанционното решение на Великотърновски окръжен съд в обжалваната му част по отношение определената дата на неплатежоспособността на длъжника [фирма], [населено място], въззивният съд е приел, че макар още през периода 2003 г. – 2008 г. длъжникът да е имал публично-правни задължения към данъчните и митнически органи и финансовите му затруднения от 2002 г. и 2003 г. от временни са се превръщали в трайни и с необратим характер през периода след 2005 г., не може да се счете, че преди края на 2008 г. същият е бил в обективна невъзможност да плаща изискуемите си задължения, тъй като към 31.12.2008 г. той е притежавал краткотрайни /краткосрочни/ активи в общ размер на 11 925 000 лв., в т. ч. наличност на парични средства в размер на 960 000 лв. в брой и по банкови сметки. Този извод е направен след задълбочен анализ на заключението на допуснатата в първоинстанционното производство икономическа експертиза, възприето като обективно и компетентно и от въззивния съд. По посочените съображения решаващият състав е преценил, че ревизионен акт № 800264 от 14.11.2008 г., установяващ публично-правни задължения на дружеството за периода 01.06.2007 г. – 29.02.2008 г. в размер на сумата 2 060 584.57 лв., на който се позовава НАП, не обосновава извод, че началната дата на неплатежоспособността е различна от тази, приета от първоинстанционния съд – 31.12.2008 г., като освен това е отчел и липсата на доказателства за влизане в сила на посочения ревизионен акт. Настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. По отношение на поставения от касатора материалноправен въпрос е изпълнено общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационен контрол – да е обуславящ изхода на конкретното дело, но не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Доколкото се позовава на решения на ВКС, постановени по реда на отменения ГПК, следва да се счете, че заявеното от касатора основание е това по т. 2, а не посоченото от него основание по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Неоснователно е твърдението, че обжалваният акт е в отклонение от цитираната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК практика на Върховен касационен съд. Напротив, при определяне на началната дата на неплатежоспособността решаващият състав е съобразил последователно застъпваното както в правната доктрина, така и в съдебната практика становище относно неплатежоспособността като обективно състояние на невъзможност на длъжника да изпълни с наличните си краткотрайни активи своите изискуеми задължения по търговски сделки или своите публично-правни задължения, за установяване на което е необходимо да се вземе предвид цялостното му икономическо състояние. Определената в цитираните решения дата на неплатежоспособността е съобразена с конкретните и специфични за всеки от случаите факти и доказателства, които несъмнено са различни от тези по настоящото дело и обуславят съответно различно решаване на въпроса за момента на настъпване на неплатежоспособността. Поради това, не би могло да се приеме за осъществено поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК